DIGI PAY: България навлиза в нова ера при незабавните плащания и борбата с измамите

На прага на Еврозоната бизнесът ускорява внедряването на нови технологии, а българският финансов сектор се подготвя за стратегически съюзи с водещи европейски играчи за улесняване на незабавните плащания. В същото време новите регулации и нарастващите заплахи от измами пренареждат посоката на цялата индустрията, която търси баланс между потребителското изживяване и сигурността. Така изглежда картата на разплащанията у нас – очертана по време на осмото издание на международната конференция DIGI PAY, на която над 350 експерти в София в обсъдиха предизвикателствата пред незабавните плащания и финансови измами.

България се присъединява към европейските схеми за разплащания

От 1 януари 2026 г. България влиза в еврозоната, а регламентът на ЕС за незабавни плащания задължава доставчиците да обработват трансферите в евро за до 10 секунди. По време на изказването си в рамките на конференцията, Михаил Димов, директор на дирекция „Платежен надзор“ в управление „Банково“ на БНБ, уточни, че срокът за прилагане на тези разпоредби в България ще бъде една година след приемането на еврото – тоест от 1 януари 2027 г.

Същевременно в дискусия, посветена на бъдещето на плащанията в Европа, Стоилка Арсова, директор на Националната картова и платежна схема, съобщи, че България е готова да се присъедини с bcard и blink към двете водещи европейски платежни системи- Wero и EuroPa. В момента EuroPa има мрежа в Испания, Португалия, Италия от над 50 млн. потребители, информира гостите на събитието заместник-директорът „Международно разширяване“ в Bizum Фернандо Родригес Ферер. Данните за Wero показват над 50 млн. потребители в държави като Германия, Франция, Белгия и други, допълни Пьотр Ян Пиетжак, ръководител „Нови пазари“ в Европейската инициатива за плащанията, към която принадлежи схемата Wero на EPI.

„Бъдещето на европейските плащания ще се определя от тясното сътрудничество, единни стандарти и от мрежата от търговци с ПОС терминали с европейската технология CPACE и съвместимите с нея като нашата в България PURE от Thales“, подчерта още Стоилка Арсова, уточнявайки, че Националната картова и платежна схема има желание да работи заедно с останалите партньори за постигане на оперативна съвместимост на европейско ниво и е готова да се интегрира с тях след приемането на еврото от 1 януари следващата година.

А2А срещу картови плащания? Всъщност- заедно

В един от ключовите дебати по време на DIGI PAY бяха обсъдени перспективите пред картовите и т.нар. A2A (account-to-account) плащания – преводи директно от сметка към сметка. Според Оана Котик, старши мениджър „Решения за управление на риска“, Visa: “През втората половина на миналата година картовите плащания в Европа са доминиращ инструмент и са представлявали над 58% от всички безкасови трансакции, което е огромен дял. Картовата система е силна и зряла и тези плащания демонстрират устойчивост, както и продължават да отбелязват стабилен годишен ръст. Все повече хора използват карти благодарение на по-доброто финансово образование, по-значителното финансово приобщаване и разработването на нови продукти за следващите поколения."

Според Цветомир Досков, старши вицепрезидент и ръководител на финансовата вертикала в „Сирма груп“, А2А са много по-развити в държави като Индия, Китай и дори Мексико и Бразилия спрямо Европа като причината е в различния регулаторен подход. „В Европа се изгражда регулаторна рамка и се оставя на банките да решат как да възприемат и въведат този вид плащания, т.е. подходът е децентрализиран“, казва той. При другите държави подходът е централизиран: правителството активно налага и стимулира този модел. В дискусията активно се включи и Космин Косма от Румънската финтех асоциация, според когото А2А е бъдещето. Изводът от най-интригуващия дебат на събитието беше, че картовите и А2А ще съжителстват съвместно на пазара в бъдеще като кешовите плащания ще продължат да намаляват.

След дебата за картови и A2A плащания става ясно, че и традиционните банки трябва да ускорят трансформацията си. По време на конференцията от ДСК отчетоха, че предизвикателствата пред сектора са двойни: клиентите очакват повече от традиционните банки, отколкото от финтех компаниите, а технологичният напредък не търпи отлагане. Затова при разработването на новия си модел за мобилно банкиране от банката са съчетали дигиталната трансформация с дълбокото разбиране на потребителските навици. „Всяка нова функционалност е резултат от проучвания и директна обратна връзка от клиенти“, разказа пред аудиторията на DIGI PAY Деница Стаева, продуктов мениджър в ДСК.

100 млрд. евро загуби от измами и растящи глобални рискове

На фона на технологичните иновации и търсеното удобство от потребителите, се увеличават и рисковете от измами и злоупотреби, стана ясно още по време на DIGI PAY. През миналата година финансовите измами са довели до загуби от 100 млрд. евро в Европа, а незаконните глобални потоци и разплащания са достигнали 750 млрд. долара, съобщи Албена Петкова, директор „Услуги за борба с имамите и AML“ в БОРИКА. Сред най-честите схеми остават познатите използване на фишинг (придобиване на чувствителна информация като потребителско име, парола и детайли на кредитна карта), измами с QR кодове, използване на зловреден софтуер, но и все още атаки на банкомати. На конференцията бяха обсъдени практички казуси както за справяне с ретро BIN атаките (генериране на валидни картови данни), така и за нарастващите АТО или Аccount takeover (подмяна на потребителски акаунти).

Какъв е делът на тези атаки в в България е трудно да се каже, защото много често засегнатите хора и особено компании не се свързват с разследващите органи заради страх това да не повлияе на репутацията им, сподели Светлин Лазаров от ГДБОП. Ако около 50 млн.лв са съобщените измами, то реалните са 2-3 пъти повече. Според бизнеса затова е важно възможно най-бързо Европейската комисия (ЕК) и БНБ да изработят подход за споделяне на информация между банките и финансовите институции. На фона на незабавните измами това ще става все по-голям проблем. От БНБ обещаха да работят усилено по въпроса в рамките на следващата година. Споделянето на информация е една от най-чувствителните теми и за ЕК заради проблеми с GDPR регулацията, но дебатите продължават, обясни Джон Бериган, Генерален директор Генерална дирекция „Финансова стабилност, финансови услуги и съюз на капиталовите пазари“ (ГД FISMA), ЕК.

На фона на навлизането на незабавните плащания, се изисква и бързина в откриването на проблемни трансакции. „Опитите за измама се случват страшно бързо – в рамките на няколко секунди има десетки трансакции. Но и има работещи модели, които които реагират за няколко десетки милисекунди “, обясни Гергана Чолова от компанията, лидер на пазара с решения за справяне с финансовите измами IBS България. А най-важното както сподели изпълнителният й директор Горан Ангелов е технологията, хората и процесите да работят в синхрон, ако хората не са обучени и процесите не са ясно формулирани нито една технология не може да бъде използвана ефективно срещу измамите.

Борбата с прането на пари -от реактивен към проактивен подход

В глобален план, включително и в България, финансовият сектор се сблъсква с нарастващи предизвикателства по линия на борбата с прането на пари. Традиционният подход, при който правоохранителните органи преследват престъпниците, вече се заменя с проактивна стратегия, коментира ключовият гост на DIGI PAY Саския Рийтбрук, изпълнителен директор на Асоциацията на сертифицираните специалисти по санкции. Новите регулаторни изисквания за частния сектор изискват значителни инвестиции, а често се поставя и въпросът защо в крайна сметка правителствата не поемат тази роля. „Но това е единственият начин механизмът да сработи“, допълни Рийтбрук, уточнявайки, че бизнесът разполага с голям обем информация, от която властите имат нужда. А ако няма политическа воля, нито една стратегия не може да сработи, каза световният експерт. Според Анестис Димопулос, Директор

„Дигитално и рисково консултиране“ в одиторската компания Baker Tilly Югоизточна Европа, геополитическите рискове съществуват от няколко години и непрекъснато нарастват. В същото време се въвеждат нови регулации, които изискват нов подход за управление на риска, допълни Димопулос.

Откупите при големи измами се плащат основно с крипто, което компрометира технологията. Но бизнесът с новите регулации работи все повече за въвеждането на решения за сигурност, за да изчисти името си, обясни другият ключов лектор на събитието специалистът по прането на пари Баптист Форесте. На форума бе обсъдено и присъствието на България в “сивия списък” за пране на пари, както и ролята на новосъздадения европейски орган за борба с прането на пари AMLA.

Най-успешното издание на DIGI PAY за първи път събра толкова голяма палитра от международни лектори, лидери и иноватори като успя да се превърне в най-голямото събитие за финтех индустрията в България с фокус върху сигурните и достъпни дигитални плащания.