AI може да създава възхитително изкуство, но нещо му липсва

AI изкуството е станало толкова добро, че вече надминава художниците-хора в собствената им игра. На този етап не може да се оспорва визуалната привлекателност на изкуството, генерирано от изкуствен интелект. Под бляскавите визуални ефекти обаче се крие един по-дълбок въпрос: може ли нещо, създадено от алгоритъм, да има същата стойност като едно произведение, родено от човешката мисъл?

Без значение колко напреднал става изкуственият интелект, липсата на една особена съставка прави изкуството му коренно различно от нашето.
Произведението на изкуството, генерирано от изкуствен интелект, което спечели първото място в конкурса за дигитални изкуства на щатския панаир в Колорадо през 2022 г., е напълно достатъчно, за да разсее всички съмнения относно това колко впечатляващо е изкуството, генерирано от изкуствения интелект. AI генератори като MidJourney, DALL-E и Stable Diffusion дотолкова опростиха създаването на изкуство, че всеки може да създаде сложни, спиращи дъха изображения, като просто напише няколко думи.

Учудващо е как изкуственият интелект е в състояние да смесва стиловете, да експериментира с формите и да създава визуализации, които са едновременно познати и напълно нови. Той е не просто бърз - той е изключително креативен, като често надминава очакванията за това какво може да направи една машина. Нуждаете се от футуристичен градски пейзаж, окъпан в златна светлина? Готово. Сюрреалистичен портрет, вдъхновен от ренесансовите стилове? Лесно. Комбинацията от скорост и сложност е безспорно впечатляваща.

И все пак, колкото и впечатляващи да са творенията му, красотата е само на повърхността. Под повърхността безспорно липсва нещо - нещо, което прави човешкото изкуство уникално значимо.

Какво отличава едно хипнотизиращо произведение на изкуството от нещо, което просто изглежда добре? Отговорът често се крие в замисъла, в намерението. Замисълът е движещата сила, която кара човека да твори. Това е историята, която иска да разкаже, емоцията, която се опитва да предаде, или посланието, което се надява да отправи.

AI, при цялата си гениалност, няма замисъл и няма намерения. Когато Джейсън Алън използва MidJourney, за да създаде своята наградена творба, инструментът изобщо не е решавал какво иска да изрази. Той не е имал история, която да разкаже, или визия, която да сподели. Той просто е следвал определен набор от инструкции и е генерирал изображението въз основа на модели и данни.

Тази липса на намерение и замисъл не дава възможност на AI изкуството да премине отвъд границата на истинското човешко творчество. Макар че може да имитира естетиката на смисъла - да създава визуализации, които предизвикват емоции или ни напомнят за шедьоври, създадени от човека - той не може да чувства, да отразява или да прави целенасочени иновации. Замисълът е дълбоко човешко качество, свързано с нашия опит, убеждения и желания. Без него изкуството се превръща в продукт на процеса, а не на смисъла.

Замисълът и намерението са тези, които превръщат изкуството от обикновен визуален спектакъл в нещо дълбоко резониращо. Когато един художник твори целенасочено, той комуникира - независимо дали става дума за политическо послание, лична борба или просто за усещане за красота. Именно този замисъл придава на изкуството способността да взаимодейства с публиката на ниво отвъд повърхностното, предизвиквайки емоции и вдъхновявайки размисъл.