Бъдещите термоядрени реакции в токамаците могат да дават значително повече енергия, отколкото се считаше досега. До този твърде неочакван извод достигнаха швейцарските учени, които откриха, че един от законите на базата на който са се изграждали пресмятанията на ефективността на термоядрените реактори, е грешен. Оказа се, че максималната плътност на водородното гориво може да бъде приблизително два пъти по-висока от лимита на Гринуолд - показател, който бе изведен експериментално преди повече от 30 години.

Откритието, че термоядрените реактори всъщност работят при много по-високи плътности на водородната плазма, ще повлияе както на международния проект ITER за изграждане на термоядрен реактор от нов тип, така и на неговия наследник DEMO, заяви физикът Паоло Ричи от École Polytechnique Federale, Лозана, който е един от авторите на научната статия, публикувана в списание Physical Review Letters.

Един от проблемите, които учените решават, е контролът на плазмата, който става неконтролируем, когато плътността на горивото се увеличи над определена стойност. През 1988 година Мартин Гринуолд експериментално извежда формулата каква може да бъде пределната плътност в зависимост от вътрешния радиус на токамака и количеството електрически ток, преминаващ през плазмата. От над 30 години тази граница се смяташе за закон. Нещо повече, той е в основата на изчисленията на проекта ITER.

Но швейцарските учени чрез своите теоретични и практически изследвания стигнаха до заключението, че плазмата може да издържа на много по-висока плътност на горивото при увеличаване на мощността на термоядрена реакция. Все още не е известно как това ще се отрази на работата на токамаците, но според авторите на статията последствията ще бъдат много сериозни. По-специално, термоядрените реактори ще станат по-лесни за управление.