Развитието на AI ще помогне в създаването на повече български анимационни сериали

Станимир Милев е известно име както в анимационната индустрия, така и в стартъп средите у нас. Той се занимава с видео продукция, digital media, прави филмови ефекти и анимационни сериали. Със своя колега и бизнес партньор Сава Комитски основават студиото Chase a Cloud, зад което стоят вече успешни проекти за Lego, Walt Disney, National Geographic и др.

Пред Tech.OFFNews.bg Станимир Милев разказва какво е да работиш за такива световни гиганти, как ще се отрази навлизането на изкуствения интелект върху креативната индустрия в България, какво е значението на NFT технологиите за създателите на съдържание, както и къде пресечната точка между анимацията и образованието.

Вашето студио Chase a Cloud разработва проекти за Lego, Walt Disney, National Geographic и др. Как постигнахте този успех?

За големите чуждестранни компании България е добра дестинация за аутсорсинг. И повечето креативни бизнеси у нас са базирани на това, че благодарение на по-ниската цена на труда, хората идват, за да си отметнат основната тежест в производствения цикъл. Ние обаче не искаме да правим това и след като създадохме студио за развитие на идеи Chase a Cloud, започнахме да се занимаваме с креативната част.

При създаването на един филм например има няколко фази. Първоначалната фаза на развитие е някой да концептуализира идеята. След това се влиза в предпродукция. Това е подготвителната фаза, в която се правят сториборди, скицират се идеи, измисля се дизайна и т.н. Много важна част, в която се измислят героите, диалозите, сцените, как ще се режисира филмът и т.н. Едва след това се влиза във фазата на продукцията, която е най-скъпата и трудоемка част, защото всеки един от тези кадри, които някой е скицирал, се изпълняват по най-добрия начин спрямо визията на режисьора.

Нашето студио се фокусира върху визуализирането на идеите и предпродукцията. Няма много студиа в България, които да го правят, защото обикновено, когато тук дойде голяма компания да снима, предпродукцията вече е направена. Ние обаче не искаме просто да изпълняваме, а да измисляме идеите и сме едни от малкото, които успяват.

Върху какви проекти работите съвместно с National Geographic?

Спечелихме един проект, в който National Geographic искаха да правят кратки филмчета, с които да презентират техните изследователи. Това са хора с интересни професии като учени, фотографи и журналисти, които отразяват важни теми като климатичните промени или някакви военни действия. След като минахме през доста сложен процес на селекция, ни избраха да направим пилотните епизоди. Това беше много вълнуващо, защото ни беше първият по-сериозен глобален проект. Снимахме много интересни хора в Калифорния, Шри Ланка, Египет, което смело мога да кажа, че е работа-мечта.

За National Geographic Kids спечелихме отворен проект за приключенски сериал с елементи на наука по книгите на Хари Потър. Всичко беше много готино до момента, в който Disney не купи Fox и всичките ѝ марки, включително National Geographic. Тогава всички текущи проекти (включително и нашите) се замразиха и започнаха тежки преструктурирания в рамките на година и половина - две. Благодарение на работата ни с National Geographic обаче направихме сериал за Mattel, който е бил много голям хит през 90-те години в Щатите и Канада. За новата им серия от играчки трябваше да измислим нещо интересно за деца, което да се случва в YouTube.

Миналата година с нас се свързаха от японския офис на National Geographic, които държат интелектуалната собственост (IP) на доста успешен документален сериал и искаха да им направим по него концепция за аниме серии, които да достигат до по-младата аудитория. Това беше доста интересен опит за нас - разработихме цяла идея за сериал, направихме тийзър и сега им помагаме да ги представят пред Disney.

А върху какво се фокусира съвместната ви работа с Lego?

С Lego работим от две години. Там има сериозни инвестиции в посока разказване на истории и тяхното обвързване със самия продукт. Lego не е само играчка за сглобяване, а винаги около нея има доста успешни сериали и филми. Ние им помагаме точно в тази част - да създават интересни истории. Тази година един месец бяхме в централата им в Дания. Доста е вълнуващо да се види как работят в една такава голяма компания.

Защо няма много български анимационни сериали и българско съдържание като цяло?

В България е изключително трудно да се правят анимационни сериали. Никой няма доверие на българите, че могат да измислят такова съдържание у нас. Имаме много талантливи българи, които работят за Pixar и в цял Холивуд. Има страхотни аниматори и хора с идеи, но те работят на заплата в структурата на съответната компания, което е много различно.

Освен липсата на доверие, съществуват ли в у нас регулаторни пречки пред креативната индустрия?

Доста сме назад както от американското, така и от европейското законодателство. Колкото до креативните институции като Филмов фонд и Министерство на културата, нещата си функционират, както са били преди 10-15 години. Креативната индустрия е най-ниският приоритет на абсолютно всяко правителство, което вземе властта. Най-доброто, което прави държавата за нас, е да не ни пречи.

Самият факт, че сме в Европейския съюз обаче, доста ни помага, защото ни дава възможност, когато работим с клиентите, да предложим някаква стабилност, било то и геополитическа.

Как ще се отрази навлизането на AI върху индустрии като вашата?

Интересното е, че най-много започна да се отразява навлизането на AI първо върху креативната индустрия. Със сигурност много ще промени нещата изкуственият интелект, но аз съм умерен оптимист. Технологията, която в момента съществува, когато узрее, ще позволи на компании като нашата да правим много по-големи неща.

Благодарение на генеративния изкуствен интелект, един-единствен човек с добра идея може да се превърне в цял творчески или производствен отдел. Това със сигурност ще остави много хора без работа - онези, които извършват рутинни дейности и нямат добавена стойност в творческата част на проекта. Ние по-скоро ще станем хората, които ще използваме тези нови инструменти. В глобален мащаб вероятно ще се появи много повече съдържание, на много по-високо ниво. Защото в момента производството на съдържание все още е много скъпо и недостъпно.

Ако например искаме да създадем нов сериал на български език, който да адресира смислени за българската аудитория теми, това няма как да стане. Дори със субсидии от Националния филмов център, няма как да се произведе български сериал, направата на само една серия от който струва от порядъка на 5-6 милиона лева. В момента няма съдържание, което да бъде произведено в България и разходите му да се възстановят само от продажби на българския пазар. Моята надежда, е че с навлизането на изкуствения интелект ще можем да имаме съдържание, което е направено за българския пазар.

Какво мислите за виртуалната реалност - ще стане ли широко разпространена в близко бъдеще?

Тук съм малко скептичен - струва ми се, че по-скоро ще има отлив от дигитализирането на човешките взаимоотношения. От гледна точка на бизнеса - проблемът с метавселената е, че ние все още нямаме достатъчно добри технологии, за да може да се потопим в някакъв дигитален експириънс и да се чувстваме все едно сме там. Ако погледнете пазара, сега в момента всички, които правиха метавселена (включително и Meta) я заряза и започнаха да правят изкуствен интелект, защото е по-популярен.

Ние и нашите деца играем игри, животите ни са дигитални в интернет по различни платформи - това също е метавселена. Не по начина, по който хората си го представят - с шлемовете, сензорите и контролерите в ръцете и в тъмна стая. Но метавселената вече съществува, защото вече можеш да имаш един изцяло нов, различен живот в интернет и в някоя игра.

Каква роля имат NFT технологиите за създателите на съдържание?

На теория NFT технологията е доста вълнуваща за хора като нас. Защото един от основните ни проблеми като създатели на нови идеи са нашите права върху това, което сме създали. Като цяло с креативните продукти винаги е имало голям проблем, защото хората по подразбиране нямат същото усещане за ценност, когато става въпрос за интелектуален труд. Ако искаме да гледаме даден филм например, можем да отидем на кино или да си го свалим пиратски, да го гледаме на части в YouTube и т.н.

Голямата борба на креативните индустрии в света винаги е била да се спазва авторското право. Но то е много имагинерно понятие и различните законодателства го разглеждат по различен начин. И всъщност това, което NFT технологиите биха дали на света, е един инструмент на самите създатели да притежават и препродават тяхното съдържание и най-вече да се следи какво се случва с него. Защото, когато си създал нещо и си го направил на NFT, това е запис в историята на човечеството, който не може да бъде променян. Имаме нужда от една такава нова система, която да поощрява творците.

Въпреки че в момента блокчейн е в доста сериозен режим на оцеляване, като отделим обществената нагласа и спекулациите, технологията има бъдеще и тя със сигурност ще остане, защото демократизира на 100% права, продукти и т.н.

Каква е ролята на анимационната индустрия и разказването на истории като цяло в областта на образованието?

Анимационната индустрия в момента няма достатъчно силна роля в образованието, а би могла да има много по-голямо значение. Ние имаме много идеи как може това да се случи. Не разбирам всички тези притеснения за днешните деца - как са силно дигитализирани и не могат да фокусират вниманието си върху едно нещо. А в същото време - като им пуснеш любимия сериал, могат да го гледат в продължение на часове. Ако наистина имаха проблем да се фокусират, защо прекарват толкова време пред телевизора? И от друга страна - защо, докато се забавляват с любимия си сериал, той не им предложи и знание? В човешката история разказването на истории винаги е бил начин за предаване на опит - опита на поколенията.

Няма никаква пречка пред нас да създаваме такова съдържание, което да бъде интересно за децата - да има готините герои, които те обичат, с яките истории и приключенията, от които се вдъхновяват. И същевременно обаче да им се говори за математика, физика, география и т.н. С дигитализирането на технологиите и възможността да произвеждаме повече и по-интересно съдържание за по малко пари, може би ще успеем в близко бъдеще да слеем по-добре образованието с анимационните проекти.

Ще ни разкажете ли за вашите проекти и идеи в тази сфера?

Миналата година направихме проект с една неправителствена организация в Сиатъл, чиято работа е да влизат в час и да обучават децата как да разчитат и да разбират етикетите на храните. Основната идея е, че ако децата разбират по-добре науката на храната, ще избират по-съзнателно с какво се хранят. По време на пандемията, когато посещенията в училищата бяха ограничени, те решават, че ще направят дигитален курс и тогава се свързаха с нас.

Заедно с тях направихме една много яка история за хранителните детективи Чип и Дип, които всъщност са торбичка с чипс и бурканче гуакамоле. Тяхната задача е да спрат големия лош маркетинг бос, който иска да превземе целия свят като прави изкуствена храна. Направихме кратки серии тип шпионски, приключенски, мистерия, в които децата са герои зад кадър и трябва да помагат на Чип и Дип да решат задачите, с които се сблъскват.

Отзвукът на този курс е феноменален. Имаме над 50 хил. деца, които са минали през него, въпреки че не се разпространява свободно, а само чрез учителите им. Това беше един доста успешен пример за нас за това как би могло да изглежда образованието с помощта на анимацията. И че всъщност не се прави компромис нито с ученето, нито със забавлението, когато се произвежда един такъв продукт.

В момента искаме да го развием и да го превърнем в глобален сериал. Даже сме го входирали като проект в Националния филмов център и очакваме тяхното становище. Имаме още поне две идеи, свързани с образование, които разработваме. Кога ще видят бял свят не мога да кажа, защото както вече споменах - правенето на един сериал струва от порядъка на милиони. За мен пресечната точка между образование и ентъртейнмънт е изключително интересна и ако можех да избирам, бих се фокусирал върху нея.