Заради дефицит на мед до 10 години може да има нова криза за чипове

През последните години доста често попадаме на информация свързана с това колко зависим е технологичният сектор от някои редки ресурси. Това дори става причина и за геополитически сблъсъци и заплахи.

Междувременно става ясно, че около 32% от световното производство на полупроводници може да бъде засегнато от прекъсвания в доставките на мед, свързани с климатичните промени, до 2035 г. Това е четири пъти повече от днешните нива, сочи публикуван наскоро доклад.

Чили, която е най-големият производител на мед в света, вече се бори с недостиг на вода, което забавя производството. До 2035 г. повечето от 17-те страни, които снабдяват чип индустрията, ще бъдат изложени на риск от суша.

Последният глобален недостиг на чипове, подхранван от скока в търсенето, предизвикан от пандемията, който съвпадна със затварянето на фабрики, парализира автомобилната индустрия и спря производствените линии в други сектори, зависими от чипове. Тогава се получи верижна реакция, която беше преодоляна доста трудно и на висока цена. Според някои оценки цената за американската икономика цял е била около 1% ръст на БВП а на Германия, 2.4%.

Медните мини от Китай, Австралия, Перу, Бразилия, САЩ, Демократична република Конго, Мексико, Замбия и Монголия също ще бъдат засегнати, като нито един от световните региони, произвеждащи чипове, няма да бъде пощаден от риска, се посочва в доклада.

Медта се използва за производството на милиарди малки проводници във вътрешността на веригата на всеки чип. Въпреки че се търсят алтернативи, понастоящем няма нищо, което да се сравнява с цената и производителността ѝ. Рискът ще се увеличава с времето, ако иновациите в областта на материалите не се адаптират към климатичните промени и не се разработи по-сигурно водоснабдяване в засегнатите страни.

Чили и Перу са предприели мерки за осигуряване на водоснабдяването си чрез повишаване на ефективността на минното дело и изграждане на десалинизационни инсталации. Това обаче може да не е решение за страни, които нямат достъп до големи морски водоеми. Според оценката 25% от производството на мед в Чили е изложено на риск от прекъсвания днес, като този процент ще се увеличи до 75% в рамките на десетилетие и до между 90% и 100% до 2050 г.

Разбира се подобряването на ефективността на процесите би допринесло донякъде, но наличието на достатъчно количество вода засега остава ключово. От друга страна дори десалинизацията е скъп процес що се касае до по-големи мащаби и не е ясно колко ще работи.