Подводните кабели стават все по-важен сектор заради ръста на AI и интернет

Докато голяма част от публичните дискусии около изкуствения интелект се фокусират върху алгоритми, центрове за данни и облачни платформи, една по-малко видима, но абсолютно критична инфраструктура тихомълком получава милиарди долари инвестиции: подводните оптични кабели. Според анализ CNBC, подводните кабели вече се разглеждат от компании като Meta, Google, Microsoft и Amazon, като незаменими елементи за изграждането на техните AI системи и глобалното внедряване на данни.

Подводните кабели може да звучат като екзотично, сложно и скъпо решение. Особено след като повечето диаграми, обясняващи интернет за обикновените хора, показват сателитни връзки. И, да, повечето хора наистина смятат, че междуконтиненталната комуникация се реализира през сателити. Всъщност това е вярно само за много малка част от трансферите. Реално над 95% от международните връзки – интернет и телефони, преминават по трансконтинентални подводни кабели, които опасват планетата.

И това е така от 1850 г. насам, когато между Доувър и Кале е положен първият такъв кабел. Тогава коаксиален и за телефонни разговори. Днес технологията е значително по-развита със сложни оптични трасета, а от десетина години ИТ гигантите активно инвестират в сегмента и полагат собствени кабели, за да гарантират глобалната свързаност на собствените си центрове за данни и инфраструктура. В последствие това се превърна и в бизнес за тях, като предлагат капацитет от кабелите си и на други компании.

И ръстът в сегмента се ускорява, благодарение на навлизането на изкуствения интелект и все по-масовото използване на интернет. Очаква се инвестициите в тези подводни проекти почти да се удвоят, достигайки 13 милиарда долара между 2025 и 2027 г. – ясен сигнал, че бумът на изкуствения интелект директно подхранва изграждането на цифрови магистрали от следващо поколение в света.

Тази промяна към собственост на кабелите се обуславя от контрола. Чрез изграждането на собствени кабели, технологичните компании гарантират, че могат да приоритизират трафика на данни, да осигурят връзки с ниска латентност между регионите на своите глобални центрове за данни и да заобикалят традиционните оператори. Например, Amazon наскоро обяви първия си изцяло собствен подводен кабел, Fastnet, който свързва САЩ с Ирландия. Проектът, който може да се похвали с капацитет от над 320 терабита в секунда, има за цел да повиши устойчивостта и скоростта на облачната платформа Amazon Web Services (AWS).

Meta инвестира в многомилиардни проекти като Waterworth, един от най-дългите подводни кабели в света, като изрично заявява необходимостта от „капацитет, устойчивост и глобален обхват“, за да подкрепи своите иновации в областта на изкуствения интелект в световен мащаб. Google се разширява по подобен начин, с нови кабелни проекти за свързване на своите центрове за данни през океаните, дори планира мощни хъбове за данни с изкуствен интелект в отдалечени места като австралийския остров Кристмас, подкрепени от специални подводни връзки за подобрена отбрана и регионална свързаност.

Има и предизвикателства. Невидимата инфраструктура означава невидими рискове. Подводните кабели са физически уязвими – от повреди от котвите на корабите, земетресения или случайно сондиране, но също така и от геополитическо напрежение. Доминирането на подводното трасиране от страна на няколко големи играчи повдига въпроси относно наличността, устойчивостта и контрола. Тъй като големите технологични компании навлизат все по-дълбоко в собствеността на кабелите и свързаността, геопространството на данните става също толкова важно, колкото и самите алгоритми.