Към днешен ден тритият, който се използва в експериментите по термоядрен синтез в различните термоядрени ректори като ITER и JET, идва от стандартните ядрени реактори, в които за забавяне на неутроните се използва тежка вода. Но технологичното време на повечето от тези ядрени реактори вече е към края си - в целия свят са останали по-малко от 30 ядрени реактора с тежка вода. От тях 20 са в Канада, 4 - в Южна Корея и 2 - в Румъния, като всеки от тях произвежда по около 100 грама тритий годишно. Индия има планове за изграждане на нови реактори от подобен тип, но едва ли ще предостави своя тритий на учените. Това е причината екипът на ITER да прогнозира, че може да възникне дефицит на гориво за термоядрения реактор.

Подобно на повечето експериментални термоядрени реактори ITER има нужда от стабилни доставки на тритий за осъществяване на планираните експерименти. Известно е, че деутерий може да се извлече от морската вода, но тритият - радиоактивният изотоп на водорода се среща в природата изключително рядко.

Друг проблем относно трития е неговият период на полуразпад от 12,3 години. Това означава, че половината от сега достъпния тритий ще се разпадне до хелий-3. След стартирането на ITER проблемът ще се задълбочи.

Към днешен ден тритият е най-скъпото вещество на Земята, един грам от което струва 30 хиляди щ. долара.