Най-лошите очаквания на геймърите започват да се сбъдват, заради AI

В продължение на десетилетия индустрията на видеоигрите е била авангард на технологичните експерименти. Генеративният изкуствен интелект обаче е посрещнат със скептицизъм, а в някои сегменти и с откровена враждебност, каквато индустрията рядко е виждала. Това, което някога беше приветствано като инструмент за безкрайна креативност, все повече се разглежда като „кошмарен“ сценарий както за разработчиците, така и за играчите, коментира Wired.

Бързото разрастване на технологиите за изкуствен интелект вече влияе върху света на игрите – от начина, по който се правят игрите, до цената им. Едно неочаквано последствие от глобалния бум на изкуствения интелект е недостигът на компютърна памет. Големите центрове за данни с изкуствен интелект изискват огромни количества RAM памет за обучение и работа на системи за машинно обучение. Тъй като компаниите изграждат все повече от тези съоръжения, те консумират все по-голям дял от световното предлагане на памет.

Анализаторите в индустрията изчисляват, че центровете за данни биха могли да използват около 70% от световното производство на RAM памет през 2026 г., създавайки недостиг на потребителска електроника. За геймърите това има реални последици. Цените на хардуера се покачват, компонентите стават в пъти по-скъпи, а новите гейминг устройства може да се появят по-късно или на по-високи цени от очакваното.

Тъй като видеоигрите силно зависят от мощен хардуер, особено памет, този недостиг може да забави темпото на иновациите. По-модерната графика, по-големите игрови светове и по-сложните системи изискват все по-мощно хардуерно оборудване. Нещо, което става по-трудно за постигане, когато ключовите компоненти са оскъдни.

Въздействието на изкуствения интелект се усеща и в гейм студиата. Разработчиците все повече се насърчават, или понякога са под натиск, да използват генеративни инструменти с изкуствен интелект, за да ускорят производството. Тези инструменти могат да генерират диалози, графични елементи, звукови ефекти или помощ при кодиране. На теория това би могло да помогне на екипите да работят по-бързо и да намали разходите. Но на практика промяната предизвика значителни противоречия.

Много разработчици се притесняват, че изкуственият интелект ще намали нуждата от младши персонал и креативни специалисти. От 2022 г. насам гейминг индустрията вече е преживяла десетки хиляди съкращения, като служителите на начално ниво са сред най-засегнатите.

Може би най-естественият конфликт се случва в звукозаписната кабина. Актьорите, озвучаващи героите, художниците, отговорни за вдъхването на живот на емблематични герои, се намират на кръстопът. Последните разработки в клонирането на гласове с изкуствен интелект означават, че едно студио би могло, на теория, да запише няколко часа глас на актьор и да използва алгоритъм, за да генерира хиляди реплики в продължение на години. Или направо да си генерира глас от нулата.

Въпреки че това предлага огромни икономии на разходи за мащабни игри с отворен свят, то представлява ужасяващ прецедент за актьорите. Освен икономическото въздействие, има и артистична цена. Критиците твърдят, че изкуственият интелект не може да възпроизведе „щастливите случайности“ – фините трептения в гласа по време на трагична сцена или остроумие и импровизация, които определят едно изпълнение.

Отвъд гласа, самата структура на игрите се променя. Генеративният изкуствен интелект обещава NPC (неигрални персонажи), които могат да водят уникални, неписани разговори с играчите в реално време. На хартия това звучи като върховно реалистично изживяване. На практика мнозина се опасяват, че това ще доведе до „раздуване“.

„Кошмарът“ тук е свят, който е с широка карта, но дълбок само сантиметър. Ръчно изработените куестове и внимателно обмислените разкази са гръбнакът на най-големите постижения в индустрията. Ако студиата започнат да разчитат на изкуствен интелект, за да запълнят световете си с безкраен, автоматизиран диалог, съществува риск игрите да загубят интерес. Резултатът може да бъде хомогенизиране на игровите преживявания, където всяко взаимодействие се усеща като разговор със сложен, но в крайна сметка кух чатбот.

В много отношения светът на игрите се превръща в тестова среда за един по-широк въпрос, пред който е изправен целият технологичен сектор: Ще подобри ли изкуственият интелект човешката креативност или бавно ще я замести?