Кликовете изместват фактите за най-запалените потребители на Facebook

Може да се каже, че точно след началото на пандемията споделянето на дезинформация в социалните мрежи стана масово. Неточната и фалшива информация за рисковете по отношение на коронавируса, за ефективността на маските и безопасността на ваксините изложи много хора на голям риск. И въпреки очевидната вреда от тази информация тя продължава да се разпространява в социалните мрежи, като модерацията и различните правила и политики на практика не успяват да се справят с нея.

Ако искаме да предприемем някакви ефикасни мерки срещу разпространяването на дезинформация и фалшиви новини трябва преди всичко да разберем защо това е така привлекателно за хората. Направено преди време проучване показа, че хората се опитват да се уверят, че това, което споделят, е точно и вярно, но в редица случаи не успяват да направят необходимите проверки. Сега бе направено ново изследване, което показа, че за повечето потребители кликването върху иконката за споделяне на информацията се е превърнало в навик – в нещо, което те правят просто така – без изобщо да се замислят.

Хората публикуват невярна информация по най-различни причини. Една от тях е, че дезинформацията може да злепостави техните опоненти и те да започнат да изглеждат по-зле. Алтернативно, фалшивата новина може да покаже на техните приятели, че са част от една из съща културна група, от една и съща общност. Но направените наскоро експерименти показаха, че този вид споделяне обяснява само малка част от публикуваната в социалните мрежи невярна информация.

Изследователите създадоха макет за публикуване на статии във Facebook със сравнително еднакъв дизайн. На потребителите са показвани статии, от които половината с вярна, а другата половина с невярна информация, включващи заглавие и графика. След това потребителите бяха помолени да внимават преди да решат да споделят съответната новина. Като цяло статиите с вярна информация се оказаха много повече от тези с невярна – 32% срещу само 5%. Но при групата хора, които споделят най-много публикации и които се считат за най-пристрастени към Facebook се оказа, че те споделят еднакво както вярната, така и невярната информация. Анализът показа, че само 15% от участниците в този експеримент са отговорни за 40% от споделените фалшиви материали.

Според изследователите този експеримент показва, че споделянето на дезинформация далеч не винаги означава пристрастност към някаква тема, политика и т.н. Това всъщност се прави предимно от малка група потребители, които без особено да се замислят, автоматично и по навик кликват върху иконката за споделяне.

Редица други изследвания в тази област показаха, че реакцията за споделяне на каквато и да било информация играе ролата на награда за потребителите на социалните мрежи. Тези "награди" насърчават хората да споделят всичко възможно и по този начин да увеличат "наградата".

Добрата новина от тези изследвания е, че стана ясно, че повечето потребители явно не са ангажирани с умишленото споделяне на фалшива информация, дори и когато тя не е в унисон с техните политически възгледи. Но лошите новини са повече – създаването на подобен навик в социалните мрежи рязко засилва споделянето на дезинформация в социалните мрежи, като притежателите на същите социални мрежи са силно заинтересовани да имат колкото се може повече от този тип обикновени потребители.

За социалните мрежи би било съвсем лесно от време на време да дават на потребителите някаква обратна връзка относно това, доколко е вярна споделяната от тях информация и по този начин да намалят обема на споделяните фалшиви и неверни публикации. Но това изисква допълнителни финансови ресурси, може да доведе до спад в броя на потребителите и социалните мрежи нямат никакъв интерес и стимул да правят подобно нещо.