Китайски учени управляват гълъб чрез мозъчен имплант със соларна батерия

Екип китайски учени имплантираха миниатюрен чип в мозъка на гълъб, чрез, който да могат да управляват полета на птицата. Захранването на системата идва от соларна батерия и като по този начин в слънчев ден, могат да осигурят контрол над животното в продължение на два часа. Чрез този метод, учените под ръководството на професор Хуай Жъй То, изучават използването на роботиката за работа с животни.

За захранване на устройството се използва слънчев панел с размер от 7 сантиметра диагонал или приблизително колкото половината екран на стандартен смартфон. Слънчевият панел зарежда акумулаторна батерия и по този начин се осигурява захранването на чипа, който подава към невроните в мозъка на птицата стимулиращи сигнали. Едновременно с това се поддържа безжична връзка с наземната база, откъдето се осъществява управлението на полета на гълъба.

При предишните експерименти от подобен род не са използвани слънчеви панели и гълъбите са реагирали на изпратените от базата команди в продължение на 45 минути, докато не се изтощи батерията. Това време е колкото продължителността на полета на един стандартен дрон за граждански цели от среден клас. При новите опити китайските учени са насочвали птицата да лети по такъв начин, че слънчевият панел да бъде насочен предимно към Слънцето и по този начин автономната работата на импланта е станала значително по-дълга.

Основният проблем при подобни опити с животни винаги е бил ограниченото захранване на използваната електроника. Досега това не даваше възможност постиженията от подобен род да бъдат използвани в практиката - при спасителни или военни операции. Преди време китайските учени представиха своя първи прототип, като са сглобили своята система за управление на гълъби почти изцяло от вече готови и широко разпространени компоненти. В крайна сметка се е получила не особено ефективна система както по отношение на електрическата енергия, така и за използвания чип, който се е оказал с голяма консумация. Сега представеният прототип разполага със система за автоматично управление и оптимизиране на захранването с възможност за прогнозиране на консумацията. По този начин е увеличена енергийната ефективност на цялата система.

Проведените експеримент с пет гълъба показаха, че те изпълняват несложни команди, като например издигане, спускане, завиване наляво или надясно. Точността на изпълнението на командите е от 80% до 90%. Случва се птиците да се уморят или тяхното внимание да бъде отвлечено от някакъв мощен външен дразните и в подобни случаи изпълнението на подадените команди не е много прецизно.

Нещо подобно направиха специалистите от южнокорейския институт за напредничави технологии (KAIST), които разработиха миниатюрен специализиран мозъчен имплант, който дава възможност за контролиране невроните на мозъка. Устройството има безжично зареждане, благодарение на което може да работи много дълго време без да се налага подмяна на акумулаторната батерия. При тези експерименти бяха използвани лабораторни мишки, на които също бе имплантиран миниатюрен чип за светлинна стимулация на мозъка.