Учените отдавна се опитват да разберат как се е появила Вселената. Според съвременната наука Големият взрив се е състоял преди около 14 милиарда години и е направил възможно нашето съществуване. Светът е удивителен и едва ли някога ще успеем да разберем какви са всичките негови тайни. Но ние непрекъснато се опитваме да правим това и се съобразяване дори и с най-безумните предположения. Едно от тях е, че нашата Вселена не е единствена по рода си, а само една малка песъчинка в безкрайното море от мултивселени. Това предположение произтича директно от квантовата механика, но към днешен ден няма никакви доказателства за съществуването на Мултиверс.

Нямаме и възможност за пътешествие във времето, като някои квантови частици са изключение. А някои учени, като например Ави Льоб от Харвардския университет, не изключват възможността нашият свят да е създаден в лаборатория. Но ако това наистина е така, на кого е необходимо да прави подобно нещо?

Лабораторният експеримент

Нека за малко да си представим, че нашият свят е наистина една много добра симулация. Нещо подобно се случва в един от епизодите на сериала Рик и Морти, където главният герой създава една мъничка Вселена, във вътрешността на която има още една, а след това още и още. И докато в анимационния филм целта на Рик е производството на евтина енергия, дали все пак нещо подобно не се случва с нас?

Ако наистина това е така, каква би могла да е целта на подобна симулация? Кой я е измислил и защо? Може би нашият свят е направен подобно на популярната игра Sims просто за развлечение. Така или иначе това е една толкова безумна идея, че почти никой не я приема на сериозно. Въпреки това бившият ръководител на катедрата по астрономия на Харвардския университет професор Ави Льоб е отделил време малко по-подробно да анализира тази идея.

В своята статия публикувана в Scientific American той предполага, че една подобна Вселена би могла да бъде сформирана в лабораторията на една силно развита технологична цивилизация. "Ако това наистина е вярно, то идеята за произхода на Вселената ще се обедини с религиозната идея за Твореца и теорията за квантовата гравитация и квантовото тунелиране" - пише Льоб.

Класовете цивилизации

В своята статия Ави Льоб прави интересна класификация на цивилизациите според нивото на тяхното технологично развитие. Според тази класификация, нашата цивилизация е от клас С - тоест, това е цивилизация, животът на която зависи от Слънцето - нашата родна звезда. Но ако един ден след много дълго време нашите технологии се развият до такава степен, че станем независими от Слънцето, то тогава ние ще се издигнем по-нагоре и ще стигнем клас В.

И ако някога се научим да създаваме свои собствени малки вселени в лаборатории, както може би са направили нашите митични теоретични създатели, то ние ще се приближим до финала - класът А. Разбира се, докато вървим по този път ще трябва да преодолеем много препятствия, като най-голямото от тях според Льоб е нашата способност да създадем достатъчно висока плътност на тъмната енергия в сравнително неголям регион.

В тази идея е интересно и че предположението на Льоб на практика решава някои основни проблеми както от научна, така и от религиозна гледна точка по отношение обяснението за началото на Вселената и появата на живота.

Разглеждането на подобни идеи съвсем не е безсмислено. В опита да си представим, че съществува някаква йерархия на видовете или цивилизациите, които биха могли да създадат подобен научен феномен, ние разбираме че трябва да изминем много дълъг път. Според професор Льоб нашата цивилизация е от клас С, понеже зависи от Слънцето, но се движим към нещо друго - към клас D, понеже на практика унищожаваме мястото където живеем.

По-високият клас В означава цивилизация, която не зависи и вече няма нужда от енергията на своята звезда и използва друг вид енергия. Клас А вече е цивилизация, която хипотетично е създала нашата Вселена в своята лаборатория. Именно това е цивилизацията, която би могла да ни обясни квантовото тунелиране и да го използва за създаването на малки виртуални вселени.

Реалност или илюзия?

Да отбележим, че идеята за лабораторно създадената Вселена се различава от теорията за моделирането на нейното съществуване. Във втория случай ние просто живеем в една цифрова конструкция, създадена от програма, която е далеч извън пределите на нашето разбиране. Няма как да не се замислим за Матрицата (но не за нейната четвърта част, а за първата), където тази идея е изразена съвсем ясно. Дали не живеем в една предварително програмирана реалност, предназначена да възпроизвежда истинската реалност, а и дали това има някакво отношение към нашия живот и нашето ежедневие?

Вероятно не, но от тези размисли има полза. Ние на практика сме длъжни по-смирено да наблюдаваме света с нашите най-нови и мощни телескопи и да търсим нещо разумно в нашия малък космически регион. В противен случай може да свършим като динозаврите, които изцяло са доминирали на Земята докато астероидът Чиксулуб не унищожава всичко живо.

Но какво да правим с информацията за това, че нашата Вселена не е нищо повече от една лабораторна работа? Може да се окаже, че това не е толкова лошо. Това би могло да означава, че освен нас във Вселената има още някой. Но дали ще можем да го открием? Едва ли, понеже ние твърде много изоставаме от потенциално съществуващите свръхразвити разумни цивилизации. И все пак професор Льоб е на мнение, че винаги трябва да сме нащрек докато търсим технологично развити светове.

В крайна сметка разбирането, че е възможно нещо подобно да се случва, може да ни помогне да разберем причината поради която съществуваме самите ние. Нещо повече, според Ави Льоб най-вероятно ние не сме единствените претенденти да достигнем статута на цивилизация от клас А.