Индия кацна на Луната

Докато САЩ, Русия, Япония и Израел отбелязаха различни по успех опити да възобновят своите мисии към Луната, Индия се оказа втората държава, която успешно се приземи на естествения ни спътник. На 23 август, спускаемият модул от индийската мисия "Чандраян-3" кацна без проблеми около Южния полюс на Луната.

Индия се превърна в първата страна в света, кацнала в тази зона, както и втората, която е направила това през 21 век. Успехът стана броени дни след като руската сонда се разби, опитвайки се да стигне до Южния полюс на Луната. Американските мисии в посока на естествения ни спътник имаха смесен успех през последната година. Ракетата на SpaceX избухна в атмосферата на Земята, докато „Артемида“ на NASA се отправи успешно към Луната, но не включва спускаем апарат. Освен руският неуспех за приземяване, Япония не успя да кацне със своята сонда през 2022 г., както и Израел се провали с мисията си през 2019 г.
Китай е другата държава, която от началото на 21 век успя да приземи не една, а цели две мисии на естествения ни спътник. Това се случва през 2013 г. и 2018 г. Луноходите „Юту“ и „Юту 2“ продължават да функционират и предават данни и до днес.

Индия също така се нареди като четвъртата страна след СССР, САЩ и Китай, осъществила кацане на сонда на естествения спътник на Земята. "Чандраян-3" е третият индийски апарат за изследване на Луната и е част от амбициозната космическа програма на Делхи. Първият завърши обиколката си около спътника през 2009 г., но тогава нямаше спускаем модул.

Лунната мисия "Чандраян-2" стартира през 2019 г. Освен извеждането на апарат в орбита, тя включваше и спускане на модула "Викрам". Цялата мисия завърши с частичен неуспех, като орбиталният апарат "Чандраян-2" продължава да обикаля около Луната. Спускаемата сонда тогава се разби.
"Чандраян-3" довърши започнатото, като след успешното приземяване ще разположи на лунната повърхност малък луноход, който ще проучи околността около зоната на кацането.

Индия се гордее и с изпращането на сателит около Марс. Страната рутинно изстрелва спътници над Земята с много по-малко финансови ресурси от други нации. Мисиите до Червената планета и Луната се оказаха по-евтини и от един холивудски блокбъстър. Тази до Марс струва на Делхи 65 млн. долара, докато "Чандраян-3" коства на индийския бюджет 90 млн. долара.

"Южният полюс е наистина много интересна, историческа, научна и геоложка област, която много държави се опитват да достигнат и която може да послужи за база за бъдещи колонисти", заяви професор Уенди Коб пред CNBC.

Коб добави, че откриването на вода на Южния полюс на Луната е "наистина важно за бъдещи изследвания", тъй като може да служи като източник на гориво за ракети и космически кораби.