Метавселените – място в което се преплитат виртуалната и физическа реалности. Платформа, която позволява да общуваме и взаимодействаме с нашите познати, колеги, приятели или роднини по максимално близък начин. Това поне са обещанията, които главният изпълнителен директор на Meta Марк Зукърбърг направи при ребрандирането на технологичния гигант Facebook. Тяхното изпълнение обаче се оказва доста по-трудна задача, дори за мултимилиардната компания, която притежава и най-големия производител на шлемове за виртуална реалност (VR).

Изграждането на истински метавселени, които да покрият това преплитане между виртуална и физическа реално все още се в сферата на прототипната или проектантска сфера. Затова, технологичните експерти са раздвоени относно техния успех в дългосрочна перспектива, а самите решения все още са недостъпни за истински масовия потребител.

Проучване на Pew Research Institute показва този разлом сред специалистите в IT сферата. Някои от запитаните експерти смятат, че до 2040 г. тези платформи ще бъдат много по-полезни за потребителите от настоящата и сравнително статична глобална мрежа. Други, са скептични и изразяват опасения, че ако това се случи, компаниите, които ще стоят зад успешните метавселени, ще имат още по-голяма доминация от настоящите технологични гиганти.

XR или разширената реалност

Идеята за метавселените датира отпреди 30 години и името е дадено от Нийл Стивънсон и неговия научно-фантастичен роман „Снежен крах“. Марк Зукърбърг сложи концепцията в светлината на прожекторите, като я интегрира заедно с ребрандирането на Facebook на Meta. За повечето експерти тя носи доста по-обрания и не толкова изтъркан термин „разширена реалност“ или XR. Тя комбинира добавената и виртуалната реалности (AR и VR съответно) и ги прелива във физическия свят.

XR съществува от години под някаква форма в гейминга и някои приложения. По-масовата интеграция на видеоконферентните разговори, дистанционното обучение и работа, покрай пандемията демонстрираха на обикновения потребител за ползите на дигиталния свят. Както и как той може да се интегрира още по-тясно в ежедневието ни.

За и против на кантар

Което даде повод за размисъл на технологични гиганти като Microsoft и Meta да надградят идеята допълнително. С което реално се роди ентусиазма около метавселените. Както и скептицизмът съответно. Проучването на Pew Research Center се опитва да разгледа в детайли двете гледни точки. Те са почти поравно разделени, като 54% смятат, че до 2040 г. ще бъдат напълно изградени такива и повечето обещания ще бъдат постигнати. Останалите 46% не смятат така, както и, че този пазар няма да достигне 500 млн. души дотогава.

Положителните качества на метавселените повтарят това, което и компаниите, които ги разработват представят. Много по-развита и потапяща, триизмерна, свързана виртуална среда, която да обхване всеки един елемент от обществото. От образованието и здравеопазването, до игрите, забавленията, изкуствата и дори граждански инициативи. Според привържениците, сливането на реалния и виртуалния свят, огромния обмен на информация ще доведе до огромен напредък. Опонентите обаче се опасяват и за редица опасения относно опазването на личните данни, сигурността и поведението на хората. Има сравнителен консенсус по две теми.

Едната е, че все метавселените ще бъдат ориентирани повече към XR, отколкото изцяло към виртуалната реалност VR. Тоест, дигиталните светове ще бъдат комбинирани и ще включват дигитални и реални елементи. Второто е предупреждението, че тези нови пространство ще засилят значително различни човешки качества и поведение – както добрите, така и лошите. В един момент, според експертите ще бъде поставен въпросът дали свободата и свободната воля ще запазят настоящите си параметри в новия XR свят.

Заключението е, че оптимистите сред експертите са с малко повече от песимистите относно успеха на метавселените. При това като говорим за времеви прозорец от повече от 17 години. От друга страна има доста аспекти, които все още са „непознати води“ и които ще трябва да се решават с практиката.