Защо смартфоните изоставиха метала и го смениха със стъкло

Имаше време, когато взимането на първокласен телефон с Android означаваше да усещате солидно парче метал в ръката си. Алуминиевите корпуси и металните рамки се превърнаха в определяща характеристика на флагманските смартфони, замествайки пластмасовата конструкция, която доминираше в ранните години на индустрията.

И все пак днес почти всеки флагмански телефон е с дизайн „стъклен сандвич“ – тънка метална рамка, притисната между два стъклени панела. Днес стъклото е навсякъде. Дори сравнително достъпните смартфони все по-често използват стъкло на гърба, отбелязва How-to Geek. Няколко важни технологични развития тласнаха производителите към стъклото.

Най-големият катализатор за премахването на металните гръбове беше възходът на безжичното зареждане. Когато стандартът Qi на Wireless Power Consortium стана доминиращ, металните гърбове на смартфоните се превърнаха в проблем. Тъй като металът действа като електромагнитен щит, той пречи на индуктивните зарядни.

Предаването на енергия през метален гръб генерира прекомерна топлина и сериозни загуби на енергия. Въпреки че съществуваха алтернативни технологии за заобикаляне на проблема, като WiPower на Qualcomm, те загубиха пазарната битка от Qi. За да приемат универсалното безжично зареждане, производителите на телефони бяха принудени да преминат към неметални материали като стъкло и керамика.

Освен предаването на енергия, металът пречи и на доброто приемане и предаване на безжични сигнали – нещо, което стана пословично известно с iPhone преди години, когато Стив Джобс гневно отговори на един потребител: „просто държиш телефона грешно“.

Стъклото позволява на радиочестотните радиовълни да преминават с минимални загуби. За разлика от това, телефоните с метален гръб изискват сложни, неестетични изрезки за антени, докато стъклените дизайни се нуждаят само от минимални ленти по страничните си рамки.

Има и друго предимство. Стъклото даде на дизайнерите значително повече свобода с цветове и покрития. Производителите могат да създават гланцови повърхности, полупрозрачни ефекти, преливане на цветове и други покрития, които бяха трудни за постигане с традиционните метални панели.

Но стъклото не е перфектен материал. Най-големият недостатък е издръжливостта. Металът може да се надраска или вдлъбне, когато телефонът бъде изпуснат или ударен, но стъклото може да се напука или счупи. Това създаде огромен пазар за защитни калъфи и протектори за екрани, а също така насърчи производителите да разработват все по-устойчиви варианти на подсилено стъкло.

Резултатът е интересен компромис. Съвременните флагмански смартфони може да изглеждат по-крехки от металните телефони отпреди десетилетие, но стъклената им конструкция решава няколко проблема, създадени от все по-сложния безжичен хардуер.

Има и причина производителите просто да не се върнат към пластмасата. Пластмасата остава практична и издръжлива, но премиум смартфоните са се превърнали както в технологични устройства, така и в модни продукти. Стъклото осигурява комбинацията от класен външен вид, безжична съвместимост и възприеман лукс, който клиентите искат. Потребителските проучвания показват, че купувачите в огромното си мнозинство възприемат стъклото като модерно и съвременно, докато пластмасата и металът в сравнение с тях изглеждат остарели.

Макар на ентусиастите да им липсва спокойствието при падане, което металните корпуси осигуряват, инженерните компромиси правят завръщането им малко вероятно. Стъклото остава най-универсалният материал за балансиране между безжична мощност, високоскоростна свързаност на данни и първокласна естетика.