Извеждането на товар в космоса е доста скъпо начинание и разбира се отнема немалко време. Това разбира се е проблем когато например има нужда от спешна поправка в орбита, за която не са налични необходимите части. Решение за това предоставят 3D принтерите, които могат на място да изработят определени елементи.

Сега първият 3D принтер за метали, който може да бъде използван в космоса, е на път към Международната Космическа Станция (МКС). Той е част от товара на мисията за доставки Cygnus NG-20, като е с тегло 180 кг. и се очаква да достигне до станцията още днес, след като беше изстрелян във вторник.

Устройството е разработено от Airbus за Европейската Космическа Агенция и ще бъде монтирано от астронавта Андреас Могенсен. Машината ще бъде управлявана и наблюдавана от земята. Иначе 3D принтерите работещи с полимерни материали вече са използвани в миналото на МКС. Преминаването към метално принтиране обаче води със себе си значителни предизвикателства. Новата машина ще използва форма на неръждаема стомана, на която често се залага при медицински приложения поради добрата устойчивост на корозия.

След като нишката от стомана премине през зоната за принтиране, принтерът я стопява чрез лазер, който е с милион пъти по-мощен от типичния лазерен показалец например. След това принтерът добавя стопения метал към желания елемент. Устройството работи в изцяло запечатана кутия, тъй като генерираната температура за стопяване на метала е около 1400 градуса по Целзий.

Преди обаче той да бъде въведен в експлоатация той трябва да изхвърли кислорода, който е в конструкцията и атмосферата да бъде заменена от азот. В противен случай разтопеният метал ще оксидира при съприкосновение с кислород. Имайки предвид високите температури, които са необходими при работа са необходими и допълнителни защити.

От ЕСА споделят, че сигурността на екипажа и станцията са подсигурени, като възможностите за поддръжка са доста ограничени. Ако тестът бъде успешен това може да отвори нови възможности в изследването на космоса. Планирани са общо четири пробни принтирания, като ще се пресъздадат заготовки, които са създадени на земята. Двете версии ще бъдат сравнени, като така учените ще могат да оценят работата на принтера.

Елементите са с тегло до 250 гр. и са по-малки от алуминиево кенче, като за създаването на всеки от тях ще са необходими между две и четири седмици. Това е така, тъй като принтерът ще може да работи по едва четири часа на ден заради високите нива на шум, които генерира. При успех на експеримента ще се открие нов начин на създаване на елементи и да не се часа презареждане от земята. В далечно бъдеще е възможно дори изграждането на конструкции на Луната или на Марс.