ЕС наложи глоба от 890 млн. евро на Google

Google беше глобена с 890 млн. евро от ЕС за злоупотреба с пазарната си позиция, като е давала предимство на собствените си приложения и услуги пред тези на своите конкуренти.

Това е първата мащабна мярка срещу технологичния гигант в рамките на Закона за цифровите пазари (DMA) на ЕС — знаков закон, чиято цел е да ограничи влиянието на най-големите технологични компании в света. Комисията изтъкна, че практиките на Google ограничават избора на потребителите и дават на собствените му услуги нечестно предимство пред конкурентите.

Google обаче критикува решението, като изтъкна, че изискванията на ЕС могат да навредят на услугите, използвани от милиони европейски потребители. „За да се съобразим с изискванията, ще трябва да премахнем функциите за търсене в реално време, които европейците обичат – като незабавно показване на цените и пряката информация за наличността на хотелите, полетите и ресторантите – и да премахнем защитните мерки в Google Play“, заяви президентът по глобалните въпроси на Google Кент Уолкър. „Това не е лоялна конкуренция.“

Длъжностните лица от ЕС отхвърлиха този аргумент, като заявиха, че мерките са необходими, за да се попречи на доминиращите платформи да поставят конкурентите в неравностойно положение.

Общата глоба, наложена на Google, се състои от две отделни нарушения на Закона за пазарите на цифрови услуги (DMA). Европейската комисия наложи глоба в размер на 460 млн. евро, след като установи, че Google е давала предимство на собствените си услуги за резервация на полети и хотели пред тези на конкурентите в резултатите от търсенето. Освен това наложи на компанията допълнителна глоба от 430 млн. евро поради правилата ѝ за Play Store, като регулаторните органи посочиха, че тя не е позволявала на потребителите да виждат по-евтините оферти, достъпни извън собствения пазар на Google.

„Google“ има дълга история от спорове с европейските регулаторни органи, като в миналото получи милиарди евро глоби по различни дела за нарушение на конкуренцията.

Шефката на антимонополния орган на ЕС Тереза Рибера заяви, че компаниите трябва да успяват благодарение на качеството на продуктите си, а не заради пазарната си позиция.

„Най-добрите продукти трябва да успяват, защото са по-добри, а не защото принадлежат на компанията, която управлява търсачката“, каза тя.

Шефката на технологичния отдел на ЕС Хена Виркунен се присъедини към тези мисли.

„След това решение искаме да се уверим, че ще има повече конкуренция и че другите компании също ще могат да въвеждат иновации“, каза тя.

Зак Майърс, директор по проучванията в Центъра за регулиране в Европа, отбеляза забавяне в окончателното вземане на решението на антимонополния орган срещу Google, като заяви пред BBC, че вероятно то е продиктувано „от желанието да не се нарушат отношенията между ЕС и САЩ“.

Тъй като обаче президентът на САЩ Доналд Тръмп често заплашваше или налагаше нови мита, Комисията стигна до заключението, че усилията ѝ са безсмислени, и пристъпи към налагането на глобата.

„Това отразява все по-разпространеното мнение сред служителите на ЕС, че непредсказуемостта на американския президент и нежеланието му да спазва собствените си споразумения означават, че ЕС няма да спечели много, ако действа меко – а потенциално има много за губене по отношение на регулаторната си надеждност“, каза Майърс.

Google разполага с 60 дни, за да се съобрази с разпоредбите – или да ги оспори, като заведе дело срещу Комисията.