Как да подобрим "подобрителите" в слушалките за по-качествен звук

В преследване на перфектното слушателско изживяване, музикалните ентусиасти често харчат хиляди долари за висок клас слушалки и абонаменти за стрийминг без загуби. За много любители на музиката идва момент, в който нещо просто не звучи както трябва. Песните се усещат плоски, вокалите изглеждат далечни или басът няма дълбочина.

Инстинктивната реакция често е да се винят слушалките, високоговорителите или качеството на стрийминга. Но според MakeUseOf истинският виновник може да е скрит в настройките на устройството. Все по-голям брой слушатели откриват, че „грешният“ звук, който чуват, не е хардуерен, а софтуерен проблем.

В центъра на проблема са функции за обработка на аудио, като например „подобрен звук“, „пространствен звук“, „Dolby Atmos“ или нормализиране на силата на звука. Тези инструменти са предназначени да подобрят качеството на звука, но често прилагат изкуствени корекции на честотите, динамиката и стереото. Резултатът може да бъде музика, която се усеща обработена, а не естествена.

Най-разпространеният нарушител,, е нормализирането на звука (често обозначавано като „Нормализиране на силата на звука“ в приложения като Spotify и YouTube Music). Тази функция е предназначена да поддържа всяка песен на едно и също ниво на силата на звука, предотвратявайки тиха балада да бъде последвана от оглушителен хеви метъл.

Макар и удобна, нормализирането работи чрез прилагане на „ограничител“ към аудио сигнала. Това смачква динамичния диапазон, т.е. разликата между най-тихите и най-силните части на песента. „Когато нормализирате песен, губите „силата“ на барабаните и дишането на вокалите“, обяснява звукоинженерът Маркъс Торн. Музиката се усеща плоска, компресирана и физически изморителна за слушане за дълги периоди, смята Торн.

За потребителите на компютри проблемът често започва на ниво операционна система. Windows 10 и 11 се доставят с активирани по подразбиране „Windows Sonic for Headphones“ или патентовани „spatializer“ функции на производителя. Въпреки че те се предлагат на пазара като инструменти за завладяващо възпроизвеждане на игри и филми, те често прилагат агресивно изравняване и изкуствено обработване на музиката.

Тези настройки се опитват да „разширят“ звуковата сцена чрез манипулиране на фазата на аудиото. За щателно миксирана стерео песен това води до „размазване“, при което инструментите губят специфичното си разположение в стерео полето, а вокалите звучат сякаш идват зад воал.

На мобилните устройства има два често срещани „тихи“ убийци на качеството на звука. Първият е случайно превключване на „Моно аудио“ в настройките за достъпност, което обединява левия и десния канал в един, разрушавайки стереото, което е замислил изпълнителят.

Вторият е свързан с избора на Bluetooth кодек. Много Android устройства по подразбиране използват кодека „SBC“, за да пестят батерия или да осигурят стабилност на връзката, дори ако слушалките поддържат стандарти с по-висок битрейт като LDAC или aptX. Чрез влизане в „Опции за разработчици“ и ръчно налагане на висококачествен кодек, потребителите могат да отключат ниво на детайлност, което преди това е било филтрирано от алгоритъма за компресия, макар и това да е с цената на повече консумация на енергия.

Решението е изненадващо просто: проверете аудио настройките. Деактивирането на подобренията, изключването на нормализирането и нулирането на профилите на еквалайзера до неутрално често може да възстанови желания звук на записа. А след това може да отделите малко време, за да нагласите функциите според личния ви вкус как звучи най-добре. И ги проверявайте от време на време, защото ъпдейтите често може да върнат оригиналните настройки.