Живи мозъчни клетки в чиповете или повече за първите биологични центрове за данни в света

През последните години центровете за данни се превърнаха в значителни консуматори на електроенергия, а глобалният глад за изчислителна мощ изстреля цената и недостига на чипове до критични нива. На този фон една нестандартна идея започва да набира скорост – могат ли живите мозъчни клетки да се превърнат в следващия голям скок в изчисленията?

Австралийският стартъп Cortical Labs твърди, че отговорът е „да“ и вече предприема първите реални стъпки за осъществяването ѝ. Компанията обяви плановете си за изграждане на два биологични центъра за данни в Мелбърн и Сингапур, оборудвани с хибридни чипове, съдържащи живи мозъчни клетки. Именно тези невронни системи наскоро демонстрираха способност да играят Pong и Doom – не просто като алгоритми, а като адаптивни, обучаващи се биологични структури.

След първоначалните демонстрации на технологията Cortical Labs премина към следващата фаза – изграждане на реални центрове за данни. Първият обект, разположен в Мелбърн, ще включва около 120 модула CL1 – отделни биологични изчислителни единици, изградени от живи неврони, които функционират като своеобразни биологични процесори. Вторият център, разработван съвместно с Националния университет на Сингапур, започва с 20 такива единици, но амбицията е мащабът да достигне до 1000, след като бъдат получени необходимите регулаторни одобрения.

Cortical Labs твърди, че тази инфраструктура ще ѝ позволи значително да разшири своята облачна услуга за „мозъчно изчисление“ – модел, който комбинира биологични неврони и силициева електроника, за да предложи нов тип изчислителна мощ. Компанията очаква, че новите ѝ биологични центрове за данни ще бъдат значително по-енергийно ефективни от традиционните изчислителни системи. По данни на стартъпа един модул CL1 консумира около 30 вата - значително по-малко от хилядите ватове, необходими за работата на съвременен AI чип.

Правенето на директни сравнения обаче е сложно. Чиповете CL1 не изпълняват стандартни изчисления като силициевите процесори, използвани в изкуствения интелект. Въпреки това мащабът на системите говори сам за себе си - планираните центрове на Cortical Labs ще разполагат със стотици биологични чипове, докато най-големите AI инфраструктури днес разчитат на стотици хиляди графични процесори (GPU).

Ако проектът успее, той може да постави началото на нов клас изчислителни архитектури, в които живата материя се превръща в част от дигиталната инфраструктура. А това би променило не само начина, по който се тренират AI моделите, а и самото разбиране за границата между технологиите и биологията.