Петко Динев: Опитваме се да върнем България на космическата карта

Създателят на камерите за мисията “Артемис” пред Tech.OFFNews.bg

Мария Иванова Последна промяна на 29 март 2023 в 15:10 741 0

Artemis I Mission

Снимка NASA

Създателят на камерите за мисията “Артемис” пред Tech.OFFNews.bg

Инж. д-р Петко Динев е български физик и предприемач, създател на камерите, с които Американската космическа агенция (НАСА) наблюдава лунната мисия "Артемис 1", провела се през декември миналата година. Над 1000 камери, създадени от неговата компания Imperx Inc, в момента летят в космоса, монтирани на спътници. Намират се на Международната космическа станция (МКС), на космическия кораб Орион, както и на многобройни пилотирани и непилотирани апарати.

Пред екипа на Tech.OFFNews.bg д-р Динев разказа за партньорството си с НАСА, както и подробности за бъдещите мисии до Луната и Марс. Как минава един ден на астронавтите на космическата станция, какво се произвежда на борда ѝ, както и какви възможности разкрива космосът - ще научите в следващите редове.

НАСА наблюдава лунната мисия "Артемис 1" с камери, създадени от вас и вашия екип. Разкажете ни как станахте космически партньор на агенцията?

Тъй като военновъздушната база на НАСА Кейп Канаверал е на около три часа от офиса ни във Флорида, когато започнаха да търсят камери за новата програма се оказа, че ние можем да помогнем.

Бих искал обаче да се върна назад във времето - в началото на 90-те години, когато совалката беше активна и имаше по няколко изстрелвания на година. Тогава вижданията на политиците, които определяха бюджета, беше, че в общи линии всичко вече е открито в тази област и няма какво повече да се прави. И тогава НАСА започна да изпитва доста сериозни ограничения в бюджета, защото хората си мислеха, че совалката ще бъде вечна. Проблемът с нея е, че тя е ниско-орбитна машина т.е. може да стигне до около 500-600 км. над Земята. С други думи - прекрасно е да имаш такси, което да разхожда хора между космическата станция и Земята, но по-нагоре просто няма как да се използва технологично, тъй като тя не е пригодена за високи орбити.

В началото на 2000 година НАСА започна по-усилено да работи върху новата програма за високо-орбитни ракети и тогава те имаха бюджет за тестване, но нямаха бюджет да си купят камерите. Обърнаха се към нас и ние се съгласихме да им предоставим колкото бройки са им нужни, при условие, че споделят данните от тестовете си. За нас беше много интересно да знаем къде се позиционират камерите ни в тази област. И когато НАСА направи тестовете, се оказа, че реално нашите камери се държат много добре. И тогава от агенцията се обърнаха към нас с предложение за сътрудничество и така започнахме работа с тях през 2007/2008 г.

Когато от НАСА официално обявиха програмата, казаха, че искат да ползват нашите камери. Купиха от тези камери, които бяхме направили специално за тях и пет години чакахме ракетата да излети. Тя успя да излети, всичко беше много успешно. И докато “Аполо” беше много кратка програма с идеята да качи хора на Луната, “Артемис” е дълга мисия с хоризонт 30-40 години. “Артемис 1” беше през декември миналата година, предстои “Артемис” 2 и 3 през 2024 г. и “Артемис” 4 през 2025 година. Идеята е тогава да качим екипаж от пет човека на Луната.

Какво е необходимо, за да може тези планове да се осъществят и след две години хора отново да стъпят на Луната?

За да може това да бъде направено, трябва да има съответната инфраструктура. Тъй като спускаемата капсула може да събира само трима души, се говори, че ще се прави орбитър. Това представлява космическа станция, която обаче няма да обикаля около Земята, а ще обикаля около Луната. За да може хората да се изпращат до орбитъра и оттам вече да слизат до Луната.

По-голямата идея на програмата “Артемис” са полетите до Марс. И чисто от финансови и физични съображения, тъй като лунното ускорение е шест пъти по-малко от земното, е много по-ефективно да се изпрати ракета от Луната към Марс, отколкото от Земята към Марс. Тъй като при първия вариант огромна част от горивото на ракетата ще бъде използвано само, за да преодолее земното притегляне. Идеята е да се направи база на Луната, която да бъде използвана за създаване на ракетата, правене на гориво и от там изстрелване на ракетата към Марс. Въпросният полет до Марс е планиран за 2030 г. Със сегашните технологии обаче ние можем да изпратим хора на Марс, но не можем да ги върнем.

Защо точно Марс е в дългосрочните планове на мисията “Артемис”?

Според мен лично не е въпросът като планета да отидем и да я покорим. По-скоро бизнес интересът е към астероидния пояс на Марс. Там има много ценни елементи, които на Земята много рядко се срещат, а в момента ги използват за чипове, батерии, интегрални схеми и т.н. Мисля, че интересът е малко по-бизнес ориентиран, отколкото научен, но това са само мои предположения. За момента се оказва, че голяма част от тези редки елементи са в страни, които не са много приятелски настроени към Европейския съюз и Запада. Затова се смята, че трябва да се намери някакъв друг източник на тези елементи.

Какво приложение могат да имат тези елементи?

В момента много усилено се говори за електрическите автомобили. За да може да се правят техните батерии, трябват няколко елемента, които са много редки. И освен това - за мощни процесори, бързи интегрални схеми и т.н. За тях трябват елементи, които сравнително рядко се намират в западната част на света.

Казвате, че все повече цивилни компании навлизат в космическата индустрия. Какви бизнес възможности разкрива космосът?

В момента ние имаме много камери, които летят на спътници. Това е едно направление, което е сравнително ново и много перспективно. До преди 2014 г. спътниците бяха изстрелвани от големи компании, тъй като да се направи самият спътник, както и самото му изстрелване, струваше от порядъка на милиарди. Така че броят на спътниците, които бяха изстрелвани, беше малък. Визирам също и United Launch Alliance, които имат големи спътници с размерите на автобус. С други думи това се планира от години, струва милиарди долари и не е по джоба на всяка компания да го направи.

Но предприемачи от Силициевата долина имаха идея да направят малки спътници с размери 30x10x10 см. Представете си едно летящо хлебче. Аз съм го държал в ръката си, точно като един хляб е. Изстрелването му струва много евтино, защото могат да се пращат по няколко наведнъж. Максимумът, който тази компания, с която работим беше изстреляла, беше 88-90 спътника наведнъж. Така самото изстрелване става по-поносимо, а и цената на спътника става много по-малка. Оказва се също, че ако тези спътници летят на ниска орбита (от порядъка на 500 км.), те могат да видят на земята обект, който е около три метра. Човек може да види дали на дадено място има кола или няма, може и много други неща да се видят. Работим от 2014 г. с тази компания. Вече работим и с много други, включително и с българската ЕндуроСат, която вече прати няколко наши камери в космоса на точно такива малки спътници.

Това е поле, което е много перспективно, защото това не са военни компании. Спътниците се ползват за чисто цивилни цели. Имаше даже куриозни ситуации, в които като започна тази програма, имаше хора от Тексас, които се обаждаха на въпросната компания и питаха къде им е стадото. Това от космоса прекрасно се вижда. Няма нужда да пускаш дрон, обаждаш се по телефона и казваш координати. Спътникът прави една обиколка за 90 минути и буквално може да види къде са кравите. Тази услуга е много по-евтина, отколкото да се изпратят хора да ги търсят и да обикалят пет дена преди да ги намерят.

В момента има много компании, които започват да изстрелват спътници с цел картография. Това е едно от направленията на космическия бизнес, което става много популярно. Да вземем за пример Google Maps, която използва именно такива спътници и може да покаже буквално карта на целия свят. От чисто практична и хуманитарна гледна точка - с помощта на спътниците може да бъде следено нивото на реки и язовири, както и да се наблюдават наводнения и пожари в реално време.

Това е направление, което тепърва ще се развива. Броят на компаниите, които се занимават или искат да се занимават с такива спътници експоненциално нараства. Едно време бяха две компании, сега за Америка са поне 50. Искам да подчертая, че това не са военни спътници. Това са цивилни спътници на компании, чиито бизнес е свързан с това да продават информация.

Нека поговорим и за производствата в космоса. Можете ли да ми дадете примери за сега съществуващите и как се очаква да се развият в бъдеще?

За момента има доста програми, които са секретни. Но знам, че се опитват да изграждат чипове в космоса. За момента обаче по-голяма част от насоките са към създаването на храна. Имахме една система, която на космическата станция гледаше как растат домати.

Един от проблемите, които трябва да бъдат решени е именно изхранването. Защото до сега обръщахме повече внимание на това как ще качим хората на Луната (от гледна точка на гориво и логистика). А сега обръщаме внимание на продоволствената гледна точка. Защото тези хора, отивайки там, трябва да имат с какво да се хранят. Така че и към това поле се гледа много.

Как минава един ден на хората в космическата станция?

Малко се говори за тези неща, но знам, че те са там с някаква мисия. Първо - да се види човешкият организъм как издържа на дълги полети и в условия на безтегловност (има си програма, която трябва да следват). Със сигурност знам, защото имам познати, които работиха в Центъра за управление на полетите в Русия, които казваха, че хората, които са на космическата станция, трябва да правят физически упражнения в продължение на часове иначе човешката мускулна система атрофира.

И също така те са там да правят научни експерименти. Каква е същността на тези експерименти - това е поле, за което много рядко се говори, защото конкуренцията в тази област е много сериозна - участват Русия, Китай, Япония, Европа, Америка и т.н. Това е доста конкурентно поле и независимо от това, че тези хора са заедно горе, си мисля, че всеки си прави някакви локални експерименти.

Можете ли да опишете печелившия бизнес модел в космическата индустрия?

Това, което е актуално в момента, са спътници, информация, телекомуникации, обработка на изображения, картотекиране, създаване на програма, която да търси измежду изображенията, производството на храни за космоса и др. От гледна точка на медицината - има поле за разработки, изследващи как човешкият организъм се държи в безтегловност, както и при симулацията на живот на Луната - как ще се държат група хора, затворени в някакво пространство за дълъг период от време.

Друго поле с голямо значение е телекомуникацията. Ние можем да изпратим камера на Луната, която да бъде 127-мегапикселова (имаме такава). Проблемът е, че този поток от данни няма как да го пратим на Земята. Камерите, които ние слагаме на ракетите в момента, са 2-мегапикселови заради ограниченията в пренасянето на данните. Така че може да се работи в направления за по-добро компресиране и по-ефективно пренасяне на данни. Това са полета, които са много актуални за момента.

Какво е мястото на България в космическата индустрия? Има ли страната ни своя достоен принос в тази сфера?

Едно време страната ни беше част от космическата индустрия. Сега се опитваме всички компании, които работим в тази сфера, да върнем България обратно на картата. От България например, изпращаме много камери за Европа, които отиват в космоса. Така че там също ни знаят.

Виждам, че вече повече компании са въвлечени в това. И популяризирането на космоса ще доведе още повече хора, които да работят в този бизнес. Никой няма да дойде да покани България да влезе в това поле. Тя сама трябва да го направи и това става на ниво малки компании, които започват да получават видимост с участието си в големи програми. По този начин България ще си получи отново заслуженото място като космическа страна.

Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !