Български стартъп създава технология, която превръща геймърите в разработчици

Съоснованата от българина Камен Брестнички стартираща компания Martian Lawyers Club, чиято пазарна оценка достига 20 млн. лева, създава технология, позволяваща на геймърите да модифицират игрите в реално време. Стартъпът, в който инвестира и българският институт INSAIT, се фокусира върху световния пазар на видеогри и вече пусна демо на първото си заглавие GUG, което е безплатно за всеки.

Камен Брестнички разказва пред екипа на Tech.OFFNews.bg как работи технологията за автоматично модифициране (модване), както и как тя и изкуственият интелект могат да променят текущите тенденции в гейминг индустрията. Той е изпълнителен директор на компанията Martian Lawyers Club. Завършва бакалавър по компютърни науки в Единбургския университет и магистратура със специалност машинно самообучение в University College London. Разработва прототипи в сферата на обработка на естествения език (natural language processing) от 2018-та година насам, като участва в подготовката на научни статии, публикувани в конференциите по машинно самообучение ICML и ACL.

Каква е историята зад създаването на Martian Lawyers Club? Бихте ли представили екипа ѝ в момента?

Компанията започна като любителски проект между съоснователя ѝ Ливай и мен. С него се познаваме от студентските години, където заедно изучавахме компютърни науки и изкуствен интелект в Единбургския университет. С напредването на технологиите в сферата на машинното самообучение през последните четири години забелязахме, че има огромен неоткрит потенциал за тяхното приложение в контекста на компютърните игри. След месеци разработки и прототипи, с които проучавахме това ново поле, набрахме увереност, че сме попаднали на истински интересни резултати.

С помощта на главния архитект на института INSAIT - професор Мартин Вечев, подготвихме компанията за набиране на средства. След като успешно привлякохме инвестиции през началото на 2023 г. се съсредоточихме изцяло върху разработването на автоматичните модификации (модове).

Екипът ни в момента е съставен от шест души и е главно съсредоточен в подготвянето на първия ни продукт - играта GUG. Ливай е начело на технологичния отдел, където работят игровият инженер Оуен, геймплей инженерката Селин и инженерът по машинно самообучение Олег. Начело на гейм дизайнът е Марлон. Аз се занимавам с бизнес и маркетинг функциите.

Разкажете как точно функционира технологията за автоматично модифициране (модване), която сте разработили?

Това е нов начин, по който игрите могат да генерират съдържание по време на игра. За читателите, запознати с термина “procedural generation”, това е следващата стъпка в тази насока. А за тези, които не са, ще дам аналогия.

Когато четем книга, пасивно консумираме съдържанието, което писателят е създал предварително. В книгите-игри ни се позволява да правим избор между няколко предефинирани опции. А когато си пишем с ChatGPT, имаме пълна свобода да го насочим в каквато посока искаме.
По същия начин автоматичното модифициране ни позволява да насочваме играта в посока, която следва нашия интерес, вместо да трябва да следваме правилата, заложени от дизайнера на играта. Технически погледнато, това което ни позволява тази динамичност, е умението да генерираме компютърен код по време на игра.

Какви са вашите дългосрочни планове за развитие на технологията? Виждате ли потенциал за нейното приложение извън сферата на видеоигрите - във филмовата индустрия например?

Технологията е доста специфична за игровия сектор, тъй като разчита на импулс, даден от играча, за да може да персонализира неговото изживяване. Една от големите разлики между филмите и игрите е, че при филмите зрителят има по-скоро пасивна роля, докато при игрите - играещият има активно участие.

Игровият сектор, чиито пазар е в размер от близо 300 млрд. долара и който расте с невероятни темпове, сам по себе си е достатъчен, така че компанията да може да се фокусира изцяло върху него.

Как интегрирате изкуствения интелект в първата ви игра G.U.G. и как смятате, че тя ще повлияе на текущите тенденции в сферата на видеоигрите?

Започвам с факта, че демото на GUG вече е достъпно за игра и е безплатно за всеки. В него играчът може да създава същества (гъгове), като всяко от тях е уникално. Чрез въвеждането на дума или фраза, играчът информира изкуствения интелект какви характеристики би искал да има новия му гъг. Това включва както начина, по който гъгът изглежда, така и как се държи по време на битки (неговото умение).

Хората, запознати с играта Покемон, ще намерят прилики между концепциите, но докато тя има около 1000 покемона, нашите играчи вече са създали над 30 000 гъгове. Ако GUG докаже, че играчите имат интерес да персонализират изживяването си чрез манипулация на кодовата база на играта (а ние вече виждаме ранни индикатори, че това е така), очакваме повишен интерес към автоматичното модване от цялата гейминг индустрия, тъй като неговото приложение е възможно за игри от всякакъв жанр.

Как виждате бъдещето на видеоигрите с развитието на изкуствения интелект и технологии като автоматичното модване? Какви нови роли ще се появят в екипите на разработчиците?

Основната промяна ще настане в дизайна на видео игрите. През последните десет години, игри като Minecraft и Dwarf Fortress показват, че интереса на играча е към “пясъчници”, т.е. игри, които предоставят свобода на играча да разкаже собственте си истории, вместо да му бива разказвана чужда такава.

Ако автоматичното модване получи валидация от пазара, очакваме гейм дизайнерите да се насочат към дизайна на такива “пясъчници” (което изисква по-изкусно умение за дизайн според мен). А гейм програмистите да се насочат към програмиране на системни игри, т.е. игри, които са по-скоро симулации на игрови светове (примери за това са Minecraft, Totally Accurate Battle Simulator и Noita).

Как оценявате развитието на гейминг индустрията в България? Има ли потенциал за създаване на български технологичен хъб в областта на изкуствения интелект и игрите?

За съжаление не съм достатъчно запознат, за да мога да коментирам в конкретика. Смятам, че имаме огромен технологичен потенциал, но набирането на средства в България е по-трудно поради лимитираните опции. Така че очаквам през следващото десетилетие българските компании, фокусирани върху сектора, да оперират главно чрез външен капитал.

Какви съвети бихте дали на младите разработчици, които искат да създадат нещо наистина иновативно в света на видеоигрите?

Най-трудният проблем в гейминг индустрията е играта ви да се открои от множеството други, които излизат ежедневно. А най-надеждният начин да се разреши този проблем, според мен, е чрез създаването на нещо истински ново - от нова, непозната категория. Например, наскоро видях стартъп, който иска да прави игри, базирани на квантови компютри! Както ученият Ричърд Хаминг препоръчва, “Запитайте се кои са най-важните проблеми на вашето поле”. Според него, ако не се занимавате с тях, си губите времето.

Вторият най-труден проблем за новите създатели на игри е да премерят колко усилия ще са им нужни, за да постигнат целта си. Игрите следват изкривена версия на принципа 80:20, която по-скоро изглежда като 95:5. С други думи - отнема 5% от усилията, за да се постигне 95% от съдържанието. Но играчите искат 100%, което означава, че ще тъпчете в тези последни 5% 19 пъти по-дълго. Ако това не представлява интерес за вас, внимавайте с какво се заемате!