Европейската комисия обяви втората си глоба в историята срещу международно дружество за нарушаване на Закона за цифровите услуги (DSA). Установено бе, че Temu, спорният китайски онлайн пазар за евтини продукти, е изиграл важна роля в продажбата на незаконни стоки, които биха могли да навредят на потребителите в Европейския съюз.

ЕК наложи глоба на Temu в размер на 200 млн. евро, като посочи, че дружеството не е оценило правилно рисковете, свързани с незаконните продукти, продавани чрез неговата платформа. Брюкселските власти заявиха, че европейските клиенти вероятно са били насърчавани да купуват незаконни стоки, тъй като платформата е наситена с евтини фалшификати, които не са ефективно филтрирани.

Въпреки че разследването е започнало през 2024 г. и все още продължава, ЕК заяви, че е събрала достатъчно доказателства, за да наложи първоначална глоба. Според регулаторните органи дружеството е предоставило обща оценка на риска, в която липсва конкретен анализ на собствената му платформа и която не отразява адекватно усилията му за докладване или тестване.

Освен това Temu е подценила колко често незаконните стоки са били предлагани на европейските клиенти. Разследване за „тайни покупки“, проведено от името на Комисията, установи, че значителна част от продуктите в Temu не са преминали основните тестове за безопасност. Съобщава се, че сред засегнатите стоки са били бебешки играчки, съдържащи опасни химикали, което представлява потенциален риск за безопасността на децата.

Освен това Temu не е направила сериозна проверка на дизайна на своята платформа. ЕК заяви, че китайският пазар на практика е насърчавал продажбата на незаконни стоки чрез промоционални програми, рекламирани от инфлуенсъри, свързани с платформата.

Съгласно DSA, от Temu и други „много големи“ онлайн платформи се изисква да извършват оценка на потенциалните системни рискове за потребителите и да приемат подходящи мерки за смекчаване на последиците при установяване на такива рискове.

Според ЕК липсата на надлежна оценка на риска представлява съществено нарушение на DSA. Глобата в размер на 200 млн. евро е определена въз основа естеството на нарушението, броя на засегнатите потребители в ЕС и продължителността на нарушението. Сега Temu има срок до 28 август да представи „план за действие“ за привеждане на платформата в съответствие с разпоредбите на ЕС, както се изисква съгласно член 75 от DSA.
Без адекватен план за привеждане в съответствие или смислени корективни действия китайската компания може да бъде подложена на допълнителни периодични глоби.

В изявление за Ройтерс Temu заяви, че е готова да сътрудничи на Европейската комисия. Компанията също така твърди, че цитираната от Брюксел оценка за 2024 г. вече не отразява начина, по който платформата за електронна търговия функционира в момента.

Регламентите ще влязат в сила на 1 юли т.г. и значително разширяват правителствения надзор върху задграничните сделки, включващи китайски компании, инвеститори и чувствителни технологии. Мярката идва само седмици след като Пекин нареди на американския технологичен гигант Meta да прекрати придобиването на стартъпа за изкуствен интелект Manus.

В основата на новите правила на Държавния съвет е стратегията, популярна сред китайските технологични стартиращи компании: преместване на офиси. В миналото много местни фирми са се опитвали да се справят с ескалиращото геополитическо напрежение между Вашингтон и Пекин, като са преместили корпоративните си централи в неутрални центрове като Сингапур или Европа, като по този начин са се опитвали да се отърват от китайската си идентичност, за да заобиколят регулаторния надзор.

Новите правила затварят тази „вратичка“. Съгласно актуализираната рамка, всеки изходящ трансфер на ограничени китайски стоки, съвременни технологии, патентовани услуги или свързани с тях данни вече изисква изрично държавно разрешение. От решаващо значение е, че разпоредбите се прилагат със задна дата към произхода на проекта, а не към текущия корпоративен регистър. Ако дадена технология, нейните основатели или нейната фундаментална изследователска инфраструктура са с произход от Китайската народна република, Пекин запазва право на вето върху нейната продажба или преместване.

Опасенията на Китай се простират отвъд еднократното придобиване на компании или технологии. Изкуственият интелект се превърна в един от най-стратегически важните сектори в засилващото се технологично съперничество между Пекин и Вашингтон. Китайските власти все по-често разглеждат разработките в областта на изкуствения интелект, инженерните таланти и мащабните ресурси от данни като активи със значение за националната сигурност. По-ранни съобщения сочеха, че регулаторните органи вече са започнали да обезкуражават водещите технологични фирми да приемат американски инвестиции без изричното одобрение на правителството.

Последните правила показват, че Пекин изгражда по-широка правна рамка, предназначена да предотврати изтичането на чувствителни технологии от страната чрез сливания, придобивания, инвестиции или трансфер на таланти. За международните инвеститори това означава, че бъдещите сделки, включващи китайски компании за изкуствен интелект, хардуерни фирми и други бизнеси с напреднали технологии, ще бъдат подложени на много по-сериозен контрол.

Новите ограничения отразяват и по-широка глобална тенденция. Правителствата както в Китай, така и на Запад все по-често въвеждат механизми за проверка на инвестициите, позовавайки се на опасения относно националната сигурност, критичните технологии и икономическата устойчивост. Резултатът е бизнес среда, в която геополитическите съображения стават също толкова важни, колкото и финансовите.

Анализатори на външната политика и пазара отбелязват, че макар регулациите да ще защитят вътрешната интелектуална собственост на Китай, те вероятно ще замразят трансграничните технологични сливания и придобивания. Международните купувачи вече ще се сблъскат със сериозни рискове за съответствие и сложни и дълги процедури, когато придобиват стартираща компания от Китай, знаейки, че Пекин може да се намеси и да анулира транзакциите дори и след приключването им.

Причината е проста – поддръжката става по-скъпа, климатът е все по-непредвидим, а евтините материали рядко са дългосрочно решение. Това променя и самата представа за „красив двор“. Все повече собственици търсят не просто ефектен резултат, а устойчив двор, който ще изглежда добре и след 10 или 20 години, без постоянни ремонти, смяна на конструкции и излишни разходи.

Именно затова през последните години все по-голям интерес предизвикват решения като габионите – модерни конструкции, които комбинират устойчивост, минимална поддръжка и естествена визия.

Какво означава устойчив двор

Устойчивият двор не е просто пространство с повече зеленина и по-малко бетон. Истински устойчивият двор е този, който е проектиран с мисъл за материалите, дълготрайността и начина, по който ще изглежда след години.

Това включва качествени и устойчиви конструкции, естествено вписване в средата, по-малко нужда от ремонти, минимална поддръжка, устойчивост на климатични промени.

Затова архитектите и ландшафтните специалисти все по-често избират решения с дълъг експлоатационен живот и естествена интеграция в пространството.

Защо габионите стават все по-предпочитани

Един от най-големите проблеми при много дворове е, че изглеждат добре само в началото. Дървото се издува и изисква постоянна обработка. Боята пада. Евтините метални конструкции ръждясват. Бетонът започва да се напуква.

След няколко години това означава нови разходи, ремонти и допълнителна поддръжка.

Тук идва ролята на българските габиони. Това са метални конструкции, запълнени с камък, които могат да се използват за огради, подпорни стени, зониране на двора, декоративни елементи и дори градински мебели.

Когато габионите са изработени от качествена поцинкована стомана, те остават устойчиви на атмосферни влияния и корозия в продължение на години. Именно това ги превръща в дългосрочна инвестиция, а не във временно решение.

По-малко поддръжка и по-нисък разход във времето

Съвременният устойчив двор е проектиран така, че да изисква по-малко вода, по-малко препарати и по-малко постоянна грижа.
Това включва устойчиви растения, естествен дренаж, дълготрайни конструкции, материали без нужда от ежегодно третиране.

Габионите се вписват естествено в тази концепция. Те не изискват боядисване, трудно се деформират и издържат на различни климатични условия.

Така дворът престава да бъде „вечен ремонт“ и се превръща в пространство, което работи добре дълго време.

Българските габиони и значението на местното производство

Темата за устойчивостта не свършва с визията и материалите. Все по-важен става и въпросът откъде идва самият продукт.
Масовият внос на строителни елементи от Азия означава по-дълга логистика, повече транспорт и по-висок въглероден отпечатък.
Затова българските габиони имат важно предимство. Освен че подкрепят местното производство и работни места, те намаляват необходимостта от дълъг транспорт и позволяват по-добър контрол върху качеството.

Това е фактор, който все повече хора взимат предвид при избора на материали за своя двор и градина.

Габиони и климатични промени

През последните години климатът поставя нови изисквания към външните пространства. Летата стават по-горещи, валежите – по-интензивни, а температурните амплитуди - все по-големи.

Затова модерният двор трябва да бъде адаптивен.

Все по-търсени са решения, които позволяват естествено оттичане на водата, намаляват задържането на влага, издържат на резки температурни промени и запазват добрия си вид дълго време.

Тук габионите се отличават като едно от най-функционалните решения в съвременния ландшафтен дизайн.

Красивият двор е този, който издържа във времето

Днес добрият двор не е просто този, който изглежда впечатляващо в първата година. Истински качественият двор е този, който продължава да изглежда добре и след десетилетие.

Затова все повече собственици и архитекти избират устойчиви решения като габионите, които комбинират минимализъм, функционалност и дълъг живот.

Защото устойчивият двор не е временен проект. Той е инвестиция за следващите 20 години.

Голямата промяна: Повече ботове, отколкото хора

Според най-новите данни, 51% от целия интернет трафик през 2024 г. е генериран от ботове. Участниците в срещата, която се проведе на 28 май в София, обсъдиха класификацията на ботовете като „добри“ и „лоши“. Докато „добрите“ (като тези на онлайн търсачките и дигиталните асистенти) са жизненоважни за бизнеса, „лошите“ ботове често служат като първа вълна на координирана атака за откриване на уязвимости.

Новото предизвикателство: „Хуманоидни“ ботове и AI

Иван Дудин от Balkansworks.cloud подчерта, че благодарение на развитието на AI агентите, ботовете са станали изключително „хуманоидни“ в поведението си. Те успешно симулират човешки действия, като например движение на мишката, което прави традиционните защити като CAPTCHA все по-неефективни. Това затруднява дори специалистите по сигурност в преценката дали даден процес е легитимен бизнес акт или целенасочена атака.

Експертите подчертаха, че еволюцията на изкуствения интелект е превърнала автоматизираните заплахи в „хуманоидни“ инструменти за саботаж, които атакуват директно жизнеспособността на медиите и онлайн бизнеса чрез следните методи:

• Кражба на съдържание (Content Scraping): Автоматизирани ботове могат да копират уникално съдържание само 2 до 3 секунди след неговото публикуване, пренасяйки го в „сателитни“ сайтове.
• Източване на рекламни бюджети: Ботовете генерират фалшиви кликове върху реклами, което води до реални финансови загуби за компаниите.
• „Изпразване на складове“ в електронната търговия: Около 30% от онлайн магазините страдат от ботове, които пълнят количките с продукти, без да финализират поръчката. Това блокира наличностите и пречи на реалните клиенти да пазаруват.

Решението

Специализираната в сферата на уеб сигурността компания Blackwall предлага иновативна платформа, която функционира като обратно прокси (reverse proxy) с минимално забавяне на трафика. Системата позволява на бизнеса да извършва мониторинг на посетителите си в реално време и да блокира злонамерения трафик. Платформата е по-лесна за внедряване и по-достъпна за средни предприятия в сравнение с решения на редица технологични гиганти.

Комплексна защита с шест нива на отбрана

Решението на Blackwall предлага на бизнеса не само мониторинг, а и шест допълнителни нива на защита, включително: управление на бот трафика, предотвратяване на копирането на съдържание, L7 DDoS защита, защитна стена на ниво уеб приложение (WAF), кеширане на съдържание, SSL управление и други.

Системата функционира чрез невидима проверка без забавяне (Invisible Check), която не пречи на потребителското преживяване. Напротив – чрез блокирането на ботовете се намалява натоварването на сървърите, което води до повишена скорост на сайта и по-добра работа за реалните клиенти.
Целеви сектори и локално присъствие

Blackwall фокусира своите услуги върху критични сектори като електронна търговия, медии и блогове, SaaS приложения, здравеопазване и образователни платформи. Компанията вече има изградена структура в България, предлагайки лесна инсталация и достъпност за средни по размер предприятия.

Първият папа от САЩ изрази също така загриженост, че някои автономни оръжейни системи са напреднали практически извън всякакъв човешки контрол. Лъв, който през последните месеци заговори с по-решителен тон и предизвика гнева на американския президент Доналд Тръмп, след като критикува войната с Иран, отправи редица пламенни призиви към световните лидери.

Той призова собствеността върху данните за изкуствен интелект да не се оставя изцяло в частни ръце, политиците да защитят правата на работниците и да предпазят децата от тази технология, както и призова за охлаждане на конкуренцията между компаниите за изкуствен интелект.

„Необходимо е по-активно политическо участие, което да е в състояние да забави нещата, когато всичко се ускорява“, заяви Лъв в текст, озаглавен „Magnifica Humanitas“ (Великолепното човечество). Папата призова за „солидни правни рамки, независим надзор, информирани потребители и политическа система, която не се отказва от своята отговорност“.

Изказването е част от енциклика, една от най-висшите форми на учение от папата към 1,4-милиардните членове на Църквата. Текстът с близо 43 000 думи, е бил в процес на изготвяне почти от избирането на Лео за папа преди малко повече от година.

Документът, който разглежда изкуствения интелект като основна тема, също така осъжда броя на войните, разтърсващи света, изразява съжаление за отслабването на многостранните организации и предупреждава, че печалбите на оръжейната индустрия са движеща сила зад конфликтите.

Съоснователят на Anthropic Олах благодари на Лъв, че е засегнал проблемите, породени от тази революционна нова технология. Той заяви, че фирми като неговата са изправени пред силен търговски натиск и се нуждаят от външен контрол. „Всяка лаборатория за изкуствен интелект, включително Anthropic, работи в рамките на набор от стимули и ограничения, които понякога могат да влязат в конфликт с това да се прави правилното нещо“, каза Олах. Anthropic е компанията, която произвежда инструментите за изкуствен интелект Claude.

Според Лъв обществото трябва да се изправи пред „решаващи въпроси“ относно развитието на AI и общата посока на глобалното лидерство. Позовавайки се на библейската история за Вавилонската кула – където едно племе, подтикнато от гордост, се опитва да построи кула, достатъчно висока, за да достигне небето, с което разгневява Бога – папата каза, че историята показва риска от всяко начинание, което „се стреми да достигне небето без Божията благословия“.

Тази стъпка подчертава нарастващия натиск в световен мащаб върху големите технологични компании да предприемат повече мерки за справяне с негативните последици от социалните медии, особено за децата и уязвимите потребители.

Жалбите, подадени от Европейската организация на потребителите (BEUC) и 29 от нейните членове в 27 европейски държави, бяха представени пред Европейската комисия и националните регулаторни органи съгласно Закона за цифровите услуги, който изисква големите онлайн платформи да правят повече за борба с незаконното и вредното съдържание. Google и Meta отхвърлиха оплакванията и заявиха, че работят проактивно за защита на своите потребители.

Говорител на Google заяви: „Това оплакване представя погрешно начина, по който се борим с измамите, и е по същество погрешно. Ние предприемаме обширни мерки, за да не допускаме измами на нашите платформи, като блокираме над 99% от рекламите, нарушаващи правилата, преди те да бъдат видяни.“

Meta заяви, че е открила и премахнала над 159 милиона измамни реклами миналата година, 92% от които – преди някой да ги е сигнализирал. „Ние инвестираме в усъвършенствана изкуствена интелигентност, инструменти и партньорства, за да ги спрем“, заяви говорител.

TikTok заяви, че предприема действия срещу нарушенията, като добави, че измамите са предизвикателство за цялата индустрия, докато злонамерените лица постоянно адаптират тактиките си.

Междувременно потребителските групи заявиха, че са сигнализирали за близо 900 реклами, за които се подозира, че нарушават законите на ЕС, между декември миналата година и март тази година, но платформите са премахнали само 27% от рекламите, а 52% от сигналите са били отхвърлени или игнорирани.

Групите призоваха регулаторните органи да разследват дали компаниите спазват правилата и да наложат глоби за нарушенията.

Глобите по DSA могат да достигнат до 6% от глобалния годишен оборот на дадена компания.

Най-вероятно и много от вас са били обект на опити за измами през социалните мрежи. Практиката показва, че редица опити достигат до крайните потребители, но изглежда платформите все пак блокират част от атаките. Все пак е добре да проявявате значително внимание.

В рамките на ексклузивна кръгла маса за медиите Борис Георгиев, директор на Google Cloud за Централна и Източна Европа, подчерта, че технологичният гигант от години развива силно портфолио в киберсигурността, включително чрез серия от придобивания. Най-новото попълнение е Wiz – компания, специализирана в облачна сигурност, която разширява възможностите за защита на инфраструктурата, AI агентите и корпоративните данни.

Паралелно с това беше представен и новият модел Gemini 3.5. По-бързият Flash вариант вече е достъпен за потребителите, а Pro версията ще бъде пусната глобално след няколко седмици.

AI агентите в киберсигурността

Борис Георгиев подчерта още една ключова посока в развитието на AI агентите – навлизането им в реални бизнес процеси чрез новата платформа General Enterprise AI platform. Решението позволява на организации от различен мащаб да създават, внедряват и управляват собствени агенти, като гарантира пълен контрол върху данните и високо ниво на сигурност. Според директора на Google Cloud, това не само улеснява интеграцията на изкуствения интелект в ежедневните операции, а и прави технологията значително по-достъпна от финансова гледна точка.

Той отбеляза още, че компании в различни сектори вече внедряват AI технологии, като основният фокус е върху анализ на натрупаните през годините данни. Много български фирми разполагат с големи масиви информация, които досега са били само съхранявани, без да се използват активно. Новото поколение AI агенти позволява тези данни да бъдат обработвани в дълбочина, без необходимост от големи екипи експерти. Целта е както по-доброто разбиране на поведението на клиентите и оптимизирането на продуктовите предложения, така и повишаването на киберсигурността.

Проактивен модел на киберзащита

Пред журналисти Симеон Кърцелянски, мениджър по киберсигурност в „Информационно обслужване“ и ръководител на Националния център за киберсигурност на България, подчерта значението на новото стратегическо партньорство между Google, българската държава и „Информационно обслужване“. По думите му през последните шест месеца е изградена централизирана платформа, която позволява преминаване от реактивен към проактивен модел на киберзащита.

Досега институциите често са откривали хакерски атаки едва след като щетите вече са нанесени. Новата система обаче дава възможност за ранно засичане на заплахите и проследяване на злонамерената атака още в зародиш, което значително повишава ефективността на защитата.

В епоха, в която киберзаплахите се развиват със скоростта на AI, традиционните защити вече не са достатъчни. Националната стратегия на България за киберзащита разглежда това предизвикателство, като създава национален център за операции по сигурността (SOC), предназначен да защитава множество правителствени министерства и агенции.

“Информационно обслужване” използва Google Cloud Security Operations, за да получава централизирана информация за заплахите в правителствените организации и да осигурява единен и бърз отговор. Като се възползва от защитената при самото проектиране инфраструктура на Google Cloud и базираната на AI информация за заплахи, сътрудничеството създава надеждна отбранителна позиция за идентифициране и неутрализиране на сложни киберзаплахи. Интегрирането на водещата експертиза на екипа на Mandiant с модерни технологии дава възможност на българското правителство да разшири операциите си за сигурност и да осигури цялостна защита за критичната национална инфраструктура и гражданите.

„Партньорството ни с Google Cloud е резултат от осемгодишни отношения, изградени върху доверие и технически постижения”, каза Симеон Кърцелянски, мениджър по киберсигурност в „Информационно обслужване“ и ръководител на Националния център за киберсигурност на България. „Чрез интегрирането на усъвършенствани базирани на AI операции за сигурност и разузнаване за заплахи на първа линия подобряваме националната си отбрана, за да защитим дигиталната устойчивост и критичната инфраструктура на България. Този проект служи като модел за това как държавите от ЕС могат да използват централизирани възможности, за да изпреварват упоритите противници."

Внедряването, което започна по-рано тази година, има за цел да включи 54 правителствени организации в националния SOC. Проектът интегрира цялостен пакет от решения за сигурност на Google Cloud, включително Google Cloud Security Operations за анализи в планетарен мащаб и Google Threat Intelligence, който включва информация от първа ръка от Mandiant. За по-нататъшно укрепване на местната експертиза сътрудничеството включва специализирани възможности за анализ в подкрепа на информационните услуги при откриването и неутрализирането на сложни сценарии за проникване.

Проектът се подкрепя от финансиране от ЕС, което отразява по-широк регионален мандат за осигуряване на източната граница на Съюза. Чрез консолидиране на телеметрията и разузнаването за сигурност България значително намалява средното време за откриване и реагиране на заплахи, като преминава от реактивна към проактивна отбранителна позиция.

„България играе водеща роля в европейската киберсигурност, като изпълнява високотехнологична, централизирана стратегия за отбрана”, каза Борис Георгиев, директор на Google Cloud за Централна и Източна Европа. "Чрез Cybershield помагаме на „Информационно обслужване“ да трансформира българската национална сигурност от ръчно изкуство в автоматизирана наука, като се бори със заплахи, базирани на AI, с превъзхождащи ги отбранителни средства, базирани на AI. Горди сме да подкрепим България като една от първите държави в ЕС, внедрили тази интегрирана система от действия."

Според лица, запознати с въпроса, Европейската комисия подготвя поредната неприятна регулаторна изненада за настоящата администрация на САЩ. CNBC разговаря с двама анонимни служители на ЕК, които очертаха значителната промяна, която предстоящият „Пакет за технологична суверенност“ (TSP, Tech Sovereignty Package) може да донесе на пазара на облачните изчисления.

Очаква се ЕК – изпълнителният орган на Европа и една от нейните основни управляващи институции – да представи новия пакет по-късно този месец, като предложи някои важни мерки в подкрепа на цифровата самостоятелност на континента. Облачните изчисления са един от най-важните инструменти, поддържащи днешната цифрова икономика, и TSP ще обърне специално внимание на този сектор.

Вътрешни източници от ЕК споделиха пред CNBC, че TSP може да включва значителни ограничения за чуждестранните компании за облачни услуги по отношение на управлението на чувствителните данни. Казано по-просто, американските гиганти в областта на облачните услуги като Microsoft, Amazon и Google може да бъдат ограничени в способността си да обработват определени видове данни от името на публични организации, включително финансови, съдебни и свързани със здравеопазването данни.

Изданието techspot отбелязва, че новите разпоредби няма да се отразят на частните компании, които ще могат да избират облачни платформи по свой избор. Промяната обаче ще засегне в значителна степен американските корпорации.

Един от комисарите на ЕК заяви, че TSP ще бъде създадена, за да стимулира суверенните облачни предложения, като даде на базираните в ЕС корпорации нов шанс да се развиват и да укрепват институционалната си потребителска база. Реформираният пазар на обществени поръчки следва също така да насърчи по-„разнообразния“ избор между доставчиците на облачни услуги и услуги за изкуствен интелект.

Потърсен за коментар, представител на Комисията заяви пред CNBC, че пакетът е „за да се събуди Европа и да се съвземе“.
В момента членовете на Европейската комисия обсъждат най-важните аспекти на новите разпоредби, свързани с облачните услуги.

Очаква се пакетът за технологичен суверенитет да бъде основна част от регулаторните усилия на Европа, наред с другите важни мерки като Закона за развитие на облачните технологии и изкуствения интелект (CADA. Cloud and AI Development Act) и Закона за чиповете 2.0 (Chips Act 2.0).

От известно време насам европейските органи се опитват да създадат суверенен пазар за облачните услуги. На този етап Брюксел и Вашингтон по същество са в сблъсък по отношение на регулациите на цифровия пазар. Настоящото нерегулирано разрастване на пазара на AI центровете за данни, което се случва в САЩ, дава интересен ракурс към значението на тези регулаторни опити в дългосрочен план.

По повод 20-ия юбилеен форум, който събра над 500 преподаватели в София и за пореден път показа, че българският ентусиазъм за знание надминава дори този в много по-големи съседни държави, разговаряме с Владимир Колев, управител на „Клет България“. Пред екипа на Uchi.bg той разкрива как се е трансформирало общуването в образованието през последните 20 години, защо в ерата на изкуствения интелект езикът остава единствената истинска врата към чуждата култура и душевност и каква е тайната на устойчивата образователна общност, която не спира да се развива, въпреки предизвикателствата на цифровата ера.

Въпрос: Днес на няколко пъти се спомена думата „общност“. Можем ли да кажем, че „Клет“ е изградила най-голямата общност в България за изучаване на чужди езици?

Отговор: „Най-голямата“ винаги звучи твърде суперлативно. Аз съм горд с това, което сме изградили. Видяхте сам, че залата е пълна, видяхте енергията и емоцията. За мен това е критерият, че се справяме – че хората са тук в съботния ден, очакват този 20-ти ден на Кеймбридж. Вече 20 години правим едно и също събитие, което се трансформира в съответствие с промените в живота, но въпреки това хора пътуват от Варна, Бургас и от много други далечни места, за да дойдат. Това ни дава удовлетворение и увереност, че наистина градим общност.

Въпрос: Какво се промени през тези 20 години?

Отговор: Промени се много. В началото живото общуване беше много по-важно и много по-трудно. Хората идваха, за да видят новите заглавия, да ги пипнат, да ги отворят. За тях това беше единственият начин да са „в час“ с новостите. Сега те вече идват, знаейки всичко предварително, след като са видяли последните издания, дори преди да са излезли на пазара. Смисълът на събитието като изложение се загуби, но остана много повече – контактът. Една от тенденциите след COVID е, че живите събития стават по-малки, но все пак ние тук имаме над 500 човека, което е изключително голямо живо събитие.

Въпрос: Това ли е най-голямото подобно събитие в Югоизточна Европа?

Отговор: Да. Вчера го дискутирахме с лекторите – в Румъния, която е много по-голяма от България, подобно издание събира около 400 човека. Ние в момента тук имаме над 500, а сме имали и над 800. Тогава наистина беше невъзможно да намерим дори един свободен стол в залата.

Въпрос: Къде е мястото на България в региона по отношение на езиците?

Отговор: България винаги е била и до ден днешен е в Топ 10 на страните в Европа по познания на английски. Това се доказва както от резултатите на нашите ученици в състезанията, така и на сертификационните изпити на Кеймбридж, които са световнопризнатият критерий №1 за владеене на езика. В базата данни на „Кеймбридж лърнинг корпус“, където се виждат и сравняват резултатите на учащите се от целия свят, които се явяват на тези изпити, българите винаги сме в Топ 10. Има защо да сме горди с нивото на обучение по английски език у нас.

Въпрос: Какво да очакваме от „Клет“ в ерата на изкуствения интелект?

Отговор: В момента у нас Министерството на образованието и науката е фокусирано върху природните науки и математиката, като се приема, че чуждите езици вече се знаят. Ние се опасяваме, че това не е точно така – ако се отслаби фокусът, нивото веднага пада. Затова продължаваме работата си на терен с ежедневна подкрепа на учителите. Изкуственият интелект може да бъде безценен помощник, а не враг. Нашата задача е да помагаме на учителите да го използват критично и да им създаваме навици да го включват в обучението. Със сигурност с помощта на модерните преводачи и дигиталните устройства за моментен превод ще можеш да се оправиш, дори и в Китай и Япония, но езикът е врата към културата и душевността на една нация и това е безалтернативно. Езиците ще продължават да са важни и да се учат и ние ще сме спътника в този дълъг и сложен процес.

Предварителното споразумение, което трябва да бъде официално одобрено от правителствата на ЕС и Европейския парламент през следващите месеци, беше постигнато след девет часа преговори.

„Днешното споразумение относно Закона за изкуствения интелект значително подкрепя нашите компании, като намалява повтарящите се административни разходи“, заяви в изявление Марилена Рауна, заместник-министър на европейските въпроси на Кипър. Кипър понастоящем председателства Съвета на ЕС.

Промените в Закона за изкуствения интелект, който влезе в сила през август 2024 г., като ключовите елементи ще бъдат прилагани поетапно, са част от усилията на Европейската комисия да опрости редица нови цифрови правила.

Инициативата за опростяване дойде, след като бизнеса се оплака от припокриващи се регулации и бюрокрация, които затрудняват способността му да се конкурира с американски и азиатски организации.

Правителствата и законодателите в ЕС се съгласиха да отложат правилата за ИИ системи с висок риск, като например тези, включващи биометрични данни или свързани с критична инфраструктура и правоприлагане, до 2 декември 2027 г. от предишния краен срок 2 август тази година. Те също така се съгласиха да изключат машините от Закона за ИИ, тъй като те вече са обект на секторни правила, отстъпвайки пред натиска от страна на бизнеса.

Беше постигнато съгласие и за забрана на практики на изкуствения интелект, които създават неразрешени сексуално експлицитни изображения. Забраната ще влезе в сила от 2 декември. Задължителното поставяне на воден знак върху генерираното от ИИ съдържание ще влезе в сила от 2 декември.

Правилата за изкуствения интелект, които бяха предизвикани от опасения относно въздействието на технологията върху децата, работниците, компаниите и киберсигурността, все още се считат за най-строгите в света дори и след промените.

Отстъпването от по-крайни решение говори за по-балансиран подход в този динамичен и критичен сектор. Предстои да видим как в крайна сметка ще бъде реализирано законодателството и какви ефекти ще има.

В следващите редове разглеждаме кои фактори формират реалната стойност при изработка на онлайн магазин и как да планирате бюджета си стратегически.

Какви са ценовите диапазони при изработка на онлайн магазин

Пазарът на електронна търговия предлага решения както за стартиращи бизнеси, така и за мащабни eCommerce платформи.

Малък онлайн магазин

Този тип проект е подходящ за бизнеси с ограничен брой продукти и по-опростена структура. Обикновено се използва готова платформа или шаблон, а функционалностите са базови.

Най-често включва стандартна CMS система за електронна търговия, интеграция с една или две разплащателни системи и основни методи за доставка. Възможностите за надграждане са ограничени, но решението позволява сравнително бързо стартиране на продажби.

Онлайн магазин за малък и среден бизнес

Това е най-разпространеният сегмент при електронната търговия. Тук вече говорим за индивидуален дизайн, по-добра продуктова структура и интегрирани маркетингови функционалности.

Обикновено се включват разширени филтри, автоматизирани имейл известия, интеграция с куриерски фирми, различни методи на плащане и административен панел за управление на поръчки, продукти и клиенти. Добавя се и по-високо ниво на сигурност, както и оптимизация за мобилни устройства.
Този тип онлайн магазин предлага добър баланс между инвестиция и възможност за устойчив растеж.

Мащабна eCommerce платформа

Когато проектът включва хиляди продукти, множество категории, B2B функционалности или международни пазари, се преминава към индивидуална разработка или по-сложна платформа.

В този случай цената зависи от броя интеграции със складови системи, ERP или CRM софтуер, автоматизацията на процесите, сложността на продуктовите конфигурации и изискванията за висока производителност. Подобни проекти изискват сериозно техническо планиране и по-дълъг срок за реализация.

Кои фактори определят крайната цена

Стойността на един онлайн магазин се формира от няколко ключови елемента. Най-съществените сред тях са:

1. Брой продукти и структура на каталога: Колкото по-голям е продуктовият каталог, толкова по-сложна е структурата, филтрите и навигацията. Това увеличава времето за разработка и настройка.
2. Функционалности и автоматизация: Онлайн магазинът изисква разплащателни системи, интеграция с куриерски услуги, автоматични известия, управление на наличности и фактуриране. Всяка допълнителна автоматизация повишава инженерния ресурс.
3. Дизайн и потребителско изживяване: Готовите шаблони намаляват бюджета, но ограничават индивидуалността. Персонализираният дизайн подобрява конверсиите, но изисква UX планиране, тестове и прототипиране.
4. Платформа и CMS система: Изборът между готова eCommerce платформа и разработка по поръчка влияе директно върху цената, сигурността и възможностите за бъдещо надграждане.
5. Интеграции с външни системи: Често се добавят интеграции със складов софтуер, ERP системи, маркетингови платформи, системи за лоялност или външни маркетплейси. Всяка интеграция изисква допълнително техническо време.

Всяка допълнителна функционалност увеличава инженерния ресурс.

Има ли скрити разходи при изработка на онлайн магазин 

Освен първоначалната инвестиция трябва да се предвидят текущи разходи за хостинг, домейн, техническа поддръжка, обновяване на софтуера и поддръжка на продуктовото съдържание. При онлайн магазините често се добавят и такси към разплащателни оператори и маркетингови бюджети.

Редовната поддръжка е особено важна при електронната търговия, тъй като сигурността и стабилността пряко влияят върху доверието и продажбите.

Колко време „живее“ един онлайн магазин

При правилна поддръжка и технологични актуализации един онлайн магазин може да функционира стабилно 4–5 години.

След този период често се налага редизайн или технологично обновяване, за да отговори на новите потребителски очаквания и стандарти за сигурност.

Как да планирате бюджета си стратегически

Инвестицията в онлайн магазин трябва да се разглежда като дългосрочна стратегия за растеж, а не като еднократен разход. Преди стартиране на проекта е важно да бъдат ясно дефинирани бизнес целите, очакваният обем поръчки, необходимите функционалности, планът за поддръжка и бъдещите възможности за мащабиране.

Колкото по-прецизно е техническото задание в началото, толкова по-контролируема ще бъде крайната цена.

Изработката на онлайн магазин е стратегическа инвестиция, която пряко влияе върху приходите, доверието на клиентите и конкурентоспособността на бизнеса в дигиталната среда.

В основата на разширените лимити стои новото партньорство, което осигурява достъп до над 300 мегавата допълнителна изчислителна мощ. SpaceX, от своя страна, насочва вниманието към ключовия за сделката суперкомпютър Colossus 1, като подчертава, че той разполага с над 220 000 NVIDIA GPU, включително гъсто разположени ускорители H100, H200 и GB200 от следващо поколение.

Anthropic обяви и интереса си към съвместна работа със SpaceX по изграждането на „няколко гигавата“ орбитален изчислителен капацитет. Идеята се вписва в нарастващия, но все още недоказан интерес към центрове за данни в орбита като решение на проблема, че изчислителната мощ за следващото поколение AI системи вече надхвърля възможностите на наземната инфраструктура.

През последните месеци Anthropic отчита рязък ръст в търсенето на Claude Code и други продукти, базирани на нейните модели. Причините са няколко. Част от потребителите се отдръпват от OpenAI след споровете около договорите му с американската армия. В същото време все повече компании внедряват Claude Code в професионални среди за разработка на софтуер. А нуждите на потребителите се изместват от чат‑базирани задачи с един агент към по-сложни, многоагентни работни процеси.

За да овладее търсенето, което вече надхвърля наличния ѝ изчислителен капацитет, Anthropic предприе няколко спорни мерки през последните седмици. Сред тях бяха нови ограничения за използване на Claude Code по време на пиковите часове и кратък тестов период, който имаше за цел да провери реакцията към евентуално му премахване от плана Pro.

Ограниченията за ползване предизвикаха широк отзвук в общностите на разработчиците в платформи като Hacker News, Reddit и X, където много потребители съобщават, че разчитат на тези инструменти ежедневно и срещат затруднения при намален достъп.

През миналия месец стана ясно, че Anthropic е подписала договори с Microsoft, Google, Amazon, Nvidia и други компании с цел разширяване на достъпа до изчислителна инфраструктура. Компанията свързва тези споразумения, както и новата сделка със SpaceX, с възможността да увеличи капацитета си, като отбелязва, че част от ефектите ще се проявят постепенно.

Служебният министър на образованието и науката проф. Сергей Игнатов откри форума с ключовото послание, че чуждоезиковото обучение е „основен фактор за отварянето на обществото ни към света“. Той подчерта, че благодарение на международното сътрудничество, в България вече се прилагат практики, които доскоро са изглеждали непостижими.

„Децата имат едно детство, затова образователните системи трябва да създават условия то да бъде изживяно пълноценно и с по-малко стрес върху тях и семействата им“, заяви министър Игнатов, като поздрави учителите за тяхната ежедневна работа по усъвършенстване на системата.

България в елита на Европа

Управителят на издателство „Клет България“ Владимир Колев сподели данни, които дават повод за национална гордост: България традиционно заема място в Топ 10 на страните в Европа по познания на английски език. Тези резултати се доказват както от изпитите на Кеймбридж, така и от базата данни на „Кеймбридж корпус“, която анализира развитието на живия език. Според Колев, за тези 20 години „Денят на Кеймбридж“ се е превърнал от обикновено изложение на учебници в истинска, подкрепяща се общност.

Предизвикателството AI и дигиталното поколение

Основен акцент на тазгодишния форум бе изкуственият интелект. Евелина Димитрова-Галаци, експерт от Cambridge University Press & Assessment отбеляза, че съвременните деца не започват от нулата, а често са „полу-нейтив“ благодарение на TikTok, YouTube и видеоигрите. Тя и Владимир Колев бяха категорични: изкуственият интелект не е враг, а безценен помощник.

В контекста на съвременното образование и дискусиите по време на 20-ия „Ден на Кеймбридж“, темите за критичното мислене и геймификацията се очертаха като ключови за успешното усвояване на чужди езици в дигиталната ера.

Критично мислене и работа с изкуствен интелект

В съвременното образование изкуственият интелект (AI) се разглежда не като заплаха, а като „безценен помощник“, който изисква изцяло нов подход от страна на преподавателите. Основната задача на учителите днес е да подкрепят учениците в изграждането на балансирано мнение, като им помагат да разберат както ползите, така и потенциалните рискове и притеснения, свързани с технологията. Изключително важно е учениците да бъдат насочвани да използват AI като инструмент, който подпомага самия процес на учене, вместо да го превръщат в средство за „кратки пътища“, чрез които просто да прескачат учебните етапи.

Един практически пример за развиване на такова критично мислене е интегрирането на технологията в задачите – например, учителите могат да накарат учениците да използват AI, за да подобрят свое есе, но след това децата сами трябва да решат кои промени да приемат и как точно да ги аргументират, развивайки по този начин критичен поглед към генерираното съдържание. Така преподавателите създават у децата навици и умения да разпознават кога технологията може да ги подвежда и как да я използват отговорно в обучението по език

Геймификация и очаквания на дигиталното поколение

Геймификацията вече не е просто допълнение, а елемент, който се очаква от учениците, тъй като те са израснали в среда, наситена с видеоигри, социални мрежи като TikTok и платформи като Netflix. Това цифрово обкръжение формира у тях естествено очакване за игрови елементи и в класната стая, което изкуственият интелект може значително да улесни чрез създаването на по-ангажиращи учебни преживявания.

Въпреки че тази среда помага на децата да се чувстват в „свои води“ и често да достигат до високо ниво на езика още преди училище, ролята на учителя е да балансира това преживяване. Преподавателите трябва да помогнат на учениците да разберат, че ученето на език не е винаги само игра и че за истински напредък е необходим и системен труд. Макар технологиите и игрите да помагат изключително много, усвояването на правилен и академичен език все още изисква усилия, които преминават през работата с учебника и прякото взаимодействие с учителя.

Езикът като врата към културата

Въпреки технологичния напредък, експертите подчертаха, че езиковото обучение остава безалтернативно. „Езикът е врата към културата и душевността на една нация“, сподели Владимир Колев, допълвайки, че без него е невъзможно истинското разбиране на друга цивилизация.

В рамките на форума бяха представени и победителите от националния кръг на състезанието по английски език на Асоциацията на Кеймбридж училищата в България, което за пореден път доказа високото ниво на подготовка в нашите училища.

Министър-председателят Антъни Албанезе заяви, че големите цифрови платформи „не могат да избегнат задълженията си“ съгласно рамката за договаряне на новинарските медии в страната.

Данъкът ще се прилага за компаниите, генериращи приходи от над 250 млн. австралийски долара, въпреки че правителството оформя налога не толкова като наказание, колкото като стимул да накара Facebook, Instagram, Google Search и TikTok да се върнат на масата за преговори.

Предложението заменя австралийския Кодекс за договаряне на новинарските медии от 2021 г., който принуди Google и Meta да подпишат споразумения с издателите след публична борба.

В отговор Мета за кратко блокира австралийците да споделят и гледат новини, но по-късно постигна споразумения с няколко медийни компании. Тя зае по-твърда позиция в Канада, където продължава да блокира линковете към новини след приемането на подобно законодателство.

Това не е първият случай, в който Meta се оттегля от новините. През 2024 г. Facebook премахна раздела „Новини“ в САЩ и Австралия, тъй като компанията се преориентира към съдържание, създадено от създатели, кратки видеоклипове и изкуствен интелект. Meta отдавна твърди, че потребителите не посещават Facebook за новини, докато издателите казват, че платформите са изградили огромни бизнеси отчасти чрез разпространение на техните материали.

Съгласно проектоплана плащанията, извършени чрез сделки с издатели, могат да компенсират данъка, като за по-малките търговски обекти кредитите са по-големи. Парите, събрани от платформите, които отказват да сключат сделки, ще бъдат пренасочени към подкрепа на журналистиката и местното отразяване.

Не е изненадващо, че засегнатите компании не са въодушевени. Meta нарече плана държавно разпоредено прехвърляне на богатството от една индустрия към друга и заяви, че новините съставляват само малка част от това, което хората виждат на нейните платформи.

Google също отхвърли необходимостта от нови правила, като посочи съществуващите споразумения и зададе въпроса защо компаниите за изкуствен интелект не са обхванати.

Австралия вече се превърна в една от най-агресивните западни държави, когато става въпрос за регулиране на технологичните гиганти, след като въведе първата в света забрана за акаунти в социалните медии за лица под 16 години. Този закон се сблъсква с множество проблеми, тъй като много тийнейджъри все още имат достъп до ограничените платформи.

Тази мярка произтича от Акта за цифровите пазари (DMA), всеобхватен закон, който определя седем доминиращи технологични компании като „пазители“, които подлежат на по-строго регулиране, за да се гарантира лоялна конкуренция.

Въпросът, който Комисията разглежда в момента, е вграденото предимство за Gemini в Android. Когато включите всеки Android телефон, задвижван от Google, Gemini вече е там и получава специално отношение на системно ниво. Европейската комисия се фокусира върху липсата на функции, достъпни за AI услуги на трети страни. Комисията счита, че има прекалено много функции в Android, които работят само с AI Gemini на Google, и като „пазител“, Google трябва да промени това.

Досега Комисията има солидни постижения в насърчаването на отвореността. Откакто DMA влезе в сила, от Google се изисква да направи многобройни промени в бизнеса си в Европа, като например въвеждане на екрани за избор на търсачка в Android, позволяване на алтернативни методи на плащане в Play Store и ограничаване на споделянето на данни между услугите. Сега ЕС иска Google да направи платформата Android по-приветлива към AI услугите на трети страни.

Възражението на Google се фокусира върху запазването на автономността на производителите на устройства да персонализират услугите за изкуствен интелект. „Тази необоснована намеса би отнела тази автономност, наложила би достъп до чувствителен хардуер и разрешения на устройствата; това би повишило ненужно разходите, като същевременно би подкопало критичните защити на личните данни и сигурността за европейските потребители“, заяви старшият съветник по конкуренция на Google Клер Кели.

Само защото Gemini е предварително инсталиран на практически всеки телефон с Android, това не означава, че трябва да го използвате. Можете лесно да инсталирате ChatGPT или Grok и да се обърнете към този чатбот, когато възникне нужда. Тези приложения обаче няма да имат същия достъп до данни и функции като Gemini. Комисията цитира няколко примера, при които Gemini е единственият вариант, като изпращане на имейл в стандартния ви пощенски клиент или споделяне на снимка с приятели.

Европейските регулатори предлагат няколко широкомащабни промени в начина, по който AI инструментите работят на Android телефони. Част от тях са ясни, като например позволяването на AI инструменти на трети страни да се активират в цялата система чрез ключови думи или натискане на бутони.

Това може да включва и позволяването на AI инструменти да виждат контекста на екрана, когато потребителят ги отвори. Контекстът се разширява и до позволяването на алтернативни AI системи да имат достъп до локални данни, за да генерират проактивни предложения и обобщения. Докладът всъщност описва нещо, което прилича на Magic Cue на Google, което разчита на Gemini, за да предлага предложения въз основа на вашата активност.

Европейската комисия в момента приема обратна връзка от заинтересованите страни. Тази част от процеса ще приключи на 13 май. Окончателно решение по това разследване ще бъде взето не по-късно от 27 юли тази година.

Като цяло външният вид е по-смекчен. Ъглите са по-заоблени, а градиентите плавно преминават от почти пастелни към по-наситените основни цветове на Google. Вече видяхме този нов език на дизайна в актуализираните версии на логото Google G, както и в Gemini, Photos и Maps. Според 9to5 това означава наличието на функции, задвижвани от изкуствен интелект.

Новите икони са по-забавни, живи и разнообразни, отразявайки най-новите тенденции в дизайна, които се отдръпват от плоския вид от края на 2010-те и началото на 2020-те години. Google Sheets, Slides, Forms, Sites и Keep изоставят портретно ориентирания вид тип „лист хартия“. Много от тях преминават към пейзажно оформление, което е много по-подходящо - кога за последен път сме виждали вертикално разположена презентация на PowerPoint?

Повечето от иконите се усещат като едно доста добро подобрение. Те са визуално по-различни и често са в един цвят, като например иконата „Чат“, която заменя четирицветния контур на мехурче за разговор със зелено блокче с усмивка в него, което напомня на иконката на Google Hangouts. Единственото изключение е иконката Keep, която на някои хора изглежда като голям боклук.

Според източници, запознати с въпроса, всички приложения на Google Workspace получават голяма промяна. Има две основни теми. Градиентният ефект, който се среща в Google „G“, Gemini, Home, Photos и Maps, присъства навсякъде, за да отрази наличието на функции, базирани на изкуствен интелект. Не е ясно кога ще започнат да се разпространяват иконките с новия вид, но вероятно това ще стане възможно най-скоро.

Изданието ще постави във фокус т.нар. „дигитален отпечатък“ – всички следи, които потребителите оставят чрез своето онлайн поведение, често без да осъзнават. В рамките на събитието ще бъдат разгледани ключови въпроси като това как се събират и използват личните данни, по какъв начин може да бъде установено дали даден потребител е обект на проследяване, както и какви са най-ефективните подходи за защита от онлайн измами и манипулации.

Специален гост-лектор ще бъде Ралица Симова – Cybersecurity Governance Specialist, национален координатор на Women4Cyber Bulgaria и съосновател на организацията. Тя ще представи практически примери и ще въведе участниците в темата за „дигиталните близнаци“ – профили, изградени на база онлайн поведение, които често съдържат повече информация, отколкото самите потребители предполагат.

Събитието цели да повиши осведомеността по темата за киберсигурността, но и да предостави приложими знания и насоки за по-безопасно поведение в дигиталната среда. Участниците ще имат възможност да се включат в дискусия, да зададат въпроси и да обменят опит с други професионалисти и представители на общността.

Cyber Cafe е част от инициативите на Bulgaria Cyber Community, насочени към изграждане на активна общност и насърчаване на знанието и диалога в сферата на киберсигурността.

Събитието е с безплатен достъп, но с предварителна регистрация. Повече информация и регистрация:
https://www.eventbrite.com/e/cyber-cafe-your-digital-twin-what-you-leave-behind-and-who-uses-it-tickets-1986223205074?aff=oddtdtcreator

Повечето стрийминг платформи не правят специални усилия да маркират музиката, създадена от AI, но Deezer работи по технология за идентифициране на това съдържание. В скорошна актуализация компанията съобщава, че музиката, създадена от AI, се доближава до половината от всички нови качвания, а повечето от предполагаемите слушатели на тези стриймове отново са AI.

Музиката, генерирана от изкуствен интелект, набра скорост през последните няколко години, но не получава толкова внимание, колкото други части от екосистемата на AI. Това се дължи отчасти на факта, че тя може да остане незабелязана. С подходящия контекст и подсказки, музиката може да звучи като създадена от хора. Според Deezer, на потребителите е трудно да разграничат мелодиите, създадени от AI, от истинските. Слушателите, участвали в проучване на Deezer, са слушали три песни, две от които са били създадени от AI. 97% не са могли да разграничат песните, създадени от AI, от тази, създадена от човек, съобщава компанията.

Deezer твърди, че е разработила технология за откриване на създадени от AI попълнения, и е една от малкото стрийминг платформи, която изрично маркира такова съдържание. С разпространението на генеративните аудио модели процентът на AI качванията в Deezer достигна зашеметяващите 44%, което са 75 000 нови AI парчета в Deezer всеки ден. Deezer лицензира тази технология на трети страни, като твърди, че тя има процент на фалшиви положителни резултати по-малко от 0,01%.

Все пак слушателите не би трябвало да се натъкват на музика, създадена от AI, по естествен път в Deezer, тъй като сайтът няма да включва такива песни в предложенията или редакционните плейлисти. В резултат на това стриймовете на музика, създадена от AI, съставляват малък дял от използването на Deezer, колебаещ се около 1–3%.

Растежът на музиката, създадена с изкуствен интелект, вероятно ще продължи да се ускорява. Модели като Lyria 3 на Google са станали по-евтини и по-широко достъпни. Google всъщност позволява на потребителите на Gemini да генерират песни с пълна дължина, в сравнение с 30-секундни откъси само преди няколко месеца. Suno и Udio също рекламират способността си да създават готови за излъчване песни за секунди. Въпреки това тези основни опции вграждат воден знак, като SynthID на Google, за да маркират песните като създадени от ИИ.

Проблемът е колко лесно става да се премахнат тези водни знаци от аудиофайла и да се генерира музика с помощта на персонализирани модели, които изначално не ги съдържат.

Европейските правителства активно се опитват - и се борят - да се дистанцират от американските технологии на фона на нарастващите опасения, че президентът на САЩ Доналд Тръмп може да използва като оръжие годините на тотална зависимост от американския софтуер.

От Германия и Франция до Финландия и Нидерландия все повече политици поставят под въпрос разумността на предоставянето на критични дейности и масиви от чувствителни данни на няколко технологични гиганта, обвързани с Вашингтон. За тях въпросът вече не е дали САЩ ще използват една от най-големите зависимости на Европа - нейните цифрови услуги - а кога.

„Президентът Тръмп всяка седмица, всеки ден, всяка минута ни предоставя редица аргументи, за да започнем да мислим за подобен сценарий“, казва Шолтес.

От своя страна Брюксел работи за укрепването на цифровия суверенитет в целия ЕС, като на 27 май е планиран нов законодателен пакет. Но по-амбициозните стъпки се предприемат на национално, регионално и общинско равнище.

Франция например ограничи използването на американските видео продукти като Zoom и Microsoft Teams и се присъедини към Германия, Нидерландия и Италия, за да разработи т.нар. цифрови общини, които да помогнат за изграждането на суверенна и мащабируема цифрова инфраструктура. През този месец от всички френски министерства беше поискано да представят план за суверенитет до есента.

Нидерландия, която преди беше сред най-гръмогласните защитници на отварянето на вратите на Европа за американските технологии, решително обърна курса в своята столица, като Шолтес стартира многогодишна програма за откъсване от американския софтуер по време на мандата си като заместник-кмет от 2023 до 2026 г.

Усилията на Нидерландия следват пионерския план на най-северната германска провинция Шлезвиг-Холщайн - първата в Европа, която напълно освободи публичната си администрация от американското задушаващо влияние.
Но както се оказа, процесът няма да е лесен или евтин.
В продължение на години Европа разчиташе на американските технологии, за да управлява голяма част от дигиталния си профил - до такава степен, че е трудно да си представим, че можем да се мине без тях.

Според неотдавнашно проучване на Европейския парламент, Amazon, Microsoft и Google представляват около 70% от пазара на облачни услуги в ЕС, осигурявайки интернет пространството във вида, в който го познаваме днес. А 80% от разходите на европейските компании за корпоративен софтуер отиват при американските доставчици.

Американската доминация обхваща всичко - от ежедневните инструменти до критичната инфраструктура:
айфоните на Apple и системата Android на Google, Microsoft Office и Windows, използвани в държавните служби и предприятията, социалните медии и платформите за съобщения като WhatsApp - до цифровия гръбнак, поддържащ електронната поща, стрийминга и плащанията.

Преходът никак няма да е евтин, като се очаква да струва няколко милиона евро само през първата фаза на определяне на зависимостите и тестване на европейските алтернативи.

Базираният в Калифорния одитор webXray съобщава, че технологичните гиганти продължават да използват бисквитки за проследяване на потребителите в интернет, дори когато посетителите на уеб сайтовете ги отхвърлят. Google, Microsoft и Meta оспориха констатациите.

Станалите вече повсеместни банери за бисквитки се появиха в отговор на европейските закони за защита на личните данни, изискващи изричното съгласие преди използването на рекламни и проследяващи бисквитки.

След години на оплаквания от плътните, манипулативни покани, върху които потребителите често кликат, без да ги прочетат, регулаторите започнаха да настояват за по-опростени правила. Въпреки това одитът на webXray от март 2026 г. установи, че близо 200 рекламни услуги пренебрегват сигналите за отказ от страна на калифорнийските потребители, заобикаляйки правилата, създадени по модела на европейската правна рамка.

В извадката 55% от сайтовете поставят „бисквитки“ дори след като потребителите са ги отказали, а 78% от банерите за съгласие не правят нищо, за да изпълнят избора на потребителя. webXray пресметна, че компаниите за рекламни технологии биха платили около 5,8 милиарда долара под формата на глоби, вместо да се съобразят с изискванията. В сайтовете, използващи рекламните мрежи на Google и Microsoft, системите често подават команди за пускане на бисквитки дори след получаване на изрични и категорични сигнали за отказ от тях.

Според получените данни мрежата на Microsoft пренебрегва около половината от сигналите за отказ и все още проследява потребителите на 35% от клиентските сайтове, което води до глоби на стойност 390 млн. долара. При Google стойностите са по-високи - 86% от заявките за отказ се игнорират, а проследяването е активно при 77% от сайтовете, което се оценява на 2,31 млрд. долара под формата на санкции.

Реализацията на Meta се откроява по по-различен начин: нейният код за проследяване изглежда изобщо не проверява за наличието на сигнали за отказ. Сред сайтовете, които откриват тези сигнали, 69% все още ги игнорират, а 21% активно проследяват потребителите. webXray изчисли, че Meta може би е платила досега глоби в размер на 9,3 млрд. долара.

Основателят и главен изпълнителен директор на webXray Тимъти Либърт, който преди това е работил като инженер по защита на личните данни в Google, заяви пред 404 Media, че по време на работата му там ръководството често не е правело разлика между данъци и глоби.

И трите компании дадоха отговор на доклада, като заявиха, че одитът неправилно представя техните технологии. Microsoft заяви, че някои бисквитки са необходими за функционалността на сайтовете, докато Meta твърди, че някои реализации позволяват на уеб сайтовете да отменят сигналите за отказ.

Инструменти като Claude Cowork, Claude Code, OpenClaw и NemoClaw демонстрират възможности, които биха звучали невероятно дори само преди една година. Те могат да автоматизират повтарящата се работа, да генерират качествено съдържание и дори да дават възможност на непрограмисти да създават функционални приложения.

В сравнение с ранната визия на дигиталните асистенти и това, което се предполагаше, че те ще предложат, сега това изглежда като обикновена детска мечта. Наистина се намираме в зората на нова ера на компютърна мощ, която, честно казано, е малко страшна за възприемане.

И все пак, все още сме и в ранните етапи. Част от това се дължи на скоростта на напредъка. Темпото на иновациите в областта на агентския изкуствен интелект е забележително, вероятно надхвърлящо всичко, наблюдавано в предишните поколения на компютрите. Това, което се откроява също толкова силно, е колко малко внимание се обръща на по-дълбоките последици. Може и да е клише, но все още важи: “с голямата власт идва и голямата отговорност”.

Независимо от философската ви позиция, тези промени се случват и ще продължат с години. По-непосредственият въпрос е къде първо ще се прояви най-голямото им въздействие и влияние. В близко бъдеще се очертават три области, които заслужават най-голямо внимание: как взаимодействаме с компютърните устройства, каква инфраструктура е необходима за поддържане на тези работни натоварвания и как организациите се адаптират към произтичащите от това предизвикателства, свързани с работната сила и сигурността.

Първо, на практическо ниво - начинът, по който взаимодействаме със своите устройства. От страна на потребителите промяната вече е видима. Взаимодействието се измества от навигация на софтуера към просто искане на резултати. Вместо да обмислят стъпките или да търсят различни функции, потребителите описват какво искат, и очакват то да бъде направено. Това има значителни последици за традиционния модел на приложенията и операционните системи и вероятно ще определи кои инструменти ще останат актуални с течение на времето.

Хардуерът се развива едновременно с тази промяна. Идеята за използване на малки настолни компютри като Spark на Nvidia и неговите еквиваленти или Mac Minis като втори персонален компютър за работа с инструменти като OpenClaw и локални версии на LLM с отворен код беше нечувана дори преди няколко месеца, но сега се превръща в заслужаваща внимание тенденция - поне за тези, които могат да си позволят да закупят машини с голямо количество оперативна памет, необходима за работа с подобни натоварвания.

Историята показва, че подобни преходи рядко протичат гладко. Агентският AI вече изпълнява отдавна обещаните идеи за по-способни, „интелигентни“ системи, но също така поражда и нови рискове.

С решението си страната се превръща в първата в Югоизточна Азия, която ограничава достъпа на непълнолетни до популярни социални мрежи като YouTube, TikTok, Facebook, Instagram, Threads, X, Bigo Live и Roblox. Ходът следва тенденцията, зададена от Австралия, която миналата година въведе първата в света пълна забрана за социални медии за деца като част от усилията да се ограничи влиянието на технологичните компании върху подрастващите.

Индонезийските власти посочват, че прилагането на новите правила ще бъде поетапно, докато всички платформи приведат услугите си в съответствие с изискванията.

Реакциите на големите технологични компании към новата индонезийска регулация засега са ограничени. Платформата X на Илон Мъск вече е актуализирала страницата си за онлайн безопасност в страната, като посочва 16 години като минимална възраст за потребителите. Компанията подчертава, че това изискване произтича от местното законодателство, а не от собствена политика.

От YouTube заявяват, че подкрепят усилията на индонезийските власти за изграждане на „ефективна и базирана на риска рамка“ за ограничаване на онлайн вредите, като същевременно се запази достъпът до информация и дигитални услуги. Платформата посочва, че е готова да участва в процеса на самооценка, предвиден в регламента, за да демонстрира дългогодишните си стандарти за безопасност.

TikTok също реагира на новите правила, като в секцията си за новини обяви, че ще предприеме необходимите стъпки, за да се съобрази с регулаторните изисквания. Компанията посочва, че ще продължи да укрепва механизмите за защита на потребителите и да информира индонезийската общност в платформата при появата на допълнителни указания от властите.

Припомняме, че първите мащабни ограничения за достъп на деца под 16 години до социални мрежи бяха въведени в Австралия през декември. В резултат платформите блокираха около 4,7 милиона акаунта, идентифицирани като принадлежащи на непълнолетни – показател за това колко широко разпространено е присъствието на деца в дигиталните екосистеми.

Подобни мерки вече се обсъждат или прилагат и в редица европейски държави, сред които Испания, Франция и Обединеното кралство. Общият мотив е нарастващата тревога, че децата са изложени на нерегулирано съдържание и рискове, които социалните мрежи не успяват да ограничат ефективно.

Вивиан, студентка от университета в провинция Хъбей, която пожела да остане анонимна, за да говори свободно пред Rest of World, сподели, че очилата Rokid ѝ помагат да се справи с трудните предмети. „Използвам ги по всички предмети, по които мога да се проваля“, казва тя. Очилата могат да четат текста от изпитната й работа и да прожектират отговорите директно върху лещите. Тя потвърди, че някои нейни състуденти плащат, за да наемат нейното устройство за собствените си изпити, въпреки че правилата за провеждане на основните национални изпити в Китай изрично забраняват използването на подобни технологии.

Мащабът на явлението се простира отвъд индивидуалния обмен на тези устройства. На Сианю, голям пазар за стоки втора употреба, търговците открито рекламират наемите на подобни очила с изкуствен интелект на цена от 40 до 80 юана (6 до 12 долара) на ден. Един от тях, базираният в Шънджън предприемач Ке Чанси, заяви, че е отдал под наем очилата Rokid и Quark на повече от 1000 души през последните четири месеца.

По думите му клиентите му варират от пътници, които използват очилата, за да превеждат знаците и надписите в чужбина, до студенти, които търсят начини за по-лесно вземане на изпитите. „Цените варират от 40 до 80 юана (6 до 12 долара) на ден, в зависимост от модела“, казва той.

Онлайн публикациите на Ке в Сяохоншу, платформа за лайфстайл, акцентират върху това как очилата могат да решават различните английски и математически въпроси с дискретно дистанционно управление, което прилича на пръстен. Макар че тази реклама привлича вниманието на любопитните потребители, тя също така разпалва отново дебата за нарастващата злоупотреба с AI инструменти в образованието.

Въпреки официалните ограничения, прилагането им става масово. Интелигентните очила често приличат на обикновени очила, което ги прави трудни за откриване от учителите. В елитните университети студентите тестват допустимите граници и възможности. Изследователи от Хонконгския университет за наука и технологии наскоро демонстрираха колко лесно тези устройства могат да се интегрират с големите езикови модели.

След свързването на очилата Rokid с ChatGPT 5.2 участник, който ги носеше, се класира сред първите петима в курс от над 100 студента. Засега устройствата все още са нишова новост, но в конкурентната академична култура на Китай привлекателността им като таен спътник в обучението не показва признаци на отслабване.

Събитието бе представено като исторически момент, показващ първия хуманоиден робот-гост в Белия дом. Зад ефектния образ обаче стои опитът на водещи компании да наложат хуманоидните роботи като ключов елемент в бъдещето на работната среда – от индустриалното производство и логистиката, до потенциални приложения в ежедневието. Експерти обаче напомнят, че сегашните модели все още са далеч от пълна автономност и често работят под дистанционен контрол или по предварително зададени сценарии.

Демонстрацията идва в момент, когато Вашингтон все по-ясно определя роботиката и изкуствения интелект като стратегически приоритет. Глобалната надпревара в сектора се ускорява, а Китай вече активно демонстрира своите постижения. Появата на Figure 3 в Белия дом може да се разглежда и като символичен отговор на нарастващото китайско влияние.

Първата дама Мелания Тръмп използва случая, за да представи визия за нова инициатива в образованието – използването на изкуствен интелект и хуманоидни роботи като интерактивни „домашни учители“. Според нея, подобни машини могат да адаптират обучението според нуждите на всеки ученик.

Самата компания Figure AI също има амбициозни планове. Тя твърди, че третото поколение на нейните хуманоиди е проектирано за „общо предназначение“ – от работа в магазини до домакински задачи.

Макар и сравнително нова, Figure AI вече привлича внимание. Основана през 2022 г. от предприемача Брет Адкок, компанията се стреми да ускори навлизането на хуманоидите в реалния свят. Адкок има опит в амбициозни технологични проекти – той е съосновател на производителя на електрически летателни апарати Archer Aviation и на платформата за подбор на кадри Vettery.

Появата на Figure 3 в Белия дом е ясен знак, че САЩ не възнамеряват да изостават в глобалната надпревара за лидерство в роботиката и изкуствения интелект. Предстои да видим дали амбициите на Figure AI и визията на Белия дом ще се превърнат в реалност.

Присъдата в Лос Анджелис показва колко е трудно да се определи до каква степен социалните медии са виновни за страданията на младите хора, изпитващи различни степени на дистрес. Но тя също така подчертава потенциалния риск от искове за милиарди долари, в които се твърди, че Instagram, YouTube и други платформи са умишлено проектирани да пристрастяват младите потребители, без да се съобразяват с тяхното благополучие.

Две други дела с показателен характер са насрочени за разглеждане в съда на щата Калифорния тази година. Загуби за компаниите биха могли да подтикнат преговори за споразумение, което вероятно ще доведе до широко споразумение, подобно на сделките, които опетниха тютюневата и опиоидната индустрии.

Исковете са заведени от деца, юноши и млади възрастни — понякога чрез родителите, братята и сестрите или други членове на семейството — и се основават на твърдения за психически дистрес, физически увреждания и смърт чрез самоубийство.

В първото дело от този вид, което стигна до съдебен процес, 12-членното жури установи, че Meta и Google са проявили небрежност при проектирането и експлоатацията на своите платформи и са трябвало да предупредят, че продуктите им могат да бъдат опасни за непълнолетни. За разлика от наказателните дела, някои граждански дела не изискват единодушни присъди. Журито гласува с 10 на 2 гласа да обяви и двете компании за отговорни.

Журито постанови, че Meta трябва да плати 4,2 млн. долара на ищцата, Кейли Г.М., а Google дължи 1,8 млн. долара. Половината от сумата, която всяка компания трябва да плати, е за компенсиране на загубите на Kaley, включително разходите за терапия, а другата половина е наказателна обезщетение, предназначено да накаже неправомерното поведение и да възпрепятства подобно поведение в бъдеще.

Кейли — която заяви, че е започнала да гледа видеоклипове в YouTube на шестгодишна възраст и да използва приложението за споделяне на снимки Instagram на девет години — обвини платформите за различни вреди, включително тревожност, депресия и дисморфия на тялото. Тя беше в съдебната зала, за да чуе присъдите, но не показа никаква реакция.

Meta и Google заявиха, че не са съгласни с присъдата. Говорителят на Meta заяви, че компанията оценява правните си възможности, докато говорител на Google заяви, че компанията възнамерява да подаде жалба. „Този случай погрешно тълкува YouTube, който е отговорно изградена платформа за стрийминг, а не сайт за социални медии“, заяви Хосе Кастанеда, говорителят на Google.

TikTok и Snap постигнаха конфиденциални споразумения с Кейли преди процеса, но остават ответници в по-широката група от съдебни дела.

В интервю за CNN, в което го питат за предстоящата 50-годишнина на Apple и за това как компанията е оформила технологичната индустрия, Возняк бе попитан какво го вълнува и плаши по отношение на изкуствения интелект.
Оказа се, че Возняк не е толкова ентусиазиран по отношение на AI, колкото очакваше интервюиращият, и много от оплакванията му са съвсем относителни.

„Ще задам въпрос, в който едната дума е ключовият елемент, посоката, в която искам да се движа, а AI ще ми върне цял куп ясни обяснения, които са по темата, но не и това, което наистина ме интересува“, казва той, нещо, което е познато на повечето хора.
Возняк каза, че може би е „трудно да се обяснят“ неговите претенции, но добави, че генерираният от AI текст е „твърде сух и твърде перфектен, а аз искам нещо от човешко същество и съм много разочарован“.

Очевидно, за да игнорира липсата на симпатии на Возняк към AI, интервюиращият продължи с въпрос дали AI може да подобри и замени човека в някои отношения.

Возняк призна, че всичко се подобрява, но все още не е видял признаци, че „разбираме достатъчно добре как работи човешкият мозък, за да стигнем до момента, в който AI ще замени човека; ще има емоции; ще се интересува от нещата; ще иска да помага на другите; ще иска да бъде добър човек“.

Все пак той допусна, че е невъзможно да се каже, че подобно нещо никога няма да се случи, когато става въпрос за технологии, и че един ден AI може да стане още по-интелигентен и „да ви разбере така, както би ви разбрал друг човек“.

Предпазливата гледна точка на Воз контрастира с хиперболичните изказвания на много технологични светила от сферата на изкуствения интелект. Шефът на Google Сундар Пичай заяви, че той ще бъде по-голям от интернет, нещо, в което вярват и Тим Кук от Apple и инвеститорът Бен Хоровиц.

Главният изпълнителен директор на Microsoft Сатя Надела наскоро заяви, че стартирането на ChatGPT е като преминаването от велосипеда към парната машина. Бил Гейтс от своя страна каза, че развитието на AI е толкова фундаментално, колкото създаването на микропроцесора, персоналния компютър, интернет и мобилния телефон. Но може би най-грандиозното твърдение дойде от вицепрезидента Марк Андресен, който заяви, че „AI ще спаси света“.

Има и такива специалисти, които упрекват хората за отрицателното им мнение за AI. Мустафа Сюлейман, главен изпълнителен директор на групата за изкуствен интелект на Microsoft, нарече публичните критики към технологията „умопомрачителни“, Дженсен Хуанг от Nvidia казва, че негативното отношение вреди на обществото, а Надела пледира разговорът да премине отвъд „помията за AI“.

„С последните подобрения Business Central надгражда традиционната си функционалност с по-висока степен на интелигентност и автономност. Системата не само обработва данни, но започва да ги интерпретира, анализира и използва, за да подпомага вземането на решения в ключови бизнес процеси“, коментира Даниела Димова, маркетинг мениджър на консултантската компания Тим ВИЖЪН България, партньор на Microsoft.

Тази трансформация намалява зависимостта от ръчни операции, ограничава риска от грешки и дава на компаниите по-ясна и навременна картина на състоянието на бизнеса.

AI агенти и автоматизация на процесите

В основата на промяната стои интеграцията на Copilot като естествена част от ежедневната работа в системата. Интелигентният асистент подпомага анализите, създаването на справки и откриването на зависимости в данните, като значително съкращава времето за обработка на информация.
Паралелно с това, AI агентите поемат все повече рутинни задачи и автоматизират цели процеси. Компаниите получават възможност да създават собствени агенти, съобразени със специфичните им операции, което води до по-ефективна работа на екипите и освобождаване на ресурс за стратегически дейности.

По-сигурно финансово управление

Новата версия на Business Central променя и подхода към финансовото управление. Вместо да се разчита основно на исторически данни, системата активно подпомага управлението на паричните потоци и ежедневните счетоводни операции.

Автоматизацията ускорява обработката на информация и намалява риска от грешки, а подобрената видимост върху разходите и ликвидността дава на мениджърите по-добър контрол и възможност за по-точно планиране.

По-малко администрация, по-висока ефективност

Съществено развитие има и в обработката на електронни документи. Business Central разширява обхвата им и подобрява разпознаването на контрагенти, което води до по-малко ръчно въвеждане на данни и по-бърза обработка.

Това оптимизира както вътрешните процеси, така и комуникацията с партньори, включително в международна среда. Резултатът е по-нисък риск от грешки и значително намаляване на административното натоварване.

По-добра координация по веригата на доставките

Подобренията в управлението на веригата на доставките дават на бизнеса по-голяма предвидимост и контрол. Системата осигурява по-добра видимост върху процесите, улеснява комуникацията с доставчици и подпомага управлението на сложни производствени сценарии. Това води до оптимизация на ресурсите, по-малко забавяния и по-добро обслужване на клиентите.

Данните като активен инструмент за управление

Новите възможности за анализ, базирани на изкуствен интелект, позволяват създаване на отчети и справки директно в системата, без нужда от допълнителна обработка. Това съкращава времето за реакция и прави управлението по-гъвкаво както в оперативен, така и в стратегически план.

Business Central продължава да се развива и в посока по-добра интеграция с платформи като Shopify, както и в области като съответствие и устойчивост. Допълнително са разширени възможностите за разработчици, което позволява системата да бъде адаптирана спрямо специфичните нужди на бизнеса.
„Глобалната тенденция показват, че ERP системите стават все по-интелигентни, автоматизирани и тясно обвързани с реалните бизнес процеси.

Облачният модел вече е стандарт, особено когато става въпрос за достъп до AI функционалности“, добавя още Даниела Димова от Тим ВИЖЪН България.

За компаниите, които все още използват локални или остаряващи системи, въпросът вече не е дали да преминат към ново поколение ERP решение, а кога да го направят, за да не изостанат, категорична е още тя.

Според съдебните документи, от 2017 г. до 2024 г. 52-годишният Майкъл Смит от Корнелиус, Северна Каролина, и неговите съучастници са ръководили мащабна схема за измама, която изкуствено е повишавала броя на стриймовете на песните, генерирани от изкуствен интелект, в Spotify, Amazon Music, Apple Music и YouTube.

Вместо да изпрати милиони изпълнения на малка част от песните и да рискува да бъде разкрит, Смит е използвал по-изтънчена тактика: придобивал е стотици хиляди песни, създадени от изкуствен интелект, от съучастник, и е разпределял техните стриймовете на по-малки количества.

Траковете са били качвани под фалшиви имена на изпълнители, генерирани от ИИ, включително Calm Baseball, Calm Connected, Calm Knuckles, Calliope Bloom, Calliope Erratum, Callous и Callous Humane.

Смята се, че в разгара си операцията е разчитала на 52 акаунта за облачни услуги, всеки от които е управлявал по 20 акаунта за ботове, като общият брой на ботовете е бил 1040. Смит изчислил, че всеки акаунт може да стриймва по около 636 песни на ден, като използва VPN за достъп до платформите, което прави общо 661 440 дневни стрийма.

Въз основа на процента на лицензионното възнаграждение от половин цент на стрийм той е пресметнал, че конфигурацията може да генерира 3 307 долара на ден, 99 216 долара на месец и повече от 1,2 милиона долара на година.

В имейл от февруари 2024 г. Смит твърди, че песните му са натрупали повече от 4 милиарда стрийма и са спечелили повече от 12 милиона долара под формата на авторски възнаграждения от 2019 г. насам. В изявлението на Министерството на правосъдието се казва, че той е получил повече от 8 милиона долара под формата на авторски възнаграждения.

Понастоящем Прокуратурата на САЩ обяви, че Смит се е признал за виновен по една точка от обвинението в заговор за извършване на измама по електронен път. Смит трябва да бъде осъден на 29 юли, където го очаква максимална присъда от пет години затвор. Той се е съгласил също така на конфискация в размер на 8 091 843,64 щатски долара.

„Майкъл Смит генерира хиляди фалшиви песни, използвайки изкуствен интелект, и след това пуска тези фалшиви парчета милиарди пъти“, заяви прокурорът на САЩ Джей Клейтън. "Въпреки че песните и слушателите са били фалшиви, милионите долари, които Смит е откраднал, са били съвсем истински. Това са милиони долари под формата на авторски възнаграждения, които Смит е отклонил от истинските, заслужаващи ги изпълнители и притежатели на права. Наглата схема на Смит приключи, тъй като той е осъден за федерално престъпление за тази измама с помощта на изкуствен интелект."

Позовавайки се на „неприемливи рискове“ за националната сигурност, агенцията на практика е добавила в черен списък всеки нов мрежов хардуер, произведен, проектиран или разработен в чужбина. Решение, което е насочено предимно към доминирания от Китай пазар, но заплашва да наруши цялата световна верига за доставки на потребителска електроника.

Забраната се основава на Решение за национална сигурност от междуведомствен орган, свикан от Белия дом. Според FCC рутерите, т.е. устройствата, които свързват компютри, смартфони и IoT джаджи, са се превърнали в основни вектори за кибервойна. Агенцията специално отбеляза, че произведените в чужбина рутери са замесени в нашумелите кибератаки Volt, Flax и Salt Typhoon, които бяха насочени към жизненоважна американска комуникационна, енергийна и водна инфраструктура. Чрез използване на уязвимости в тези устройства, злонамерени лица могат да извършват вътрешен шпионаж, да нарушават защитата на мрежите и да улесняват кражбата на интелектуална собственост в голям мащаб.

Според оценките, китайските компании в момента контролират поне 60% до 65% от пазара на домашни рутери в САЩ. Въпреки че FCC поясни, че заповедта не засяга използването или вноса на съществуващи модели, които вече са получили разрешение, тя ефективно замразява навлизането на всякакви нови технологии от гиганти като TP-Link, Asus и D-Link. Дори компании, базирани в САЩ, като Netgear, Google Nest и Eero, са изправени пред значителни препятствия, тъй като по-голямата част от техния хардуер в момента се произвежда в Азия.

Съгласно новите правила, всеки рутер, който иска да влезе на пазара в САЩ, вече трябва да получи одобрение от Министерството на отбраната и Министерството на националната сигурност. Този процес е умишлено строг: производителите трябва да предоставят изчерпателни данни за веригата на доставки и най-важното, „подробен, ограничен във времето план за установяване или разширяване на производството в Съединените щати“. Това изискване ясно показва, че забраната е както индустриална политика, така и мярка за сигурност, насочена към принудително „връщане“ на производството на критични технологии.

Тази стъпка не се случва изолирано. Тя е част от по-широка стратегия на правителството на САЩ за намаляване на зависимостта от чуждестранни, особено китайски, технологии в критични системи. Подобни ограничения вече са приложени към телекомуникационно оборудване и дори дронове. В центъра на спора са компании като TP-Link, един от най-големите производители на рутери в света. Докато TP-Link се опитва да се дистанцира от китайския си произход и настоява, че работи независимо, тя е изправена пред засилен контрол от страна на американските власти заради предполагаеми рискове за сигурността и опасения за излагане на данни.

Критици и експерти от индустрията изразиха опасения относно потенциалните последици. За разлика от предишната забрана за чуждестранни дронове през 2025 г., в момента няма стабилна местна база за производство на рутери, която да поеме търсенето. Това може да доведе до „суша“ на иновациите, при която американските потребители ще бъдат заседнали с остарял хардуер, докато останалата част от света ще премине към по-бързи и по-ефективни Wi-Fi стандарти. Китайското правителство разкритикува хода като „прекомерно разширяване на твърденията за национална сигурност“, предназначени да защитят американския бизнес от конкуренцията.