Повечето компании не знаят колко плащат за AI и дали си струва

Обещанието за изкуствен интелект беше представено на висшето ръководство на компаниите като скок в производителността, но за много финансови директори реалността е нарастваща „черна кутия“ в банковите сметки. Според проучване на KPMG, цитирано от Wall Street Journal, финансовите ръководители се борят с фундаментално разминаване: докато компаниите агресивно внедряват изкуствен интелект, те не разполагат с точни показатели, за да проследят точно колко харчат и дали тези инвестиции дават осезаема възвръщаемост.

Още първите числа са притеснителни. Само 26% от фирмите имат ясен и подробен поглед над разходите си за AI. 50% казват, че имат частична представа какво се случва, а 22% изобщо не знаят колко плащат и разбират едва, когато получат сметката. Това показва сериозно неразбиране как AI услугите да бъдат използвани пълноценно и дали изобщо са подходящи в сегашния си вид за дадената компания.

За повечето предприятия разходите за изкуствен интелект вече не са „грешка от закръгляване“ в ИТ бюджета, а са се превърнали в основен двигател на корпоративните разходи, които се оказват изключително трудни за количествено определяне. Един от основните проблеми е подходът „плащане при ползване“. За разлика от традиционните модели „софтуер като услуга“ (SaaS), където компанията плаща фиксирана годишна такса за работно място, генеративният изкуствен интелект се таксува по „токен“ – основните единици текст и код, обработвани от моделите.

Това фактуриране, базирано на употреба, доведе до това, което финансовите лидери наричат „Q1 Wipeout“. Според съобщенията, големи предприятия, включително Uber и Amazon, са отчели, че отделите са изчерпали всичките си годишни бюджети за изкуствен интелект за 2026 г. през първите три-четири месеца на годината. В някои случаи отделни инженери са натрупали месечни сметки, вариращи от 150 до над 2000 долара, заради автоматизирани кодиращи агенти във фонов режим.

Най-голямото предизвикателство за финансовите директори не е само обемът на разходите, но и липсата на измерима оперативна база. Докато агентите с изкуствен интелект са безспорно по-бързи в генерирането на код или обобщаването на имейли, финансовите лидери намират за почти невъзможно да превърнат тези спестявания на време в спестявания на пари.

Дори ако една компания може да ограничи разходите си, „стойността“ на изкуствения интелект остава неуловима. Традиционната възвръщаемост на инвестициите (ROI) се измерва в намаляване на броя на служителите или директен ръст на приходите – показатели, при които изкуственият интелект досега е дал смесени резултати.

Вместо да съкращават персонал, много фирми установяват, че изкуственият интелект премества работата, вместо да я елиминира. Например, маркетингов екип може да използва AI, за да произвежда пет пъти повече съдържание, но ако това съдържание не води до пет пъти повече реализации, увеличението на производителността е мираж. Заместник-председателят на борда на IBM Гари Кон наскоро отбеляза, че в целия отрасъл ROI „не е толкова висока, колкото хората може би си мислят“, до голяма степен защото компаниите „инвестират прекалено“ в рекламата без ясна стратегия какво е стойност за тях.

Ерата на „изкуствен интелект на всяка цена“ приключи. До края на 2026 г. успешните финансови лидери няма да бъдат тези, които са внедрили най-много изкуствен интелект, а тези, които най-накрая са разбрали как да измерят неговата стойност.