Може ли стар смартфон да стане част от център за данни

Повечето хора имат поне един стар смартфон, забравен в чекмедже. Възможно е вече да не получава актуализации на софтуера, животът на батерията му да е слаб и със сигурност не е толкова бърз, колкото най-новите устройства. Но какво ще стане, ако този стар телефон все още може да служи за полезна цел?

Учени от Калифорнийския университет в Сан Диего, заедно с Google Research, демонстрираха начин за трансформиране на стари смартфони в нискобюджетни изчислителни клъстери, способни да изпълняват задачи, обикновено обработвани от сървъри, съобщава Tom’s Hardware. Идеята е проста, но с голям потенциал: вместо да рециклирате или изхвърляте старите телефони, те да бъдат разглобени до основните им компоненти и да им дадете втори живот като миниатюрни възли в центрове за данни.

Концепцията е насочена едновременно към две нарастващи предизвикателства. Първото е електронните отпадъци. Повече от един милиард смартфони се продават по целия свят всяка година и много от тях се заменят само след няколко години употреба. Дори когато остават функционални, по-старите устройства често се оказват забравени в чекмеджета или в крайна сметка изхвърлени. Изследователите твърдят, че удължаването на полезния им живот може значително да намали въздействието върху околната среда, свързано с производството на нов хардуер.

Второто предизвикателство е нарастващото търсене на изчислителна мощност. Изкуственият интелект, облачните услуги и цифровите платформи водят до безпрецедентен бум в изграждането на центрове за данни. Изграждането на нови сървъри изисква големи суми, суровини и енергия. Пренасочването на съществуващия хардуер може да осигури по-евтина алтернатива за определени натоварвания.

Учените са използвали стари бройки на модели на Google Pixel, като са премахнали от тях ненужни компоненти като дисплеи, камери, батерии и високоговорители. На практика оставят само дънната платка и процесора. Android е заменен с операционна система, базирана на Linux, по-често срещана в сървърите, а устройствата са свързани в клъстери, управлявани от софтуер.

Според изследователския екип, процесорите на смартфони само отпреди няколко години могат да осигурят едноядрена производителност, която съперничи или дори надвишава тази на някои сървърни процесори за еквивалентно ядро. Тестването им установява, че клъстери от приблизително 25 до 50 стари телефона могат да осигурят изчислителна мощност, сравнима с тази на модерен двумодулен сървърен процесор, за определени видове натоварвания.

Екипът вече е демонстрирал практически приложения. Клъстер от около 20 телефона е успял да поддържа образователен софтуер, използван от класове с над 75 ученици. Учените сега работят за по-голямо внедряване, включващо приблизително 2000 рециклирани смартфона.

Има важни ограничения. Съвременните сървъри все още предлагат значително по-добра обща производителност, капацитет на паметта, надеждност и мащабируемост. Наблюдатели от индустрията отбелязват, че сравняването на процесори за смартфони и сървърни процесори, базирано единствено на едноядрената производителност, може да бъде подвеждащо, тъй като сървърите превъзхождат в обработката на много задачи едновременно за десетки или дори стотици ядра. Управлението на температурата, съхранението и поддръжката също стават по-сложни, когато се работи с голям брой потребителски устройства.

Но смисълът на проекта е друг. Целта не е да се заменят големите центрове за данни, а да се създадат достъпни изчислителни платформи за училища, университети, изследователски институции и по-малки организации с ограничени бюджети. В тези среди, рециклираните клъстери от смартфони биха могли да осигурят полезна изчислителна мощност на част от цената на новата инфраструктура.