Представете си, че се прибирате у дома след дълго пътуване и входната врата се отваря пред вас, лампите светват, климатикът се задейства на комфортна температура, а от уредбата тръгва любимата ви музика. Това може и да ви звучи като сцена от фантастичен филм, но технологиите, нужни за подобна домашна автоматизация вече са на лице и все повече хора, включително и в България, се докосват до тях. Добре дошли в иновативния сегмент на умните домове, който обхваща множество продукти и решения, позволяващи управлението на електроуредите с глас, жестове или от разстояние през смартфона, автоматизиране на ютилити системите и контрола на достъпа, както и създаване на различни сценарии за използване на жилището.

Какво е умен дом?

Това е подсегмент на т.нар. Интернет на нещата (Internet of Things – IoT) сектор. Теодора Петрова-Василева, определя умния дом като система, която дава възможност за контрол и мониторинг на всички системи у дома - осветлението, отоплението и климатизацията, слънцезащита, сигурността и др. Тя е продуктов и маркетинг специалист в ABB България, отговарящ за сградните решения и специално за Tech.OFFNews.bg сподели, че българите се интересуват все повече от този тип технологии и все по-рядко ги възприемат като излишен лукс.

На същото мнение е и Димитър Димитров, главен изпълнителен директор на „Алтерко“ и ръководител на развойното звено на компанията. Пред екипа ни той изтъкна като основна причина за засилващия се интерес на българите към системите за умен дом нарастващите напоследък разходи за електроенергия, които домашната автоматизация може да оптимизира.

“Потребителите имат нужда да разберат откъде идват основно техните разходи, защото получаването на сметка за ток, вода или газ в края на месеца не предоставя достатъчно добра информация за потреблението. Автоматизацията първо дава възможност за мониторинг или наблюдение на консумацията в реално време. Второ – чрез нея потребителите могат да направят така, че домът им да се настройва автоматично по техния график с цел минимизиране на излишно изразходваната енергия”, коментира Димитров. „Алтерко“ е първата българска компания ориентирана към умните домове, която се реализира доста успешно зад граница.

Той дава пример как автоматизацията може да улесни живота на съвременния потребител - като поддържа температурата на радиаторите да е по-ниска, когато у дома няма никой и автоматично да се повишава малко преди живеещите в него да се приберат. Също така може да предостави информация дали някой от електроуредите консумира много повече енергия от очакваното.

“Умният дом е като още една душа вкъщи, която мисли и прави така, че собствениците да се чувстват комфортно, приятно и сигурно” - обобщава Димитров. Той дефинира две основни групи хора, насочващи се към системите за умен дом. Първите се интересуват по-скоро от презентацията или визуалния ефект и за тях осветлението е основен фокус при автоматизацията. Другият тип потребители се стремят главно към гарантиране на сигурността на дома и оптимизиране на разходите и за тях водещи са автоматизацията на електроуредите и отоплителната система.

Кои са най-често автоматизираните системи в българските домове

Теодора Петрова-Василева дава за пример, наскоро направена анкета, показваща, че над 60% от българите инвестират в някакви интелигентни технологии за дома като смарт устройства за управление на щори, осветление, отопление, климатизация, контрол на достъп и др. Според типа на жилището, в което живеят, числата отново са показателни в полза на иновациите – 58% от живеещите в апартамент инвестират в смарт устройства, а останалите 42% все още остават традиционалисти. При живеещите в къщи картината не е по-различна – 65% посочват, че инвестират в технологии за домашна автоматизация, а едва 35% не го правят.

Проучването показва още, че в българските домове най-често се наблюдава автоматизация в сферата на осветлението, системите за отопление и климатизация, за слънцезащита, както и в тези, свързани със сигурността. От анкетираните, най-много (47%) са обявили, че биха закупили ключове и контакти, както и осветителни тела. Разпределението след това е 32% се ориентират към врати с отдалечен контрол, докато 28% към продукти за отопление, вентилация и климатизация. Процентите надвишават 100% защото анкетираните са имали право на повече от един отговор. Затова 25% биха взели детектори за дим, въглероден оксид, топлина, движение, наблюдение на прозорци, 25% - домофонна система за сигурност и контрол на достъпа у дома; 11% - биха инвестирали във фоторефлекторни щори (завъртащи се спрямо слънцето).

Смарт решения, достъпни на българския пазар

От ABB България коментират, че сред най-предпочитаните у нас решения са системата за домашна автоматизация ABB free@home, интелигентните ключове и контакти от серията ABB’s future linear, видео-домофонните системи ABB Welcome и др.

Други продукти, достъпни на българския пазар, са интелигентните контакти, пречиствателите на въздуха, сензорите за температура и влажност и други IoT устройства от портфолиото под бранда Shelly на „Алтерко“. Те са снабдени със смарт релета, позволяващи дистанционното управление на светлини, електрически уреди, както и мониторинг на консумацията на енергия. През последните години към линията се включват сензори, регистриращи движение (Shelly Motion2), наводнение, влага, дим, изтичане на газ, отваряне на врати или прозорци и др.

В бъдеще се очаква обхватът на автоматизацията да се разшири и към нея да се включат зарядните станции за електромобили, устройствата за енергиен мониторинг, фотоволтаичните панели, както и други източници на възобновяема енергия за дома. Основната цел е българският дом да се превърне постепенно в енергийно независим, защитен и с минимално потребление на енергия.

Остра нужда от стандартизация

Теодора Петрова-Василева от ABB България посочва, че тъй като сферата е бързо развиваща, тя се нуждае от стандартизация и използването на утвърдени протоколи за комуникация. По думите ѝ в момента на пазара се наблюдава бум на всякакви системи от различни производители, използващи устройства по неутвърдени стандарти и протоколи, което в бъдеще би довело до проблем със сигурността на данните и възможност за „хакване“.

Тя предупреждава, че изборът на неутвърден производител би довел до липсата на поддръжка след определено време, ако компанията не просъществува на пазара. “За да може една система за умен дом да бъде определена като надеждна и качествена, е необходимо тя да комуникира по утвърдени международни протоколи, устройствата към нея да бъдат сертифицирани по стандарти и високо защитени по отношение на киберсигурността” – подчертава още тя.

Димитър Димитров, от своя страна, коментира, че най-голямо значение има съвместимостта на брандовете с други, по-масови системи за умен дом и гласови асистенти като например Google Home и Amazon Alexa.

“Брандовете, които имат възможност да се адаптират към начина на живот на своите потребители, вместо да се опитват да направят точно обратното и да ги ограничат в собствената си екосистема, са тези, които ще оцелеят и ще продължат да се развиват” – допълва Димитров.

За скритите опасности на умния дом

Днес е по-лесно от всякога да управляваме дома си с помощта на гласовите асистенти като Google Home и Amazon Alexa, да го поддържаме чист и спретнат с роботизираните прахосмукачки като Roomba на iRobot (придобити преди седмици от Amazon) и дистанционно управляваните перални и съдомиялни машини. Но дали тези непрекъснато включени в мрежата и очакващи нашата команда „домашни помощници” са напълно безопасни?

Възможно е прекомерното разчитане на технологиите (за физически и умствени дейности) да има известни негативни последици. Всъщност вече има данни, че някои собственици на умни домове губят усещането си за поверителност, тъй като камерите и дори интелигентните звънци записват разговорите им автоматично.

И докато големите световни производители на електроника се надпреварват да ни представят визиите си за умния дом и дори ни уверяват, че в бъдеще ще можем да управляваме електроуредите у дома само със силата на мисълта си, не можем да не се запитаме за тяхната енергоемкост, последиците, които може да имат за околната среда, както и за възможността хакери да проникнат чрез тях в нашите домове.

Производителите, разбира се, инвестират много в сигурността на своите продукти. Освен това, технологиите за умен дом имат способността и да увеличават безопасността в редица области - например като подобряват контрола на достъпа или предпазват дома от пожари. Подобно на други технологични сегменти, вероятно и в този тепърва ще се появяват рискове, а компаниите за сигурност и производителите ще продължават да ги елиминират активно. Това обаче едва ли ще попречи на технологията да се наложи в различни свои форми и да направи домовете ни по-комфортни, енергийно ефективни и защитени.