Промените идват, след като през юли Европейският съюз наложи на Google глоба от 460 млн. евро. Според регулаторите компанията е давала предимство на собствените си услуги при търсения, свързани с пазаруване, хотели, транспорт и спорт. Европейската комисия предостави на Google срок от 60 дни да изпълни изискванията. При неспазването им компанията може да бъде подложена на периодични санкции в размер до 5% от общия ѝ годишен оборот в световен мащаб.

Новият формат ще поставя една специализирана търсачка в горната част на страницата, следвана от още две подобни услуги с по-ограничена информация. Под тях ще се показва въртележка с предложения за хотели, авиокомпании или ресторанти. От тази секция обаче ще бъдат премахнати някои досегашни функции, включително показването на цени в реално време. Подреждането на резултатите ще продължи да се определя от алгоритъма на Google.

Целта на европейските изисквания е да се осигури по-равнопоставено присъствие на специализираните услуги за сравняване на цени и предложения. Сред тях попадат платформи в областта на туризма, резервациите, въздушния транспорт и ресторантьорството, включително Expedia и Booking.com.

Според Google промените ще дадат по-голяма видимост на онлайн посредниците за сметка на самите хотели, авиокомпании, ресторанти и други местни компании. Ник Фокс, старши вицепрезидент „Knowledge & Information“ в Google, заявява, че потребителите в Европейския съюз ще загубят част от функциите, които използват ежедневно.

Компанията твърди, че предишни промени, предприети във връзка с DMA, са довели до 30% спад на безплатния директен трафик към страниците за резервации на европейски предприятия. Google очаква новата реорганизация на резултатите също да има негативно отражение върху тях.

Преди въвеждането на промените компанията ги е тествала с милиони потребители в Европа. По данни на Google тестовете са показали висока степен на неудовлетвореност, тъй като част от хората е трябвало да преформулират и въвеждат повторно заявките си, за да достигнат до търсената информация.

Измененията ще се прилагат само в Европа, докато резултатите за потребителите извън ЕС няма да бъдат засегнати. Google определя актуализацията като най-голямото понижаване на качеството на услугата в 29-годишната история на своята търсачка.

Общият размер на антитръстовите глоби, наложени на компанията от ЕС през последните близо две десетилетия, вече достига 10,38 млрд. евро.

• BASIN CASTLE, част от китайска хакерска кибергрупа, използва LLM за помощ в задачи от проучване на цели до отстраняване на грешки по време на проникване.
• Друга китайска група за кибершпионаж се опита да използва Gemini, за да изгради автоматизирана рамка за тестване за проникване, която след това с помощта на AI агенти да извършва първите етапи на проникванията.
• Групата за киберсигурност на Google, Mandiant наблюдава масова кампания за събиране на идентификационни данни, организирана от мултиагентна рамка, разположена върху открадната инфраструктура. Кампанията се разраства и автономно компрометира хиляди идентификационни данни в рамките на шест часа.

Потребителите и системите с изкуствен интелект също стават все по-апетитна цел за атака. Киберпрестъпниците крадат ценна интелектуална собственост, свързана с AI разработките. Сравнително новата верига за доставки на изкуствен интелект също привлича вниманието, създавайки нови възможности за престъпниците да се възползват от разработчиците и асистентите за AI кодиране.

• TeamPCP се фокусира силно върху веригата за доставки на изкуствен интелект и внедрява зловреден софтуер с функционалност, предназначена да се възползва от нововъзникващите AI системи. Изключително успешният актьор е проникнал с бекдор в инструменти, използвани от AI асистентите по кодиране и дори е отровил метаданните на пакети с отворен код. Taka e заблудил самите AI асистенти, което е довело до препоръчване на злонамерени зависимости на разработчиците. Зловреден софтуер, внедрен от актьора, включва злонамерени подкани, които са били използвани за тайно изпълнение на команди.
• Екипът на Mandiant наскоро разследва множество инциденти, при които собствени данни и модели на изкуствен интелект са били насочени към секторите на технологиите, здравеопазването, медиите и развлекателната индустрии в Северна Америка и Европа. В някои случаи злонамерените лица заплашват да публикуват публично данните, ако не бъде платен откуп.

За да задоволят нарастващото си търсене на достъп до изкуствен интелект, злонамерените лица крадат идентификационни данни и възможности за закупуване чрез нелегални схеми. Локалните модели, хоствани на компрометирани сървъри, също така предлагат на злонамерените лица възможността да избегнат търговско наблюдение.

• Открихме киберпрестъпникът UNC6508, свързан с Китай, който е провел мащабна кампания за проникване в медицински заведения в САЩ, използвайки компрометиращи облачни среди за хостване на локален AI модел.
• През април 2026 г. екипът на Mandiant е засякъл злонамерено лице да използва достъпа, за да разположи инфраструктура с изкуствен интелект, която след това е била използвана за поддържане на неоторизирани AI натоварвания, възползвайки се от проникване в облачни среди за предоставяне на високопроизводителни изчислителни системи с графични процесори за сметка на жертвата.
• Наблюдаван е клъстер от дейности на ИТ служители в Северна Корея, участващ в групова регистрация на API интерфейси за езикови AI модели, използвайки отвлечени акаунти за мащабиране на операции.

Джон Хълткуист, главен анализатор в Google Threat Intelligence Group, коментира:

„В този момент можем да предположим, че всички участници в атаките използват AI в някакъв капацитет, което е повлияло на техните операции. Както всички останали, ние сме загрижени за проблема с уязвимостта, но AI се прилага в няколко други области и това ще бъде особено предизвикателство, тъй като се прилагат агентни модели, създавайки по-мащабиран и по-бърз противник. Престъпниците, като тези, които проведоха масова експлоатационна кампания само за шест часа, ще гравитират към атаки, които са по-бързи, отколкото можем да отговорим. За да се разраснат и да се доберат до AI ресурси, участниците в атаките ще се опитат да ги откраднат. Дори участници в кибершпионажа като UNC6508 са склонни да използват компрометирани системи. Този участник също използва локален модел, което му позволява да избегне търговско наблюдение. Има ново поколение участници в атаки, като TeamPCP, които ще се насочат към AI системи, докато ги включваме в нашия технологичен стек. Засега веригата за доставки е основният им интерес, но е ясно, че ще търсят други възможности.“

Технологичният визионер е на мнение, че най-уязвими в краткосрочен план са позициите на начално и средно ниво, където автоматизацията вече навлиза агресивно. Според него първите засегнати ще бъдат работещи в продажбите, обслужването на клиенти, софтуерното инженерство и поддържащите юридически дейности. В тези сфери AI системите вече демонстрират способност да изпълняват рутинни задачи и да поемат големи обеми работа.

Милиардерът обаче очертава много по-мащабна трансформация, като подчертава, че въздействието на изкуствения интелект няма да се ограничи до първоначално уязвимите роли. Според него автоматизацията ще навлезе и в сектори, които дълго време се смятаха за относително защитени от технологичен натиск, като правото, медицината, производството, строителството и хотелиерството.

Гейтс е категоричен, че ефектът няма да се развива постепенно, а ще удари цели отрасли „в рамките на едно десетилетие, а не на няколко поколения“. Той допуска, че автоматизацията ще отвори нови професионални ниши, но предупреждава, че без навременни политики, регулации и социални механизми за защита, броят на новите работни места може да бъде значително по‑малък от сегашния мащаб на трудовия пазар.

По думите му изкуственият интелект има потенциала да превърне традиционните временни съкращения в дълготрайно изместване на цели професии, което ще изисква изграждането на нови модели за обучение, масова преквалификация и по-силни механизми за социална подкрепа. Според Гейтс това не е далечна перспектива, а структурно предизвикателство, което правителствата и бизнесът трябва да адресират незабавно.

Милиардерът подчертава, че традиционната логика на икономическите цикли вече не е валидна. Обичайно кризите водят до съкращения, след които търсенето постепенно се възстановява и работните места се връщат. Но според него изкуственият интелект пренаписва този модел - длъжност, която бъде автоматизирана до изчезване, „може никога да не се върне“, защото самата динамика на пазара ще тласка компаниите към постоянна технологична оптимизация.

Зад голяма част от тази техника стоят хидравлични системи, които задвижват самосвали, багери, кранове, трактори, производствени линии и складово оборудване. Проблем в една помпа, цилиндър, клапан или маркуч може да изглежда дребен и локален, но реално спира целия работен процес.

„Все още обичайната практика е да се чака машината да спре напълно, преди да се потърси причината. Дотогава обаче бизнесът вече плаща не само за самата повреда, а и за целия престой около нея. Редовната проверка и ранната реакция обикновено излизат много по-евтино от аварийния ремонт", коментира инж. Тошко Попминчев, Технически директор на Hidravlika.bg, българска компания, която е специализирана в областта на хидравличните системи и компоненти за транспортна, строителна, земеделска, комунална и индустриална техника.

Представители на дружеството напомнят, че когато машината спре, разходът за ремонт е само началото. От това следва изгубено производствено време, забавени доставки, неефективни служители и не на последно място - неустойки към клиентите или поне натрупано недоволство. Така един уж малък на пръв поглед проблем, може да блокира цялото предприятие. А в някои случаи – и целия обществен живот.

Повечето аварии не се случват от днес за утре, а се натрупват постепенно – следствие на замърсена хидравлична течност, износен филтър, малък теч или прегряване. И дори машината да работи привидно нормално, проблемът може да се разпространява. Ето защо профилактиката не е просто препоръка, а може да се разглежда като „застраховка“. Подмяната с нова машина рядко е най-добрият първи отговор и за повечето компании по-логичният път е да удължат живота на наличната техника – чрез навременна диагностика, профилактика и подмяна на конкретни компоненти, вместо на цялата машина, добавят още от Hidravlika.bg.

Днес организациите са все по-зависими от техника, която мнозина приемат за даденост. Поддържането ѝ в изправност вече не е просто сервизен въпрос, а част от устойчивостта на бизнеса, особено при ограничени бюджети, по-дълги срокове за доставка и растящи цени на новото оборудване.

Споразумението, което все още изисква съдебно одобрение, ще въведе серия от задължителни защити за потребители под 18 години в участващите щати и територии на САЩ. Очаква се повечето от мерките да останат в сила 10 години, което бележи значителна промяна в начина, по който Meta подхожда към достъпа на младежи до своите платформи.

Най-голямата промяна е двучасовото дневно ограничение, обхващащо общо Facebook и Instagram. Тийнейджърите няма да могат сами да деактивират ограничението, а ще им е необходимо родителско разрешение, за да го направят. Meta казва, че времето, прекарано в множество акаунти, също ще се зачита към ограничението.

Компанията ще въведе и нощен режим по подразбиране, който ще блокира достъпа на тийнейджърите до Facebook и Instagram между полунощ и 6 сутринта. Младежите няма да могат да преглеждат или публикуват в своя профил, истории, Explore или Reels през тези часове. Директните съобщения обаче ще останат достъпни, за да могат тийнейджърите да продължат да общуват с приятели и роднини.

Друго ограничение е насочено към използването на социалните мрежи по време на учебни часове. Между 8:00 и 15:00 часа известията ще бъдат заглушени по подразбиране, с изключение на директните съобщения и известията, отнасящи се до сигурността или безопасността на акаунта.

Meta също така се опитва да направи тийнейджърите по-наясно колко време прекарват в платформите. Потребителите ще получават подкани на всеки 15 минути непрекъсната употреба, както и допълнителни напомняния, когато достигнат 60 и 90 минути ежедневно ползване.

Тийнейджърите ще могат да избират неалгоритмична емисия по подразбиране, премахвайки персонализираните препоръки. Те също така ще могат да деактивират автоматичното възпроизвеждане, а броят на харесванията и реакциите ще бъде скрит по подразбиране.

Meta заявява, че ще засили технологията за гарантиране на възрастта, за да идентифицира потребители, които може да са под 13 години и да разпознава тийнейджъри, които предоставят неточна дата на раждане като пълнолетни. Компанията също така призовава магазините за приложения да предоставят на разработчиците проверена информация за възрастта, като твърди, че подходящите за възрастта защити са трудни за прилагане, когато тийнейджърите се местят между множество платформи.

Родителите ще получават допълнителни контроли и информация, включително известия, когато тийнейджър свърже вторичен акаунт, взаимодейства с потенциално подозрителни акаунти или се опитва да промени защитните настройки. Meta ще продължи да използва по-строги настройки за поверителност по подразбиране за тийнейджъри и ограничения, предназначени да предотвратят контакта с тях от страна на непознати възрастни.

Освен промените в дизайна, споразумението установява финансови и институционални рамки, насочени към подкрепа на благосъстоянието на младежите. Meta ще допринесе за държавни фондове, предназначени за услуги за психично здраве на младежите, обучение по дигитална грамотност и програми за лечение на зависимости. Компанията ще помогне за стартирането на независима фондация за изследване на социалните медии. Чрез тази инициатива тя планира да споделя обощени, анонимизирани потребителски данни с експерти, за да ускори академичното разбиране за това как дигиталните медии влияят на развитието на подрастващите. Спазването на всички технически и структурни условия ще бъде наблюдавано от независим одитор от трета страна през следващите години.

Meta съобщава, че ще извърши плащания на стойност приблизително 18 млрд. долара в рамките на 10 години, като парите ще бъдат предназначени за инициативи за онлайн безопасност на младежите и други държавни приоритети. Около 12,7 милиарда долара ще бъдат разпределени между участващите държави, докато останалите 5,3 милиарда долара зависят от това дали TikTok и YouTube ще въведат сравними защити и ще извършват съответстващи плащания, като Meta ги призова да се включат в инициативата.

Неотдавнашно проучване установи, че почти 49% от възрастните в САЩ вече използват AI чатботове. Макар това да е ръст спрямо 33% преди две години, то не е толкова всеобхватно, колкото, да речем, броят на хората, които ползват интернет всеки ден.

Този процент вероятно е много по-нисък, отколкото Алтман и другите евангелисти на ИИ са очаквали. В разговор с блогъра Дейвид Сенра изпълнителният директор на OpenAI сякаш приписа част от вината за това на упоритостта на хората, макар да смята, че ние, обикновените смъртни, в крайна сметка ще проумеем и ще се откажем от изпитаните и доказали се с времето стари начини.

„Мисля, че съм сгрешил по няколко въпроса“, призна Алтман. „Един от тях е фактът, че, икономиката има твърде голяма инерция. Хората продължават да правят едно и също… купуват от същата компания, продължават да искат да използват инструментите си по същия начин. Мисля, че всъщност в много отношения това е положително и то ще направи този голям преход, който ни предстои, по-плавен, но и по-бавен, и съм благодарен за това. Но мисля, че това означава, че всички сме били прекалено амбициозни по отношение на сроковете.“

Като даде пример за това поведение, при което „старите навици умират трудно“, Сенра сподели, че си спомня как е бил изненадан, че хората все още ползват Blockbuster дори след като Netflix започна да предлага доставка на DVD-та, услуга, която на пръв поглед изглеждаше много по-добра и която компанията първоначално предоставяше, преди да се превърне в гигант в стрийминг сектора. Алтман се съгласи.

Броят на хората, които използват AI, е нараснал успоредно с противопоставянето срещу него. Недоволството от новите центрове за данни и проблемите, които те създават, причинява много главоболия на технологичните гиганти. А и има десетки хиляди работници, които са загубили работата си в резултат на автоматизацията или инвестициите в AI. Съществуват и опасения, че AI може да причини сериозни щети, подсилени от неотдавнашните инциденти с агенти, излезли извън контрол. А онлайн-боклукът, свързан с AI, е станал толкова разпространен, че кара хората да се разочароват от интернет.
Алтман смята, че този вид недоволство е отчасти нормално и здравословно, като твърди, че ние винаги се страхуваме от бързите социално-икономически промени и сравнява настоящата ситуация с Индустриалната революция.

Обещанията за универсален базов доход или за край на задължителния труд също пропускат това, което много хора ценят най-много, каза той: автономност, лична свобода и право на глас за своето бъдеще.

Сега актуализирано проучване на икономисти от Станфордския университет сочи, че изкуственият интелект изглежда причинява значителна загуба на работни места за начинаещи сред по-младите работници в някои области, макар че по-възрастните работници засега изглеждат до голяма степен незасегнати.

Изданието от август 2026 г. на „Канарчета във въглищната мина? Шест факта за последните ефекти на изкуствения интелект върху заетостта“ актуализира и преработва едноименната статия, публикувана миналата година, с нови данни и прецизирани статистически данни. В тази актуализация изследователите от Станфорд установяват, че тенденциите в заетостта, които са идентифицирали миналата година за работниците на начално ниво, продължават и се разширяват.

По-конкретно, нивата на заетост при работниците на възраст от 22 до 25 години в професиите, най-силно изложени на изкуствен интелект, сега са с 19 процента по-ниски от тези на връстниците им в области, по-малко изложени на промени, предизвикани от изкуствения интелект. Миналата година тази разлика беше едва 13 процента.

За да определят тези цифри, изследователите използваха голяма подизвадка от анонимизирани данни за заплатите с висока честота, редовно обобщавани от компанията за управление на човешките ресурси ADP. След това екипът оцени изложеността на всяка професия към промените, предизвикани от AI, като използва както показател за потенциалното въздействие върху пазара на труда, установен от предишни изследователи, така и Антропния икономически индекс, който проучва как различните професии всъщност използват модела „Claude“ в ежедневната си работа.

При анализиране на данните за цялата икономика изследователите установиха, че няма или има съвсем малка разлика в относителната обща заетост между професиите, оценени като най-силно и най-слабо засегнати от AI според тези показатели. Когато обаче разделиха данните за работниците на възраст от 22 до 25 години, изследователите установиха, че от 2022 г. насам заетостта в горните 40 процента от професиите, засегнати от AI, е спаднала с около 11 процента. За разлика от това, в 60-те процента от работните места с най-малко влияние на AI общата заетост на тези млади работници е нараснала с 10 процента през същия период.

При по-задълбочен анализ на данните изследователите установиха, че това явление се проявява главно чрез по-ниски нива на наемане на работници на начално ниво в областите, засегнати от AI, а не чрез увеличен брой уволнения или напускания на служители. Те установиха също, че ефектите върху пазара на труда в тази възрастова група се проявяват предимно в по-ниска обща заетост, а не в намалени заплати.

Изследователите обаче установиха, че не всички работни места, които показват потенциал за разрушително въздействие от AI, са еднакви. Професии като „счетоводители и одитори“ и „рецепционисти и информационни служители“ са сред тези, които се считат за най-податливи на автоматизация чрез ИИ, докато професии като „изпълнителен директор“ и „дипломирана медицинска сестра“ са сред тези, които най-често използват AI за подпомагане. Професиите с по-висок дял на висшисти от друга страна показват по-незабележими разлики между професиите, които са по-изложени на влиянието на AI, и тези, които са по-малко изложени.

Холандската агенция за защита на личните данни установи, че между 2018 и 2022 г. системите на Uber временно са блокирали работата на шофьори в нейната платформа, заподозрени в измама, включително такива, които са били известени за това, че са правили ненужни обходни маршрути, за да увеличат цената на пътуването, или са приемали пътувания, които не са имали намерение да изпълнят.

Ниските оценки от клиентите също са могли да доведат до временно или постоянно деактивиране. Регулаторните органи стигнаха до заключението, че това са били изцяло автоматизирани решения, тъй като никой човек не е участвал в процеса на вземане на тази решения, което показаха официалните констатации.

Член 22 от Общия регламент за защита на данните (GDPR) защитава хората от решения, основани изцяло на автоматизирана обработка, когато резултатът има значително правно или лично въздействие. Блокиран по този начин шофьор на Uber не може да приема пътувания и да печели пари чрез платформата, което поставя деактивирането точно в тази категория.
Uber също така е "пропуснал" адекватно да обясни какво е действието на въпросния автоматизиран процес на засегнатите шофьори.

Разследването започна след колективна жалба, подадена през 2020 г. до френската CNIL от правозащитната организация „La Ligue des droits de l'Homme“, представляваща над 170 шофьори.

Холандският орган се зае с разглеждането на случая, тъй като основното европейско представителство на Uber се намира в Амстердам. В същото време френският регулатор оказа съдействие в рамките на системата за трансгранично сътрудничество по Общия регламент за защита на данните (GDPR).
Не е изненадващо, че Uber оспорва някои от констатациите. Компанията твърди, че блокиранията, свързани с измами, обикновено са били краткосрочни, че постоянните деактивации никога не са били извършвани без човешка проверка и че засегнатите шофьори са имали възможност да обжалват.

Компанията отбелязва също, че през 2021 г. само 126 европейски шофьори са загубили достъп до платформата поради ниски оценки. Uber описва разглежданите политики като остарели и заяви, че настоящият му процес на работа включва задължителни човешки проверки и по-строги предпазни мерки, съобщава Ройтерс.

Новата санкция следва две по-ранни глоби, произтичащи от същата, но по-обширна жалба. Холандските регулаторни органи наложиха глоба на Uber в размер на 10 млн. евро (11,6 млн. долара) през 2023 г. за недостатъчно информиране на шофьорите и 290 млн. евро (338,2 млн. долара) през 2024 г. във връзка с прехвърлянето на данни на европейските шофьори към Съединените щати. Единствено глобата от 1,2 млрд. евро, наложена на Meta по GDPR през 2023 г., е по-голяма от настоящата санкция.

В епизод на научния подкаст Huberman Lab тази седмица Ли говори за опасенията, свързани с начина, по който учениците използват AI.

„Най-лошият възможен изход е младото ни поколение да бъде лишено от инициативността си и от човешката мотивация за учене и живеене“, предупреди изобретателката на ImageNet. „Това не бива да бъде отнето нито от хора, нито от машини.“

Ако се вгледаме в поколение от завършили ученици, които са разчитали изцяло на AI, без активно да се опитвали да научат нещо сами, те рискуват да завършат образованието си, без да са „развили мозъка си както трябва“, каза Ли.

Когато става въпрос за използването на AI в училищата, вниманието се фокусира предимно върху измамите. Това е проблем, откакто ChatGPT стана широко разпространен, и през август 2024 г. достигна епидемични размери, въпреки че един професор наскоро намери хитър начин да разпознава учениците, които го използват.

Само че съвсем малко се говори за това как AI може да доведе до загуба както на мотивацията, така и на способността за учене при много ученици. Много деца се чудят защо да си правят труда да учат нещо, след като AI може да им даде отговора незабавно.

Изследователи установиха, че AI прави учениците по-бързи, но те губят дълбочината на мисленето си, което е логично. Вивиен Мин, главният учен в Possibility Institute, заяви пред Business Insider по-рано тази година, че повечето от потребителите на AI, които е изследвала, използват технологията, за да избегнат самостоятелното мислене.

Ли определено не призовава за пълна забрана на използването на AI от учениците. Тя вярва, че той може наистина да помогне на учениците със затруднения, които вече са ангажирани с ученето си. Самата Ли отбеляза как се е борила с органичната химия като студентка по медицина, когато асистентите и професорите не са имали достатъчно време да отговорят на всеки въпрос.

Макар да няма очевидно решение, Ли казва, че трябва да се намери начин да се запази мотивацията и самостоятелността на децата и учениците. „Нека намерим начин да им предоставим достъп и да ги научим как правилно да използват тези инструменти“, каза тя. Ли добави, че ако AI се използва правилно в образованието, той може да направи учениците на бъдещето „много по-умни от нас, защото ще разполагат със суперсили“.

Клиентът не вижда склада, но усеща грешката

Объркан артикул, липсваща наличност или забавено комплектоване водят до излишни куриерски разходи и недоволни потребители. Клиентът не се интересува къде се е скъсала веригата – за него вината винаги е на търговеца.

„Складът е невидим за крайния потребител, но всяка грешка там рефлектира директно върху доверието към бранда. Затова избирането на надежден логистичен партньор е от ключово значение за успеха на всеки онлайн магазин“, коментира Ева Станкова от StockZoneLog. Днес логистиката вече не е просто място за съхранение на кашони, а ключов фактор за продажбите и задържането на клиентите.

Кога собственият склад започва да тежи

Няколко десетки поръчки седмично се управляват лесно от малък екип. При по-големи обеми обаче собственият склад изисква сериозни инвестиции в площ, хора и софтуер за управление.

Заедно с това не трябва да пренебрегваме факта, че търговията има силна сезонност – един сравнително спокоен летен месец не може да се сравни с натоварването по време на „Черен петък“, например. Ако търговецът поддържа склад за максималните си обеми, през половината година плаща за празно пространство. Ако го оптимизира за спокойните месеци, рискува пълен блокаж по празниците.

Затова все повече компании изнасят логистиката си към по-скалируеми фулфилмънт партньори, превръщайки фиксираните разходи в гъвкави. Когато управлението на пратките започне да краде от времето за маркетинг и развитие, външният склад често се оказва по-рентабилното решение.

Black Friday започва през лятото

Пиковите кампании са най-суровият тест за всеки бизнес. Подготовката за тях започва месеци по-рано – с планиране на капацитета, опаковките и куриерските графици. Точно тези моменти оголват слабите места.

Логистиката като стратегическо предимство

Въпросът вече не е просто къде се държи стоката, а колко бързо и автоматизирано се обработва, както и колко бързо можеш да скалираш – използвайки по-голяма площ в пиковите периоди и по-малка – в по-слабите сезони. Именно такъв модел прилага StockZoneLog. Логистичният център на компанията в София разполага с 1400 кв. м. суха термоизолирана площ и 1400 палетоместа, покривайки целия фулфилмънт цикъл.

Качествената логистика е колкото площи, толкова и софтуер

Огромен брой по-малки търговци подценяват този аспект и често това им носи негативи. Днес ръчната обработка и липсата на подходящ софтуер, който да следи наличностите, може да свършат работа при 10 поръчки на ден, но при над 100 почти със сигурност ще доведат до хаос. Това е и причината StockZoneLog да предлага бързата софтуерна интеграция на своята система с водещи платформи за онлайн магазини като WooCommerce, Shopify, Magento и CloudCart. Този подход елиминира ръчната работа, оптимизира срока за доставка и гарантира актуални наличности в реално време.

След определен брой пътувания софтуерът започва да третира някое от тези устройства като повтаряща се електронна сигнатура, асоциирана с превозното средство. Няколко седмици по-късно един от сигналите на същото устройство може да се появи в близост до друга кола, която е обект на разследване. Самият сигнал може и да не съдържа името на собственика, но предишната му връзка с известно превозно средство дава на разследващите още една следа, която могат да използват, за да установят кой е носил устройството.

SignalTrace е система, предлагана на пазара от компанията за сигурност Leonardo, която е проектирана да работи съвместно с автоматичните скенери за регистрационните номера. Компанията твърди, че системата може да разпознава групи потребителски устройства, които редовно се придвижват заедно, след което ги свързва със записите за регистрационните номера и местоположението плюс времева маркировка. След това този шаблон може да бъде открит, дори когато полицейският следовател не знае номера на колата.
SignalTrace е изпитана и предлагана на пазара технология, но все още не е утвърдена полицейска практика.

В инструкциите на Leonardo се посочва, че SignalTrace „не идентифицира хора“. В тях се казва, че системата „събира единствено електронните сигнатури“ от вече излъчвани сигнали, като например Bluetooth или радиочестотните идентификационни етикети. Тези сигнатури не разкриват самоличността на дадено лице. Компанията твърди, че получените резултати трябва да бъдат потвърдени чрез обичайните методи за разследване.

Това описание обаче се основава на ограниченото значение на понятието „самоличност“. Възможно е даден сензор да не извлече официалното име от телефона, но полицията все пак би могла да установи кой е собственикът на устройството, като съпостави неговия сигнал с други записи. Например, един и същ сигнал може многократно да се появява в близост до автомобил, регистриран на името на дадено лице, пред дома на това лице или в съседство с друго устройство, което вече е свързано с определен обект на разследване.

На продуктовата страница на SignalTrace на Leonardo се посочва, че системата съхранява електронните отпечатъци за по-късни търсения и може да разпознае дадено превозно средство, без да вижда неговия регистрационен номер. В отделен продуктов лист се посочва, че технологията помага за идентифицирането на заподозрени чрез комбинацията от устройства, които носят със себе си.

На 67-годишния фермер AI препоръча да използва „високоефективния флупириметалин“ и „флусулфасулфаетер“ (флуфенацет) за унищожаване на плевелите и да ги смеси с „тиаметоксазин“ и „метилна сол“. Както съобщава тайванският китайскоезичен новинарски сайт CTWANT (чрез Tom's Hardware), той сляпо е следвал инструкциите, без да провери дали това, което прави, е безопасно.
Едва на следващата сутрин фермерът осъзнал, че не е трябвало да действа толкова прибързано. Около 24,7 акра от неговите разсади от сусам са загинали.

Явно много разстроен, фермерът отново се обръща към AI, за да попита защо се е случило това. Причината, както изглежда, е била употребата на флусулфасулфаетер. Хербицидът се използва главно за унищожаване на широколистните плевели в соевите полета, но тъй като сусамът се класифицира като широколистно растение, той е засегнат от химикала.

AI също така е заявил, че флусулфасулфаетерът трябва да се пръска директно само върху засегнатите участъци, вместо да се разпръсква по цялото поле, както, за съжаление, го е направил фермерът.

Ядосаният фермер заяви, че AI изобщо не го е предупредил за опасностите от следването на съветите му, но, както всеки чатбот ще ви каже само, че може да допуска грешки, да не разбере правилно някои подробности или да се опира на непълна информация. Ето защо ChatGPT има предупреждение в долната част, в което се посочва, че той може да допуска грешки и че потребителите трябва да проверяват важната информация.

Иронията в този случай е, че фермерът първоначално не се е доверявал на AI приложението, но е променил мнението си, след като то се е оказало полезно. Предвид крайния резултат, явно е трябвало да се довери на интуицията си.

Има дълъг списък с хора, които се доверяват на отговорите, генерирани от AI, и после съжаляват за това. Един от най-тежките случаи се случи миналата година, когато 60-годишен мъж, след като прочете репортажи за негативното въздействие, което прекомерните количества натриев хлорид (обикновената готварска сол) могат да окажат върху организма, реши да я премахне от храната си.

Когато мъжът попитал ChatGPT за веществата, които биха могли да заменят солта, едно от предложенията беше натриев бромид, което може да е вярно за определени приложения, като почистване, но със сигурност не и за храна. Както мъжът откри, новият режим на хранене му причини бромизъм, известен още като хронично отравяне с бромид – психиатрично разстройство, което не е регистрирано от 19-ти век насам.

Последните данни от проучвания на Gallup показват, че над 70% от американците се противопоставят на изграждането на центрове за данни за изкуствен интелект в местните си общности, като почти половината изразяват силно несъгласие, съобщава Tom’s Hardware. За да се постави тази широко разпространена съпротива в перспектива, местните центрове за данни сега се сблъскват с по-високи нива на обществено неодобрение, отколкото атомните електроцентрали. Това нарастващо обществено недоволство превърна местните срещи в кметството в епицентър на разрастващо се национално движение, което доведе до широко разпространени протести, забавяне на проекти и десетки арести.

По-рано това лято организатори на обикновени хора организираха едновременни демонстрации на 142 места в 42 щата, отбелязвайки най-големия обединен протест срещу хипермащабната технологична инфраструктура в историята на САЩ. Демонстрантите определиха бързото и нерегулирано изграждане на тези „фабрики за изкуствен интелект“ като безотговорно посегателство върху правата на местната общност. Разследванията показват, че близо 40 граждани са били арестувани в цялата страна тази година по време на протести срещу центрове за данни и заседания на градския съвет.

Голяма част от недоволството е продиктувани от опасения относно физическите изисквания на изкуствения интелект. Съвременните центрове за данни могат да консумират огромни количества електроенергия, а бързото им изграждане добавя значително ново натоварване към регионалните електропреносни мрежи. Жителите се притесняват, че разходите за разширяване на електрическата инфраструктура в крайна сметка могат да бъдат прехвърлени върху домакинствата чрез по-високи сметки за комунални услуги.

Консумацията на вода е друг основен проблем, особено в региони, където наличностите вече са под натиск. Центровете за данни се нуждаят от охладителни системи, за да се предотврати прегряването на мощно компютърно оборудване, а някои общности се опасяват, че индустриалните съоръжения биха могли да се конкурират с домакинствата и селското стопанство за ограничените ресурси.

Шумовото замърсяване също се е превърнало в повтарящо се оплакване. Големите съоръжения работят денонощно с охладително оборудване и резервни захранващи системи, създавайки постоянно индустриално присъствие в райони, които преди това може да са били предимно жилищни или селски.

Съпротивата вече има практически последици. Все по-голям брой юрисдикции в САЩ въведоха ограничения, мораториуми или пълни забрани за нови центрове за данни. Едно скорошно проучване идентифицира 69 юрисдикции, които са блокирали нови разработки, което илюстрира как местните власти все повече реагират на опасенията на жителите. Само през първото тримесечие на 2026 г., предложени проекти за центрове за данни на стойност около 130 милиарда долара са се сблъскали със значителни забавяния или дори са били отменени.

За технологичната индустрия обаче забавянето на строителството не е привлекателен вариант. Компании, включително Microsoft, Google, Amazon и Meta, инвестират сериозно в компютърна инфраструктура, защото търсенето на услуги, свързани с изкуствен интелект, продължава да расте. Съоръженията се превръщат в критична част от инфраструктурата зад всичко - от генеративни чатботове с изкуствен интелект до усъвършенствани облачни изчисления.

Това създава трудно балансиране. Съединените щати искат да останат лидер в областта на изкуствения интелект, но общностите все по-често питат кой трябва да плаща за инфраструктурата, необходима за постигането на тази цел и кой трябва да поеме екологичните и икономическите разходи.

Проучване, проведено от услугата за премахване на лични данни Incogni, илюстрира променящото се отношение към интернет. Предвид дейността на компанията, не е изненада, че акцентът е поставен върху нарушенията на сигурността на данните.

Повече от 50% от участниците смятат, че е неизбежно личните им данни да бъдат компрометирани, като само 11% не са съгласни с това твърдение. Поколението Z (родените между 1997 и 2012 г.) изразява най-голяма увереност, че ще бъде в безопасност, но все пак значителните 47% смятат, че данните им непременно ще бъдат откраднати. Поколението X (родените между 1965 и 1980 г.) се оказа най-песимистично настроено (56%).

Тези опасения намериха отражение и в други въпроси. Половината от участниците съжаляват, че са споделили личната си информация в интернет, а възможността данните им да бъдат откраднати предизвиква тревога при 63% от тях.

Не само страхът от кражба на личните данни кара хората да се отдръпват от интернет. Все повече интернет потребители започват да смятат, че прекарват прекалено много време онлайн (44%), докато 45% смятат, че прекарват точно толкова време, колкото трябва.

Едно малко по-съвременно онлайн явление е разпространението на съдържание, създадено от AI. Именно благодарение на безбройните снимки, видеоклипове и новинарски репортажи, генерирани от AI, почти половината от участниците вече не са толкова сигурни какво е истинско. 27% са уморени да се ровят из „кашата“ от AI, всеки четвърти е обезпокоен от липсата на отговорност у създателите на „дипфейк“ съдържание, а цялата тази ситуация с AI кара 27% от хората да искат да прекарват много по-малко време онлайн.

Incogni сравнява настоящия проблем с нежеланото съдържание, генерирано от AI, със спам-имейлите от 90-те години, макар че мнозина биха казали, че ситуацията е много по-лоша, особено когато се използва за подклаждане на раздори.

Социалните мрежи са още един елемент от интернет, който става все по-ужасен. Проучването показва, че 47% от хората са изтрили профила си или приложението за съобщения, защото това им е причинявало стрес или тревога, докато 41% са направили същото поради опасения за личните си данни.

От накърняване на правото на личен живот и небрежност при използването на AI до това, че „теорията за мъртвия интернет“ все повече се превръща в реалност – съвременният интернет е изпълнен с много проблеми. Но днес той се използва от повече хора, отколкото преди, така че, за съжаление, е малко вероятно тези, които причиняват тези проблеми, да се замислят за това.

Организациите подкрепят целите на законопроекта, свързани с по-висока безопасност, привеждане на националната уредба в съответствие с правото на Европейския съюз и по-ефективно прилагане на санкциите. Възражението им обаче е срещу рязкото увеличаване на минималния размер на глобите и имуществените санкции. С новото предложение санкциите за всички видове нарушения с дронове се увеличават и се предвижда да са в диапазона „15 000 – 50 000 евро“.

Според представители на Асоциация Обединено Дрон Общество, подобен подход ще ограничи възможността всеки случай да бъде преценяван според реалната му тежест и като цяло ще ограничи развитието на този перспективен сегмент на иновациите в България. Една и съща санкционна разпоредба може да обхване както нарушения, при които е създадена реална опасност за въздушното движение, така и формални административни пропуски без вредни последици и без риск за трети лица.

Затова основното предложение в позицията е долната граница на санкциите по чл. 143, ал. 1 ЗГВ да остане в действащия си размер, а увеличението да се приложи само към горната граница. За състава, свързан с безпилотните въздухоплавателни средства, организациите посочват примерен вариант: вместо диапазон „15 000 – 50 000 евро“ да бъде запазен диапазон „1 500 – 50 000 евро“.

„Смятаме, че така тежките нарушения ще могат да бъдат санкционирани значително по-строго, без леките случаи да бъдат наказвани с несъразмерно висок минимум“, коментира Антон Пулийски, председател на Обединено Дрон Общество.

В позицията се обръща специално внимание на операторите на безпилотни въздухоплавателни средства. Режимът за дронове е свързан с множество административни изисквания, географски зони и временни ограничения на въздушното пространство, които често се променят и се публикуват по различни канали.

„В тази среда могат да възникнат нарушения с ниска степен на обществена опасност – например пропуск при подновяване на регистрация, неправилна преценка за временна зона или първо нарушение от регистриран оператор, който веднага преустановява полета“, казва още Пулийски.

Според организациите при такива случаи драстично завишена минимална санкция би била непропорционална. Тя може да засегне особено тежко физически лица, сред които фотографи, любители, видеооператори, спортисти, авиомоделисти и много други. Застрашени са и микропредприятия, при които размерът на минималната глоба може да бъде съизмерим с годишния оборот или дори да го надхвърля.

В становището се посочва и друг риск: прекалено високият минимален праг може да демотивира регистрацията и легалната експлоатация на дронове. Така част от операторите могат да останат извън обхвата на контрола, което би намалило прозрачността, вместо да повиши безопасността.

Организациите приемат, че по-високата горна граница е необходим инструмент при сериозни случаи – когато има реална опасност за безопасността на въздухоплаването, повторни или системни нарушения, умишлено неспазване на правилата или нарушение от субект със значителен икономически капацитет.

Те настояват законът да прави разлика между тежко нарушение и административен пропуск. Според тях запазването на по-ниска долна граница и увеличаването на горната граница е по-балансиран подход, защото позволява строги санкции там, където има реален риск, и справедлива индивидуална преценка при по-леките случаи.

В позицията се отбелязва още, че към момента липсва достатъчна фактическа и статистическа обосновка за увеличаване на минималния размер на санкциите. Организациите посочват, че не са представени данни за броя на регистрираните оператори на безпилотни въздухоплавателни средства, броя на съставените актове и наказателните постановления, както и броя и характера на инцидентите, свързани с дронове.

Като възможни решения те предлагат диференциране на санкциите според категорията на операцията, предупреждение като първа мярка при първо нарушение без вредни последици, изрична гаранция за прилагане на чл. 28 от Закона за административните нарушения и наказания, пълна предварителна оценка на въздействието и отделен, по-нисък праг за физически лица, извършващи нестопански полети.

Организациите заявяват готовност за експертен диалог и настояват позицията им да бъде разгледана в рамките на общественото обсъждане.

Федералната комисия по комуникациите на САЩ (FCC) изготвя правила за ограничаване или дори забрана на ключово китайско мрежово оборудване, по-специално оптични приемопредаватели, да влиза в американските центрове за данни. Обмисляните мерки, планувани да бъдат въведени още тази година, представляват превантивен удар, насочен към осигуряване на цифрова инфраструктура, преди китайските компоненти да се вградят трайно в съоръжения от следващо поколение.

Те бъдат насочени към мрежови компоненти, които позволяват на AI процесорите да комуникират помежду си. Докато графичните процесори (GPU) често получават най-голямо внимание в дискусиите за изкуствен интелект, мрежовият хардуер е също толкова важен. Без изключително бързи и надеждни връзки, дори най-мощните чипове в света не могат ефективно да обучават или изпълняват големи езикови модели.

Въпросните модули са критични компоненти за високоскоростното предаване на данни, преобразувайки електрическите сигнали в светлинни импулси през оптични мрежи. Тъй като изискват по-малко енергия и обработват много по-висока честотна лента от медните кабели, те служат като жизненоважна съединителна тъкан за хипермащабни центрове за данни, работещи с огромни натоварвания.

Американски служители и експерти по киберсигурност предупреждават, че разчитането на произведени в Китай модули открива сериозни уязвимости. Опасението е, че контролираните от чужбина компоненти биха могли да носят скрити хардуерни задни врати, което би позволило спонсориран от държавата зловреден софтуер, прихващане на данни или оперативни смущения в американските мрежи. Федералните регулатори целят да предотвратят повтаряне на минали инциденти като с Huawei, при които дълбоката интеграция в американската инфраструктура създаде скъпи, дългогодишни процеси за подмяна на хардуера.

Предложението се присъединява към скорошни действия срещу дронове, свързани рутери и роботизирани устройства с висок капацитет, произведени в чужбина.

Китай разкритикува съобщените планове и посочи, че ще реагира, ако ограниченията продължат. Пекин последователно се противопоставя на контрола върху износа на технологии от САЩ, твърдейки, че той нарушава международната конкуренция и глобалните вериги за доставки. Както и при предишни пакети от ограничения, ответните мерки остават възможност, ако новите правила бъдат въведени.

Докато Вашингтон определя усилията като ключови за националната сигурност, доставчиците на облачни услуги и операторите на центрове за данни се сблъскват със значителни трудности. Големи хипермащабиращи компании като Amazon, Microsoft и Google разчитат в голяма степен на оптични компоненти, за да разширят изграждат гигантските си центрове за данни.

Новите ограничения върху която и да е част от тази екосистема могат да увеличат разходите, да забавят внедряването и да принудят компаниите да препроектират продуктите си или да намерят алтернативни доставчици. Водещи китайски доставчици като Zhongji Innolight, който контролира приблизително 27% от световния пазар на оптични приемо-предаватели, рискуват да загубят достъп до американския пазар. САЩ имат и собствени производители, но ще отнеме време докато компенсират разликата и ще е по-скъпо.

Правилата за прозрачност се различават между доставчиците (компании, които разработват и предлагат на пазара системи за изкуствен интелект) и операторите (платформи и услуги, които използват тези системи за изкуствен интелект), въпреки че някои компании са класифицирани и в двете категории.

Доставчиците трябва да проектират системите за изкуствен интелект така, че да уведомяват изрично потребителите, когато те общуват с изкуствен интелект, а не с човек, освен ако това не е очевидно, и да включват машинно четими маркировки върху синтетични аудио, изображения, видео и текст, така че те да могат да бъдат разпознати като изкуствено генерирани или манипулирани. По същия начин операторите са длъжни да маркират всяко генерирано от изкуствен интелект или манипулирано дийпфейк съдържание – изображения, аудио и видео, което е създадено така, че да изглежда реално.

„Хората трябва да знаят кога взаимодействат с изкуствен интелект или са изложени на съдържание, генерирано от изкуствен интелект. Това ще им помогне да вземат информирани решения, да преценят доверието си и зависимостта си от изкуствения интелект и да избегнат дезинформацията или заблудата“, заяви Европейската комисия в своите насоки за прозрачност.

Комисията също така разработи набор от етикети за разкриване на ИИ, които технологичните платформи могат да възприемат в съответствие с правилата на Закона за ИИ, заедно с примери за случаите, в които те трябва да се използват. Иконите, създадени от ЕС, са въведени, за да се избегне необходимостта платформите да проектират свои собствени, и макар използването на примерите на ЕС да е по избор, Комисията изрично отбелязва, че изискванията ѝ за етикетиране не са.

Компаниите, които не спазват тези нови правила за прозрачност, рискуват да бъдат глобени с до 15 млн. евро или 3% от своя глобален годишен оборот. Новите правила влизат в сила незабавно за новите системи за изкуствен интелект, а всички модели и услуги, пуснати на пазара преди 2 август, разполагат с четиримесечен гратисен период до 2 декември, за да се приведат в съответствие с тях.

По време на телеконференцията за финансовите резултати за второто тримесечие на 2026 г. Meta съобщи, че най-новото обновяване на класирането в Reels – най-мащабното досега – е довело до увеличение с 15 базисни пункта на сесиите в Instagram. Броят на „пресподелянията“ също е нараснал значително, което подсказва, че приложението се справя по-добре с показването на съдържание, което потребителите наистина искат да видят.

В разговор с инвеститори и анализатори финансовият директор Сюзан Ли обясни, че алгоритъмът е специално проектиран да проследява вида видеоклипове, които хората гледат в Instagram, и да препоръчва подобно съдържание, като по този начин задържа интереса на потребителите към приложението. Според Ли алгоритъмът вече предлага по-персонализирано съдържание от всякога, като дава на потребителите по-пряк контрол върху това, което виждат.

Ли добави, че AI алгоритъмът вече позволява на Instagram да препоръчва по-ново съдържание на потребителите, като най-големите му модели идентифицират висококачествени Reels в момента, в който бъдат създадени. Тя отбеляза, че повече от 50% от препоръчаното съдържание във фийда на потребителите е публикувано преди по-малко от един ден, което е повече от два пъти повече в сравнение с миналата година.

През тримесечието Meta внедри и своето семейство от големи езикови модели (LLM) „Muse“, за да класифицира по-добре съдържанието по теми и тон. Ли заяви, че компанията вече е извлякла полза от новите модели на всички свои платформи и в момента разработва алгоритми за препоръки от ново поколение, предназначени да подпомагат както органичното съдържание, така и целевата реклама.

Но дори докато Meta изтъква ефективността на своите AI алгоритми за поддържане ангажираността на потребителите, компанията е изправена пред множество съдебни дела, в които се твърди, че умишлено създава своите препоръки по такъв начин, че нейните платформи да предизвикват пристрастяване при тийнейджърите и младите хора, като по този начин вреди на тяхното психично здраве и допринася за значителното увеличение на тревожността, депресията и социалната изолация сред най-верните си потребители.

Meta беше съдена в 40 щата на САЩ за предполагаемо нарушение на законите за защита на потребителите и за подклаждане на криза в психичното здраве на младежта, като насърчава тийнейджърите да прекарват прекалено много време в нейните платформи. В съдебните дела се твърди, че в стремежа си към по-големи печалби Meta е пренебрегнала вътрешните проучвания, показващи, че Instagram може да навреди на психичното здраве на тийнейджърите.

Регулаторните органи заявяват, че целта е да се намалят рисковете за сигурността, свързани с устройствата, които все по-често се интегрират в критичната инфраструктура и работните процеси, базирани на изкуствен интелект. FCC посочи, че тези устройства представляват потенциални уязвимости във веригата на доставки, които биха могли да подкопаят както икономиката на САЩ, така и националната сигурност, като същевременно създават рискове за киберсигурността на критичната инфраструктура.

Председателят Брендан Кар добави, че агенцията възнамерява да продължи да участва активно в усилията за защита и осигуряване сигурността на ключовите вериги на доставки в Съединените щати.

Обхватът на правилото е широк. FCC дефинира „усъвършенстваните роботизирани устройства“ като машини, които могат да се движат, да възприемат заобикалящата ги среда и да се свързват с мрежи. Това включва не само хуманоидни роботи, но и по-широк спектър от мобилни системи, като обхватът потенциално може да се разшири и към бъдещи потребителски устройства, ако отговарят на тези критерии.

Включването и на инвертори показва колко тясно енергийната инфраструктура е свързана с изкуствения интелект.

Инверторите се използват за свързване на соларните панели, батериите и други източници на енергия към електропреносната мрежа и към големи съоръжения като центрове за данни. Тъй като развитието на изкуствения интелект води до бум в строителството на центрове за данни, властите обръщат все по-голямо внимание на оборудването, което поддържа функционирането на тези съоръжения.

Въпреки че Федералната комисия по комуникациите (FCC) не посочи конкретна държава, очаква се мерките да засегнат най-силно китайските производители. Китай е основен производител както на роботи, така и на инвертори, като компании като Sungrow и Huawei са лидери на световния пазар на инвертори.

В областта на роботиката това може да засегне компании като Unitree – един от основните участници на пазара на хуманоидни роботи. Компанията също така стана обект на внимателно проучване във Вашингтон, след като беше включена в списък на Пентагона с фирмите, за които се предполага, че са подкрепяни от китайските въоръжени сили.

Американски официални лица изразиха опасения относно начина, по който тези машини събират и предават данни. Федералната комисия по комуникациите (FCC) заяви, че устройствата могат да събират данни, които биха могли да бъдат използвани от злонамерени лица за наблюдение, в подкрепа на чуждестранни разузнавателни операции или дори за дистанционно управление на роботите.

Системата на Google не изисква удостоверение за самоличност или проверка чрез селфи – тя е свързана със съществуващото приложение на компанията Family Link. Идеята е родителите да задават възрастови диапазони за управляваните от тях акаунти на децата си. Например, можете да зададете диапазон като 16–17 години, което ще позволи на приложенията да адаптират преживяванията и съдържанието за тийнейджъри.

Google отбелязва, че диапазоните са динамични и могат да се променят с порастването на младите потребители. Така дете на 13 години може да остане в същия диапазон на съдържание в приложенията в продължение на няколко години, преди да премине на следващото ниво. Родителите имат възможност да задават и споделят тези диапазони, ако желаят това допълнително ниво на контрол върху това, до какво имат достъп децата им в Google Play. Това обаче не е задължително за детските акаунти – участието е изцяло по избор и функцията може да бъде деактивирана по всяко време.

API-то на Play Store първоначално беше достъпно само като тест в Бразилия, но Google съобщава, че сега започва глобалното му разгръщане. Австралия и Канада ще бъдат следващите региони, които ще получат новото API, а Google заявява, че разработчиците във всички страни ще имат достъп до API-то Age Signals до края на 2026 г.

Тази система няма да попречи на решените непълнолетни да ползват приложения, считани за неподходящи за тях. Потребителите трябва доброволно да споделят данни за възрастта си, а не всички родители ще си направят труда да настроят това. Децата също могат просто да си създадат алтернативни акаунти и да лъжат за възрастта си.

Все пак това би трябвало да гарантира спазването на изискванията от страна на Google във всяка юрисдикция, която изисква проверка на възрастта на ниво магазин за приложения. Използването на API-то обаче зависи от разработчиците. Play Store вече разполага с рейтинги на съдържанието за приложенията, така че за разработчиците би трябвало да е относително лесно да превърнат това в отчетени възрастови диапазони.

Докато световните платформи тепърва правят тази стратегическа промяна, в България ClubR следва този модел вече над 16 години. Платформата организира реални срещи между необвързани още от създаването си, като до момента са проведени близо 1300 събития, през които са преминали почти 30 000 участници, а над 2000 двойки са започнали връзката си именно там. Форматите включват Speed Dating, Mixer партита, тематични игри и индивидуален мачмейкинг.

Защо светът се връща към срещите на живо

Причината е, че онлайн запознанствата улесняват първия контакт, но не решават най-важния въпрос - дали между двама души има истинска химия. Все повече потребители се уморяват от безкрайното разглеждане на профили, дългите чатове без реално продължение и усещането, че технологиите създават избор, но не и връзка. Именно затова приложенията започват да инвестират в организирани събития, където разговорът започва естествено и срещата се случва много по-бързо.

Какво показва българският опит

Натрупаният практически опит на ClubR показва, че добре организираната среда значително улеснява запознанствата.

„Когато участниците знаят как протича събитието, когато атмосферата е спокойна, има организирана интеракция между участниците и всички присъстващи са дошли с една и съща цел, социалното напрежение намалява. Разговорите започват по-лесно, а чувството за сигурност и доверие е значително по-високо“, обяснява Радослава Карамихалева, съосновател на ClubR.

Това личи и от обратната връзка на участниците, които най-често посочват организацията, спокойната атмосфера и възможността за естествен контакт като най-голямото предимство на срещите на живо.

Следващата голяма промяна в dating индустрията

Според наблюденията на екипа на ClubR индустрията навлиза в нов етап. Вместо противопоставяне между онлайн и офлайн запознанствата, бъдещето вероятно ще бъде комбинация между двете. Технологиите ще продължат да помагат при избора и първоначалното свързване между хората. Но истинската стойност ще идва от това колко бързо те могат да преминат към реална среща.

Именно в тази посока вече се движат най-големите международни dating платформи. А българският опит показва, че този модел работи успешно още преди години.

Данните обхващат целия технологичен сектор, включително местни компании с всякакъв размер, както и значително международно присъствие. София остава основният технологичен център в страната, но градове като Варна и Пловдив вече изграждат устойчиви регионални IT общности.

„Българският IT сектор вече не може да бъде описан само като аутсорсинг дестинация или като пазар, доминиран от големи международни работодатели. В него има силно местно предприемачество, голям брой малки компании и все повече организации, които развиват собствени продукти. Това е знак за по-зряла и по-разнообразна екосистема, която не зависи от един-единствен бизнес модел“, коментира Емил Попов, Маркетинг Мениджър на DEV.BG.

Хибридната работа се превръща в норма

Най-категоричната тенденция е свързана с начина на работа. Общо 71,9% от анализираните компании или 1257 организации, предлагат хибриден модел, който съчетава работа от офис и от разстояние (графика – https://public.flourish.studio/visualisation/29826595/). Други 18,5%, или 324 компании, позволяват изцяло дистанционна работа. Само 4,3% от работодателите изискват постоянно присъствие в офис, а за 5,3% няма налична информация.

Така над девет от всеки десет компании, за които има данни, предлагат поне някаква форма на дистанционна заетост.

Резултатите показват също, че гъвкавостта вече не е допълнителна придобивка, а основен елемент от политиката за привличане и задържане на IT специалисти. Тя позволява на компаниите да достигат и до професионалисти извън градовете, в които се намират техните офиси.

Малките компании са основата на технологичната екосистема

Микро- и малките организации формират общо 67,5% от компаниите в анализа. Най-голямата отделна група са микрофирмите – 690, или 39,5% от всички разгледани организации. Малките компании от своя страна са 490 и представляват още 28% от извадката. Средните по размер дружества са 228, или 13%, а големите технологични работодатели – 218, или 12,5 процента. За 119 организации няма информация за размера им. (графика - https://public.flourish.studio/visualisation/29826412/)

Това разпределение показва силно предприемачески характер на сектора. Голяма част от компаниите са изградени около специализирани екипи, нишова експертиза, конкретен продукт или решение за определен пазар. Въпреки че големите работодатели имат важна роля за заетостта и развитието на мащабни проекти, очаквано численото мнозинство е на по-малките организации.

Българските компании са повече от чуждестранните

Компаниите с българска собственост представляват 58,4% от анализираните организации, или общо 1021. Чуждестранните компании са 708, което се равнява на 40,5% от извадката. Смесена собственост е посочена при осем организации, а за други 12 липсва информация. (графика - https://public.flourish.studio/visualisation/29826256/)

Данните показват, че международният бизнес продължава да има значително присъствие и да играе важна роля за развитието на сектора. Едновременно с това местната предприемаческа екосистема има капацитет да създава и развива голям брой собствени технологични компании. Така българският IT пазар не зависи единствено от международни центрове, външни инвеститори и глобални корпорации, а разполага и със значима местна бизнес основа.

Продуктовите компании заемат водещо място

Повече от половината организации в анализа – 958 компании, или 54,8% – са изцяло продуктови (графика – https://public.flourish.studio/visualisation/29826493/). Техният основен бизнес е свързан със създаването и развитието на собствени софтуерни решения, платформи или технологични продукти. Компаниите, които разработват решения за външни клиенти, представляват 16,5% или 288 организации. Други 8,2% комбинират продуктова и service дейност. В категорията консултиране, внедряване и други технологични услуги попадат 359 компании или 20,5% от всички анализирани организации.

Разпределението показва, че българската IT екосистема отдавна не може да бъде определяна единствено като аутсорсинг сектор. Все повече компании развиват собствени продукти и интелектуална собственост, макар че разработката за външни клиенти и технологичните услуги продължават да бъдат важна част от индустрията.

София остава водеща, но регионалните центрове се развиват

София продължава да бъде безспорният център на технологичния сектор. В столицата имат присъствие 1325 от разгледаните компании или 75,76 процента. Концентрацията е свързана с наличието на университети, инвестиционни фондове, големи работодатели и развити професионални общности.

Извън столицата най-силно се открояват Варна и Пловдив. Във Варна присъстват 207 компании, или 11,84%, а в Пловдив – 201 компании, или 11,49% от общия брой. Следват Бургас със 75 организации, Русе с 39, Велико Търново с 33, Стара Загора с 23 и Плевен с 16. Технологични компании развиват дейност и в Благоевград, Шумен, Враца, Габрово, Монтана и други градове. Сборът на процентите по градове надхвърля 100%, тъй като част от компаниите имат офиси или екипи в повече от една локация.

В рамките на Инкубацията финалистите ще работят по развитието на своите проекти с подкрепата на корпоративни ментори от SAP и IBM. Целта е идеите да бъдат надградени и трансформирани в работещи и устойчиви бизнеси с кауза.

Финалистите в Social Impact Award България тази година са:

Match4Good - дигитална платформа, която свързва млади доброволци с каузи и неправителствени организации в малките населени места.

Scenthea - стартъп за рол-он парфюми с безопасна, естествена гел формула срещу алергени.

Sports 4 All - проект за адаптиране на фитнеси и спортни съоръжения в напълно достъпни места за хора с увреждания.

Tailored - личен AI стилист и асистент за пазаруване, който цели да намали модния отпадък.

Vavakada RE - инициатива за трансформиране на пластмасови отпадъци и капачки в дизайнерски плоскости за мебели.

Импулс / Impulse - проект за децентрализация на културата и спорта в София чрез събития и обучения.

Phygital Keys to the Codes of Heritage - проект за дигитализация на културното наследство чрез карти с кодове и интерактивни уеб страници, включително адаптирани решения за незрящи ученици.

Arcade with mission - иновативна аркадна машина, която превръща върнати пластмасови бутилки и кенчета в кредити за игра.

Cronah - проект за корпоративно финансирани пакети за възстановяване на природата, изпълнявани от дългосрочно безработни лица.

Femora - ученически стартъп, който работи за подобряване на женското здраве и намаляване на пластмасовото замърсяване чрез биоразградими дамски превръзки от органичен памук.

През следващите месеци екипите ще преминат през интензивна работа с ментори, уъркшопи и валидиране на идеите. Като част от програмата финалистите ще заснемат и специални видео визитки, с които ще представят проектите си пред широката публика преди старта на Community Voting - гласуването на публиката.

Големият финал на Social Impact Award България 2026 ще се проведе през октомври, когато ще бъдат отличени победителите от гласуването на публиката, както и три отбора, избрани от журито в основното направление на програмата. Трите екипа, избрани от журито ще получат финансиране за развитието на своите идеи.

Победителите ще станат част и от глобалната alumni общност на Social Impact Award и ще получат възможност да участват в международната среща на върха на програмата, която всяка година се провежда в една от двайсетте държави домакини.

Данните са част от проекта ATLAS на Google Research, който изследва как потребителите използват Gemini в професионална среда и до каква степен изкуственият интелект се интегрира в различните професии.

Изследователите анализират отделните работни дейности, описани в базата данни O*NET, която класифицира професиите и характерните за тях задачи. За „Gemini задача“ е приета такава, при която са отчетени поне 25 взаимодействия с модела в анализираната извадка.

Резултатите показват, че едва 21% от всички работни задачи достигат този праг. Това означава, че при близо четири пети от дейностите използването на Gemini остава ограничено или практически липсва.

При 29% от професиите няма нито една задача, която да е достигнала прага за съществено използване на Gemini. Това подсказва, че значителна част от работните позиции все още почти не са засегнати от внедряването на генеративния изкуствен интелект.

Допълнително, при 30% от професиите по-малко от една четвърт от характерните задачи показват осезаемо използване на AI. На практика това означава, че в тези случаи по-голямата част от работата продължава да се извършва изцяло от хора.

Проучването открива и ограничен брой професии, при които Gemini вече се използва значително по-често. Едва 3% от всички анализирани професии разчитат на модела при поне три четвърти от характерните си задачи.

Сред тях попадат специалисти по осигуряване на качеството на софтуера, експерти по човешки ресурси и специалисти по управление на документи. Именно тези позиции изглеждат най-силно повлияни от използването на генеративен AI според настоящите данни.

Изследването показва още, че потребителите най-често възлагат на Gemini дейности, свързани с анализ, обработка на информация, писане и други когнитивни процеси.

Около 86% от всички взаимодействия с модела са свързани именно с подобни интелектуални задачи. За сметка на това дейности, изискващи физически труд или междуличностно взаимодействие, са значително по-слабо представени в реалната употреба на системата.

Според авторите на изследването резултатите показват, че към момента изкуственият интелект се използва предимно като допълнение към човешкия труд. Вместо да автоматизира цели професии, той подпомага изпълнението на конкретни задачи в рамките на работния процес.

Изследователите отбелязват, че тази картина може да се промени с развитието на следващите поколения AI модели. В същото време не изключват възможността бъдещите работни процеси да запазят модел, при който хората и изкуственият интелект работят съвместно, вместо единият напълно да замени другия.

Министерството заяви, че Вашингтон заплашва китайските компании с наказания въз основа на твърдения, че те са използвали дистилация за копиране на съвременни американски модели за изкуствен интелект, въпреки липсата на фактически или правни основания, както го определи министерството.

Дистилацията на модели е широко използвана техника за обучение на изкуствен интелект, при която разработчиците използват резултатите от по-мощен модел, за да обучат или подобрят друга система. Американски официални лица заявяват, че правят разграничение между легитимната дестилация и мащабното извличане, което се равнява на кражба на интелектуална собственост.

„За всяко действие, което причинява съществена вреда на китайските интереси, Китай ще предприеме всички необходими мерки, за да защити решително своите законни права и интереси“, заяви говорител на министерството в изявление. Тези коментари бележат ескалация на спора, фокусиран върху базираната в Пекин компания Moonshot AI, чийто наскоро пуснат модел Kimi K3 привлече внимание с възможностите си за кодиране и засили дебата във Вашингтон относно това дали китайските разработчици копират американски модели или бързо преодоляват технологичната пропаст чрез собствени изследвания. Контроверсията напомня реакцията в САЩ към възхода на китайския стартъп DeepSeek миналата година.

Директорът на Службата за научна и технологична политика към Белия дом Майкъл Крациос заяви, че американското правителство разполага с информация, сочеща, че Moonshot е извличала данни от модела Claude Fable 5 на Anthropic, за да разработи Kimi K3. Крациос твърди, че Moonshot е изградила сложна вътрешна платформа за провеждане на мащабна дестилация на американски модели и е преминавала между различни методи за достъп, за да избегне разкриване. Той също така твърди, че компанията е придобила сървъри, оборудвани с чипове GB300 на Nvidia, и е осъществявала достъп до такива системи в Тайланд, вероятно с цел обучение на своите модели.

Министърът на финансите на САЩ Скот Бесент по-късно предупреди, че китайските компании могат да бъдат подложени на финансови санкции или да бъдат включени в „Списъка на субектите“ на Министерството на търговията, което ограничава достъпа до американски технологии.

Moonshot отхвърли предположенията, че производителността на Kimi K3 е постигната чрез дистилация. Anthropic съобщи през февруари, че е идентифицирала над 3,4 млн. взаимодействия с моделите си Claude, свързани с Moonshot. Компанията посочи, че стотици фалшиви акаунти са били използвани за тестване на способности като разсъждение, програмиране, анализ на данни, използване на инструменти, компютърно зрение и работа с компютри.

Това е първата мащабна мярка срещу технологичния гигант в рамките на Закона за цифровите пазари (DMA) на ЕС — знаков закон, чиято цел е да ограничи влиянието на най-големите технологични компании в света. Комисията изтъкна, че практиките на Google ограничават избора на потребителите и дават на собствените му услуги нечестно предимство пред конкурентите.

Google обаче критикува решението, като изтъкна, че изискванията на ЕС могат да навредят на услугите, използвани от милиони европейски потребители. „За да се съобразим с изискванията, ще трябва да премахнем функциите за търсене в реално време, които европейците обичат – като незабавно показване на цените и пряката информация за наличността на хотелите, полетите и ресторантите – и да премахнем защитните мерки в Google Play“, заяви президентът по глобалните въпроси на Google Кент Уолкър. „Това не е лоялна конкуренция.“

Длъжностните лица от ЕС отхвърлиха този аргумент, като заявиха, че мерките са необходими, за да се попречи на доминиращите платформи да поставят конкурентите в неравностойно положение.

Общата глоба, наложена на Google, се състои от две отделни нарушения на Закона за пазарите на цифрови услуги (DMA). Европейската комисия наложи глоба в размер на 460 млн. евро, след като установи, че Google е давала предимство на собствените си услуги за резервация на полети и хотели пред тези на конкурентите в резултатите от търсенето. Освен това наложи на компанията допълнителна глоба от 430 млн. евро поради правилата ѝ за Play Store, като регулаторните органи посочиха, че тя не е позволявала на потребителите да виждат по-евтините оферти, достъпни извън собствения пазар на Google.

„Google“ има дълга история от спорове с европейските регулаторни органи, като в миналото получи милиарди евро глоби по различни дела за нарушение на конкуренцията.

Шефката на антимонополния орган на ЕС Тереза Рибера заяви, че компаниите трябва да успяват благодарение на качеството на продуктите си, а не заради пазарната си позиция.

„Най-добрите продукти трябва да успяват, защото са по-добри, а не защото принадлежат на компанията, която управлява търсачката“, каза тя.

Шефката на технологичния отдел на ЕС Хена Виркунен се присъедини към тези мисли.

„След това решение искаме да се уверим, че ще има повече конкуренция и че другите компании също ще могат да въвеждат иновации“, каза тя.

Зак Майърс, директор по проучванията в Центъра за регулиране в Европа, отбеляза забавяне в окончателното вземане на решението на антимонополния орган срещу Google, като заяви пред BBC, че вероятно то е продиктувано „от желанието да не се нарушат отношенията между ЕС и САЩ“.

Тъй като обаче президентът на САЩ Доналд Тръмп често заплашваше или налагаше нови мита, Комисията стигна до заключението, че усилията ѝ са безсмислени, и пристъпи към налагането на глобата.

„Това отразява все по-разпространеното мнение сред служителите на ЕС, че непредсказуемостта на американския президент и нежеланието му да спазва собствените си споразумения означават, че ЕС няма да спечели много, ако действа меко – а потенциално има много за губене по отношение на регулаторната си надеждност“, каза Майърс.

Google разполага с 60 дни, за да се съобрази с разпоредбите – или да ги оспори, като заведе дело срещу Комисията.

Изследователската компания пресметна, че до 2035 г. центровете за данни в САЩ ще се нуждаят от колосалните 194 гигавата – което е с 83% повече в сравнение с предишната ѝ прогноза от миналия декември. За да си представим мащаба, един гигават е приблизително мощността на един традиционен ядрен реактор.

BloombergNEF посочи като основен фактор за скока в търсенето на енергия нарастването на броя на съоръженията за изкуствен интелект, чието изграждане е планирано през следващото десетилетие. А в щатите, където центровете за данни за изкуствен интелект са по-гъсто разположени, нуждите от електроенергия ще бъдат още по-големи. PJM Interconnection LLC, оператор на електроенергийна мрежа, който оперира в повече от дузина щати, включително Вирджиния, очаква повече от една трета от капацитета му да бъде насочена към центровете за данни.

Ллойд Арнолд, аналитик в BloombergNEF и един от авторите на най-новия доклад, заяви, че електропреносната мрежа вече изпитва затруднения да задоволи настоящото търсене, което оказва влияние върху начина, по който активите се свързват с нея. Освен всички нови центрове за изкуствен интелект, които започват да функционират, електропреносните мрежи продължават да отговарят за електроснабдяването на градовете, електромобилите и всичко останало.

Още по-притеснително е, че тези прогнози са консервативни и обхващат само САЩ. Световното енергийно търсене на центровете за данни ще бъде значително по-високо. Както подчертава TechCrunch, центровете за данни като цяло биха могли да изискват до 1 935 тераватчаса електроенергия – което приблизително се равнява на годишното потребление на Индия в момента.

Единственото положително нещо при прогнозите е, че те не са неизменни. По този начин има все пак малка вероятност да се случи нещо неочаквано в сектора на изкуствения интелект – истинско спукване на балона – и много от планираните центрове за данни може дори да не бъдат построени. Отново, това изглежда малко вероятно, като се има предвид настоящата тенденция и еуфорията около изкуствения интелект, но са се случвали и по-луди неща. Помните ли дотком балона от 2000 г.?

Взривообразното развитие на AI технологиите поставя енергийния сектор пред изпитание, каквото не е виждал никога. Изведнъж стана изключително важно да следи как гигантите в бранша ще балансират между жаждата за изчислителна мощ и спешната нужда от нови, устойчиви източници на чиста енергия.

Френският парламент окончателно одобри закон, забраняващ достъпа на деца под 15-годишна възраст до социалните мрежи, като Националното събрание гласува с 279 гласа „за“ срещу 81 „против“, след като Сенатът одобри текста по-рано същия ден. Гласуването последва първоначалното одобрение на законопроекта от Събранието през януари със 130 гласа „за“ срещу 21 „против“.

Президентът Еманюел Макрон, който решително подкрепи законопроекта, иска той да влезе в сила преди началото на новата учебна година през септември. Законопроектът забранява също така използването на смартфони в гимназиите, но прави изключение за онлайн енциклопедии като „Уикипедия“, образователни и научни каталози, както и платформи за софтуер с отворен код като „GitHub“.

Законопроектът се радва на необичайно широка двупартийна подкрепа в традиционно разделения френски парламент. Макрон ускори приемането на закона, като приветства неговото приемане като „значителна крачка напред“ и позиционира Франция като първата страна в Европейския съюз, която одобрява пълната забрана на социалните медии за непълнолетните.

Макрон цитира данни от френската национална агенция за обществено здраве, според които всеки втори тийнейджър в страната прекарва между два и пет часа дневно в използване на смартфони. Приблизително 90% от тях ежедневно използват интернет чрез телефоните си, а повече от половината използват социалните мрежи чрез тях.

Президентът заяви, че страната има за цел да предпази мозъците на децата от „манипулиране“, по неговите думи, както от американските платформи, така и от китайските алгоритми“. Депутатката Лор Милър, авторка на законопроекта, заяви, че законът категорично постановява, че социалните мрежи не са безвредни, като изтъкна, че те карат децата да четат по-малко, да спят по-малко и да сравняват себе си с другите много повече.

С приемането на закона Франция изпреварва предложенията, които все още се разглеждат в други европейски държави, включително Гърция, Норвегия, Испания и Обединеното кралство. Гърция възнамерява да въведе забрана от следващата година, а ограниченията за лица под 16 години се очаква да бъдат внесени в норвежкия и британския парламент до края на 2026 г.

Регулаторните органи твърдят, че Facebook, Instagram, Snapchat, TikTok и YouTube до голяма степен не са успели да наложат премахването на профилите на непълнолетните. Повечето тийнейджъри, които са запазили достъпа си, съобщават, че никога не са били подлагани на проверка за възраст, въпреки че някои са заобикаляли ограниченията чрез VPN или други начини. Франция също обмисля да ограничи използването на VPN, за да запълни тази празнина.

Според доклада, изкуственият интелект не разпознава ясни признаци на суицидни мисли, като на моменти отговорите дори са засилвали тревожността на потребителите, вместо да я намалят. Изследователите съобщават още, че AI‑моделът е подхранвал заблуди и проявявал толерантност към хранителни разстройства, когато е бил провокиран с подобни теми. В някои случаи системата е оправдавала опасни поведения или е давала отговори, които могат да бъдат погрешно интерпретирани от деца и тийнейджъри.

Екипът на Common Sense Media насочва вниманието си към две ключови AI‑функции на Google - AI Overviews (автоматичните обобщения, които се появяват над резултатите от търсенето) и чатбот режима AI Mode. За да оценят надеждността на тези инструменти, изследователите са провели над 2 600 тестове, проверяващи защитните механизми на системата при чувствителни теми като психично здраве, хранителни разстройства и рисково поведение.

Всички въпроси са били изпратени от акаунти, настроени с детския режим SafeSearch, който Google препоръчва за потребители между 11 и 15 години. Именно това прави резултатите още по‑тревожни - според експертите AI‑функциите не са реагирали адекватно, въпреки че са били активирани в среда, предназначена да бъде безопасна за деца.

Експертите от Common Sense Media коментират, че най‑ефективното решение на проблема е AI Overview и AI Mode да бъдат изключени по подразбиране за деца и тийнейджъри. По думите им това не е радикална позиция, тъй като в редица държави тези функции вече са деактивирани за непълнолетни.

От Google заявяват, че родителите имат възможност да ограничат достъпа до търсачката на Android устройства и в браузъра Chrome чрез родителски контрол. За Chromebook обаче е необходимо ръчно добавяне на Google.com като блокиран сайт в настройките.

Джейми Фарнел, собственик на сервиз в британския град Уем, сподели пред BBC, че напоследък е залят от устройства с вътрешни повреди, причинени от влага. Фарнел смята, че повредите са причинени от поставянето на телефоните и таблетите в хладилници и фризери, когато температурите се покачват.
По време на екстремната гореща вълна миналия месец в магазина му експлодира iPad, след като клиент го е занесъл с набъбнала литиева батерия.

За много хора поставянето на едно устройство в хладилник или фризер, когато то показва предупреждение за прегряване или има очевидни признаци, че се нагрява прекалено, изглежда като добра идея. Тази практика стана по-популярна, след като немалък брой видеоклипове в социалните медии започнаха да я представят като умно и лесно решение.

В действителност, разбира се, това е много рисковано. Един от най-големите проблеми е кондензът. Когато едно топло устройство се постави в хладилник или фризер, топлият и влажен въздух, натрупан около или вътре в телефона, бързо се охлажда. Когато температурата на този въздух падне под точката на оросяване, водните пари се кондензират върху повърхностите на телефона, портовете, отворите на високоговорителите и потенциално вътре в корпуса.

Когато охладеният телефон се извади, рискът може да се увеличи, защото топлият въздух от стаята се сблъсква със студеното устройство и се кондензира върху него – подобно на влагата, която се образува върху някоя студена напитка.

Влагата вътре в устройството може да доведе до много проблеми, от корозия до къси съединения.
Съществуват и рискове от термичен шок, при който внезапната промяна на температурата може да натовари екрана, стъклото, уплътненията, лепилата и вътрешните компоненти; както и повреда на батерията от екстремния студ.

Така че, макар тези мерки технически да охлаждат устройството, има много други методи, които е малко вероятно да го повредят.

Фарнел казва, че тази практика напомня на друг популярен мит: изсушаването на мокър телефон с ориз. Това беше особено популярно в епохата, когато телефоните имаха сменяеми батерии и не бяха водоустойчиви. Но този метод е неефективен, тъй като оризът не може да изтегли течността от запечатаните вътрешни пространства особено добре. Освен това този метод може да предизвика проблеми, като например попадане на оризов прах и нишесте в портовете и високоговорителите.

Както Apple, така и Samsung препоръчват преглерият телефон да се остави да се охлади естествено в по-хладна, засенчена среда и в никакъв случай да не се поставя в хладилник или фризер.