ЕС дава 43 млрд. евро за изграждането на нови заводи за производството на чипове

Европейският съюз направи първата си по-голяма крачка в ударното разгръщане на производство и развойна на процесори. Програмата е в отговор на продължаващия вече втора година дефицит на полупроводници и опасения пълна географска зависимост на доставките. Тя е доста подобна на законът CHIPS, който САЩ приеха преди няколко месеца като противодействие на същите опасения.

Планът на Европейския съюз (ЕС) за насърчаване производството на микрочипове официално получи зелена светлина този вторник, стана ясно по време на шведското председателство на Съвета на ЕС. Екипите за преговори на Европейския парламент (ЕП), шведското председателство на Съвета и Комисията постигнаха съгласие по „Закона за чиповете“ - набор от мерки, които имат за цел да увеличат дела на ЕС в световната верига за производство на полупроводници до 20% до 2030 г. (в момента той е 9%). Пакетът включва смекчаване на правилата, за да се позволи отпускането на повече държавни субсидии за съвременни фабрики за производство на чипове, бюджет на ЕС за научноизследователска и развойна дейност (R&D) в областта на микрочиповете и механизми за наблюдение на потенциалния недостиг на доставките.

Сделката, която бе сключена седмици по-рано от очакваното, проправя пътя за увеличаване на субсидиите, което би трябвало да позволи на ЕС да настигне другите големи центрове за производство на чипове в САЩ, Южна Корея, Тайван и Китай. Планът бе изготвен след големия дефицит на чипове, причинен от коронавируса, а и през последната година напрежението между Китай и Тайван подчерта важността на преосмислянето на веригите за доставки на полупроводници.

"Това ще ни позволи да преструктурираме и подсигурим нашите вериги за доставки на чипове, като намалим колективната си зависимост от Азия", заяви комисарят по вътрешния пазар Тиери Бретон в изявление, цитирано от изданието Politico след сключването на сделката.

Производителите на чипове като Intel, STMicroelectronics и GlobalFoundries вече са поели ангажимент да изградят съоръжения на стойност няколко милиарда евро в Германия и Франция и ще поискат одобрение за национални субсидии съгласно новите правила за държавна помощ. Тайванската компания TSMC, която е водеща в света в производството на най-модерните чипове, съобщава, че обмисля да инвестира в Европа, но все още не е взела официално решение.

Националните субсидии, които трябва да бъдат одобрени съгласно новите (облекчени) правила за държавните помощи, ще заемат по-голямата част от общата сума от 43 млрд. евро за инвестиции в европейската полупроводникова промишленост.

По отношение на завода на Intel в германската провинция Саксония-Анхалт, инвестицията в който възлиза на 17 млрд. евро, все още се водят преговори относно спецификата на пакета за подпомагане. Съобщава се, че Intel иска повече субсидии от първоначално договорените 6.8 млрд. евро.

Една от последните отворени точки по време на преговорите между Парламента, страните членки и Комисията бе собственият бюджет на ЕС за научноизследователска и развойна дейност в размер на 3.3 милиарда евро. Страните от ЕС бяха недоволни от отнемането на този бюджет от съществуващите фондове за научни изследвания. Законодателите на ЕС бяха категорични, че бюджетът трябва да остане 3.3 млрд. евро - което в крайна сметка бе окончателно прието.