Innovation Explorer 2023: България не може да продължи да е аутсорсинг дестинация

България не може да продължи да бъде аутсорсинг дестинация, която поема изцяло външни проекти. В същия момент вече въпросите как страната ни да се изгради като Силициева долина на Балканите са изместени от това как да оцелеем като нация и икономика. От друга страна опитите за създаване на дългосрочна стратегия за развиване на иновациите в България са повече от плачевни.

В същия момент перспективите не са позитивни – населението в развития свят намалява. Демографската криза в България е дори засилена, заради непрекъснатата емиграция. Страната ни е в същия капан, но няма натрупаното богатство и ресурси, които да смекчат удара. За да се справим с всичко това, трябва да се изгради бързо дългосрочна стратегия за насърчаване на високите технологии и иновациите. И по-важното – след това тя да се следва и изпълнява, при това не в рамките на един мандат.

Това са част от заключенията по състоянието на българската IT екосистема в панела посветен на нея на ежегодната конференция Innovation Explorer, която се проведе на 23 февруари в „София Тех Парк“. На нея основни лектори бяха Елвин Гури, главен изпълнителен директор на Empower Capital, Христина Каспарян, директор в центъра за „Международно икономическо сътрудничество“ към Българската стопанска камара (БСК) и Любомир Дацов, член на Българския фискален съвет.

Най-важният акцент е, че България трябва да смени напълно имиджа си и специализацията на технологията индустрия. Тя вече не трябва да бъде аутсорсинг дестинация, която само да поема различни външни проекти. Страната ни трябва да се специализира в проектирането на неща, а не в производството или работа на ишлеме. Защото, бизнесът винаги ще може да намери по-евтино място за последното и така няма да е зависим от българския пазар. Ако страната ни стане център по дизайна и проектирането, то тогава нещата се обръщат, смята Елвин Гури от Empower Capital.

„Имаме всички елементи да се развием към подобна икономика на проектирането“, коментира той. „Имаме кадрите, капиталовия поток, остава политическата воля, за да може да положим началото за подобна трансформация“, допълни той. Но и подчерта, че трябва да я следваме неотлъчно и последователно в следващите 20-30 години, за да се завършат процесите по нея. Подобна трансформация са осъществили вече големи икономики, като турската, южнокорейската и китайската. Просто нещата не се случват за една или две години.

„Всяка една иновационна стратегия трябва да бъде фокусирана върху – оборудването което искаме да придобием, нещата които да развием, но и по-важното – да имаме достатъчно хора с които да правим това нещо“, коментира още Елвин Гури.

Според него, повечето западни държави страдат от демографска криза. Но те са развити и богати страни, докато България е в същия капан, но ние не сме като тях по отношение на просперитета. При прогнозите, че през следващите десетилетия, ще се свием до 5 млн. души трябва да изградим механизми, в които да привличаме хора отвън, да задържа и развива българите. Без тях и адекватна образователна система няма как да се създаде дългосрочна иновационна стратегия.

„Нямаме остър дефицит от добри професионалисти в момента, но трябва да променим нагласата на хората, за да може да вървим напред“, заключава Елвин Гури.

По отношение на настоящата иновационна стратегия, ситуацията не е розова. Има изготвен документ преди около десет години, но той е едва от няколко страници, без конкретик, прекалено общ и на моменти дори абсурден. Точното му наименование е „Иновационна стратегия за интелигентна специализация на Република България“.

„Не мога да разглеждаме „българската политика“ и „добавена стойност“ в едно изречение – това е бруталната реалност“, коментира Христина Каспарян от БСК.

Тя допълни, че в настоящия документ за иновационна стратегия е записано за развитието на фолклорните носии и базови технически компоненти. Как тези неща могат да минат за нови и да са изобщо конкурентни на международните пазари – пита Каспарян. Според нея те изобщо не попадат в определението за иновация.

Любомир Дацов коментира, че дори и да има адекватна нормативна база за иновациите в България, самата структура на държавната администрация не е пригодена да я изпълнява. Според него няма нито едно министерство или институция, което да разполага със стратегически дирекции, които да координират развитието, координирането и спазването на съответната стратегия.