AI разтърси фондовия пазар, но какво ще причини на икономиката

При цялото оживление доказателствата за повишаване на производителността все още са твърде малко. За инвеститорите в изкуствен интелект изминалата седмица беше просто един болезнен шок. Внезапната поява на DeepSeek - китайската AI компания, която изненадващо представи AI модел от световна класа, разработен при изключително изгодни цени, предизвика масови разпродажби на акциите на Nvidia и редица други американски технологични шампиони.

За икономиката обаче са важни не възходите и спадовете на цените на акциите на така наречената „Великолепна седморка“, а дали AI ще доведе до повишаване на производителността и как в този случай ще бъдат разпределени постигнатите печалби. При цялото това въодушевление и трилионните пазарни оценки на компаниите за изкуствен интелект, доказателствата за повишаване на производителността си остават твърде слаби.

Това разминаване не е точно сигнал за тревога. От електрическия двигател до персоналния компютър, предишните технологични революции отнеха десетилетия, а не години, за да се появят в статистиките за производителността. Моментът „еврика“ на изобретателя изисква време, за да обхване икономиката. В крайна сметка обаче разминаването трябва да бъде преодоляно.

Има три начина това да се случи. Оптимистите виждат в изкуствения интелект движеща сила на нарастващото благосъстояние: инвеститорите печелят, работниците също. Песимистите се притесняват, че чатботовете са по-скоро салонен трик, отколкото промяна на парадигмата, а милиардите, потънали в обучението на различните AI модели, никога няма да донесат възвръщаемост. Съществува и антиутопичен възглед, според който AI ще превърне елита в невъобразимо богати хора, а всички останали ще останат без работа.

Ще видим доколко ще издържат на проверката твърденията на DeepSeek за огромната ефективност на разходите. За създаването на техния водещ AI модел са изразходвани милиони, а не милиарди долари. Ако изкуственият интелект е на път значително да поевтинее, пътят до отговора на въпроса за икономическото му въздействие ще се скъси. За работниците и служителите, които вече нервно се чудят дали големите езикови модели ще направят уменията им излишни, много зависи от това кой от изброените начини ще се случи на практика.

Тритете различни начина

Оценките за това колко големи ще бъдат ползите от изкуствения интелект (AI) за производителността и колко бързо ще се проявят, са различни.

При оптимистичния сценарий ИИ ще оправдае очакванията и ще обхване икономиката в развитите държави, предизвиквайки рязко повишаване на производителността, което ще стимулира растежа и съответно, заплатите. Според аналитиците на Goldman Sachs до 2034 г. БВП на САЩ ще се увеличи с 2,3% вследствие използването на изкуствения интелект. McKinsey Global Institute отива по-далеч и очаква увеличение от 5-13% до 2040 г.

В излязлата наскоро научна работа оптимизмът също е налице. В неотдавнашна статия Антон Коринек от Университета на Вирджиния и Донгхюн Сух от Банката на Корея очертават редица сценарии за растеж. В по-умерения вариант годишният растеж се увеличава с един процентен пункт. В по-агресивния вариант увеличението е с 6 процентни пункта годишно средно за следващите 10 години.

Последният сценарий предполага, че сме на път към „сингулярността“ - момент, в който машините ще станат по-интелигентни от хората. Предполага се също, че мислещите машини ще се окажат по-грижовни към човешкото благополучие, отколкото например Скайнет, зловредният интелект от филмите за Терминатора.

В песимистичния сценарий AI се проваля, докато преминава от лабораториите към пазара, и се оказва по-скоро затормозяващо средство, отколкото ракета-носител за повишаване на производителността. Дарон Асемоглу от Масачузетския технологичен институт, Нобелов лауреат за икономика за 2024 г., смята, че само 5% от задачите, изпълнявани понастоящем от хората, ще бъдат поети от изкуствения интелект през следващите 10 години. Той очаква приносът към БВП след десет години да бъде около 1%.

В третия сценарий AI ще бъде могъщ в своето прилагане, но дистопичен в своето въздействие. Илон Мъск предупреди, че технологията може да доведе до края на познавателната работа, като заяви: „Ще дойде момент, в който няма да има нужда от работа“. Може би не е случайно, че един от първите актове на администрацията на Тръмп, в която Мъск има огромно влияние, е да предложи на около 2 млн. федерални служители да си получат всичко, което им се полага и след това да бъдат освободени.

Ако AI се окаже по-добър в заместването на работниците и служителите, в сравнение с евентуалното повишаване на тяхната производителност, това може да доведе до вълна от съкращения на работни места - версия на съкращенията на белите якички, които последваха автоматизацията и премахването на много работни места във фабриките. Растежът ще се запази, а може дори да се ускори, но ползите от него ще бъдат предимно за всички, които са били още в началото на развитието на новата технология или пък са били достатъчно умни, за да се окажат от правилната страна на революцията.

В тази категория е и Асемоглу. През 2023 г. той и колегата му от Масачузетския технологичен институт Саймън Джонсън - също Нобелов лауреат - публикуват книгата „Власт и прогрес“ - мрачен анализ на въздействието на технологиите върху пазара на труда. В широкия исторически план напредъкът на технологиите - от плуга до текстилната фабрика - е повишил благосъстоянието на всички. Но в рамките на десетилетията, през които преминава животът ни, Асемоглу и Джонсън показват, че работниците най-често губят.

Парадоксът на Солоу в ерата на изкуствения интелект

Засега и трите лагера търпеливо очакват да се окажат прави. Може да се наложи да почакат доста време. Технологиите са основен двигател на ръста на производителността, но печалбите невинаги идват бързо.

„Компютърната ера може да се види навсякъде, но не и в статистиката за производителността“, пише носителят на Нобелова награда за икономика Робърт Солоу през 1987 г. Тогава младежът Бил Гейтс се стреми да въведе персоналните компютри на бюрата по целия свят. Ще мине още едно десетилетие, преди председателят на Фед Алън Грийнспан да открие доказателства за бума в данните за БВП.

По същия начин, както обяснява икономическият историк Пол Дейвид, бяха необходими десетилетия, за появата на електродвигателя в статистиката за производителността.

Защо толкова бавно? Преди електродвигателите да бъдат широко използвани за задвижване на производството, трябваше да се разшири капацитетът за производство на електроенергия и да се намали цената на електроенергията. Собствениците на фабрики, желаещи да получат възвръщаемост от съществуващите машини, задвижвани с пара, не бързаха с електрификацията. Когато все пак решават да преминат към електрическата система, фабриките е трябвало да бъдат преустроени по съвсем друг начин.

Преминаваме към 2025 г. и парадоксът на Солоу се завръща, като в случая това е разминаването между оживлението, предизвикано от изкуствения интелект, и липсващото повишаване на производителността на труда. Това разминаване е още по-голямо, отколкото беше при персоналните компютри.

За икономиката като цяло засега е трудно да се намерят доказателства за бума на изкуствения интелект. Ръстът на производителността на труда - постигането на повече продукция при същото количество вложени ресурси - е ключов показател за състоянието на икономиката. Ако производителността се увеличава, работниците могат да започнат да получават по-високи заплати, компаниите - по-големи печалби, а правителството - по-големи данъчни приходи. Ако дяловете се разпределят повече или по-малко равномерно, всички могат да бъдат доволни.

Счита се, че от навечерието на Covid пандемията досега производителността на час на работниците в САЩ се е увеличила само с 1,86% годишно. Това съвсем не се доближава до темпа от 3,3%, който преобладаваше от средата на 90-те години до средата на 2000 г., когато интернет направи революция в икономиката. Все пак той е по-висок от плачевните 1,48% средно за 15-те години преди пандемията.

Ако се вгледаме в детайлите, ще видим, че е трудно да се намерят доказателства за някакъв скокообразен ръст, предизвикан от AI. Търсенето на енергия расте с бързи темпове, като ярък пример за това е планът за повторно отваряне на ядрения реактор на остров Три Майл в Пенсилвания през 2028 г. Администрацията на Байдън вложи средства в изграждането на фабрики за полупроводници в Аризона, Айдахо, Ню Йорк и Тексас.

Но наемането на служители и инвестициите в ИТ и разходите за научноизследователска и развойна дейност - области, които рязко нараснаха по време на революциите в областта на персоналните компютри и интернет, не показват почти никакви отклонения от тенденцията.

Навлизането на AI е много по-бързо от компютрите и интернет

Ако това беше краят на историята, скептиците щяха да имат надмощие над „биковете“ и „антиутопистите“. По редица други показатели обаче приемането на изкуствения интелект наистина е безпрецедентно.

Проучване от 2024 г. на икономическите изследователи Александър Бик, Адам Бландин и Дейвид Д. Деминг установи, че само две години след началото на AI революцията 40% от възрастните в САЩ са го използвали. За сравнение, едва 12 години след появата на персоналния компютър и четири години след публичното пускане на интернет приемането на тези по-ранни технологии е достигнало подобно ниво.

Освен това инвеститорите влагат големи средства, за да се уверят, че AI ще изпълни първоначалните обещания. Дори след шока с DeepSeek, когато пазарите се паникьосаха, че по-евтиният AI може да не изисква чак толкова много чипове от висок клас, Nvidia си остана една от най-скъпите компании в света по пазарна капитализация.

За седем от компаниите, които са позиционирани да се възползват най-много от AI революцията - включително Nvidia, Microsoft, Google и Amazon - пазарната капитализация се е увеличила с 15%, откакто генеративният AI беше представен на обществеността.

За сравнение, увеличението на пазарната капитализация на интернет шампионите достигна малко над 10%. AI компаниите продължават да се оценяват много по-високо, отколкото интернет компаниите в първите години от тяхното съществуване.

Друга причина за оптимизъм по отношение на изкуствения интелект са убедителните примери от практиката за използване на AI инструменти, които повишават производителността на работниците и служителите. Сида Пенг, икономист в Microsoft, и неговите съавтори установиха, че програмистите с достъп до GitHub Copilot изпълняват задачите си с невероятните 56% по-бързо от тези, които нямат достъп до него.

В друго проучване се показва, че ChatGPT е помогнал на участниците да изпълнят зададените писмени задачи с 40% по-бързо и със значително подобрение на качеството при по-нискоквалифицираните писатели. В трето проучване е установено, че служителите за обслужване на клиенти, при използване на AI асистент решават с 14% повече проблеми на час, отколкото тези без асистент, като отново при служителите с по-ниска квалификация подобрението е по-голямо от средното.

Най-добри времена, най-лоши времена

Удвояване на БВП на САЩ или без промяна в тенденцията? Разруха за белите якички с масова загуба на работни места и нарастващо неравенство или изкуствен интелект, който предоставя съвсем нови възможности на работниците, загубили своята работа в резултат на глобализацията и автоматизацията? Милиардни разходи за разработка, които са бариера за масовото навлизане на пазара, или огромната ефективност на разходите демонстрирани от DeepSeek, които категорично проправят пътя на изкуствения интелект?

Широкият спектър от въображаеми бъдещи варианти показва всъщност колко малко знаем.
На нас (Bloomberg) ни се струва правдоподобен един среден път, при който някои сектори ще се радват на повишаване на ефективността, а други до голяма степен няма да бъдат засегнати. Някои работници ще са освободени от досадните аспекти на работата си, докато други ще са принудени да търсят други професии. Общото увеличение на производителността е видимо по-високо, но не надминава това при революцията в областта на персоналните компютри и интернет.

Това не са само въпроси, свързани с ефективността. Ако ранните печалби от използването на AI не се разпределят справедливо, на преден план ще излязат въпросите за справедливостта и социалното сближаване. Работниците със сини якички, които загубиха работата си заради автоматизацията, изиграха роля за това Тръмп да стане президент за два мандата. Ако AI доведе до загуба на много работни места за белите якички, политическите последици могат да бъдат също толкова дълбоки и мащабни.