IBM е сред компаниите, които инвестират много средства и усилия в разработката на квантови компютри. Тя представи новия си проект Osprey, който е с най-много кюбити досега, съобщава Engadget.

Кюбит е своеобразният градивен елемент на квантовите компютри. Това е елемент в квантовия процесор, който може да бъде едновременно „нула“ и „единица“. При традиционните процесори, транзисторите в тях могат да са само една от двете стойности в даден момент. Тъй като кюбитът може и двете стойности, това позволява много по-бързо изчисляване на по-голям брой вариации.

Колкото повече кюбити, толкова по-голяма е изчислителната мощ на квантовия компютър. Стабилизирането на повече кюбити обаче е сложно предизвикателство. Те могат да си влияят и пречат, ако не са изпълнени определени условия. Затова всяко увеличение на кюбитите е събитие.

А Osprey може да се похвали с 433 кюбита, значително повече спрямо предишния квантов процесор на IBM, който компанията представи преди точно една година. Той беше със 127 кюбита. При това IBM е успяла да запази тези елементи в една равнина и вместо това използва различни нива за жиците и останалите компоненти.

„Квантовите компютри предлагат възможността да изчисление на много по-сложни задачи в сферата на изкуствения интелект, разработката на нови материали, нови лекарства, проучвания в сферата на енергетиката и др.“, коментира IBM в изявлението си.

Основната цел на компанията е да увеличава броя на кюбитите в квантовите процесори все по-бързо. Тя иска до 2025 г. да има система с поне 4000 кюбита и е изработила график как да го постигне. Според него догодина тя трябва да представи следващото поколение квантов процесор. Той ще се казва Condor и ще има 1121 кюбита.

Паралелно IBM работи и по IBM Quantum System Two – това ще е следващото поколение квантов компютър, който ще използва новите процесори. Системата е разработена да бъде модулна с възможността да се използва едновременно с различни архитектури. Квантовите процесори изискват много специфично охлаждане близо до абсолютната нула, затова и целите компютърни системи с тях са много по-големи и сложни.

И макар разработката на квантовия хардуер да напредва, все още трябва да се реши и другият проблем – софтуерът. Традиционните в момента програми не могат да работят с квантови системи. Нужен е и изцяло нов тип софтуер, който да извлече максимума от квантовите технологии. IBM работи и по платформата Qiskit, която да „смеси“ аспекти на квантовите и традиционните компютри в едно. Дългосрочната цел на компанията е двата типа компютри да могат да се използват паралелно, както и да може към тях да се интегрират и сегашните суперкомпютри. Разработката на софтуера за тази цел обаче е сложна задача. Кодът трябва да може да се справя с грешките в изчисленията, които квантовите компютри допускат и да ги компенсира, като същевременно осигурява и нужния мост към традиционните приложения.

За този проект няма срок, но идеята е той да върви паралелно с развитието на квантовия хардуер. Така двете разработки ще могат да са готови сравнително по едно и също време, за да се използват пълноценно заедно. Други компании работят и по подобрена мрежова инфраструктура с квантови компоненти, за да може да се осигури и нужната високоскоростна комуникация за тези системи.