Ще успее ли Европа да реализира плана си за зелена енергетика?

Към края на 2020 година генерирането на електрическа енергия от възобновяеми източници в Европа за първи път превиши енергията, получавана от изкопаеми горива. Според статистиките на независимия анализатор EMBER, втора година поред енергията от вятъра и слънцето превишава получената електрическа енергия от въглища. Това до голяма степен се дължи на пандемията от новия коронавирус и спада на производството, което се вижда във всички сфери на икономиката. Какви са първите резултати от от прехода към зелена енергия? Ще успее ли към 2050 година Европа да стане климатично неутрална и да намали до минимум изхвърлянето на парникови газове в атмосферата? Нека се спрем малко по-подробно.

Предишната година слънцето и вятърът дадоха около една пета част от европейската електрическа енергия. При това, тези два сегмента са единствените от "зелените", които показват ръст. Заедно с биоенергетиката и хидроенергетиката, генерираната зелена енергия достигна 38,2%. Този параметър значително нарасна през 2020 година.

Миналата година вятърът е осигурил 14% от европейското електричество, което е с 9% повече в сравнение с 2015 година. Делът на слънчевата енергетика е около 5%.

Най-голям е ръстът на зелената енергия във Нидерландия, където бе фиксиран общоевропейски рекорд. Във Франция зелената енергетика за първи път е с по-голям дял от енергията, получавана от изкопаеми горива. Същото постигнаха Дания и Швеция.

Но ръстът на възобновяемата енергия все още е недостатъчно бърз. Според "Зелената сделка" количеството енергия от възобновяеми източници трябва да се утроява в края на всяко десетилетие. През миналото десетилетие ръстът бе 38 TWh годишно, а сега ръстът трябва да достигне 100 TWh годишно.

Добра новина е, че получаваната от въглища енергия в Европа за 2020 година е паднала с 20% в сравнение с предходната година и наполовина в сравнение с 2015-та. Но немалка част от този спад се дължи на намалената консумация на електрическа енергия от страна на предприятията заради COVID-19 пандемията.

Спадът на генерираната от въглища електрическа енергия се наблюдава в почти всички европейски страни, като в Нидерландия спадът достигна 50%.

С рекордни 10% е спаднала генерираната от атомните електроцентрали енергия. Това се дължи както на намаленото генериране на атомна енергия във Франция, така и на затварянето на АЕЦ в Швеция и Германия.

Лидерите

Лидер по отношение на зелената енергетика е Дания. През 2020 година делът на електрическата енергия, получен от вятър и слънце е била едва 20%, но миналата година този дял е нараснал до 62%. Тази страна почти два пъти изпреварва втория европейски лидер - Ирландия.

Тази страна обърна внимание на вятърната енергетика още по време на нефтената криза през 1973 година. Секторът за производство на вятърни турбини възникна като страничен продукт от производството на съвременна селскостопанска техника. Страната  представи на пазара своята първа комерсиална вятърна турбина през 1979 година.

Дания има много добри условия за генериране на електричество с помощта на вятърни турбини и дълга брегова линия. Ето защо, още през 2002 година в Северно море, на около 14 км от крайбрежието на Ютландия бе изградена най-голямата в света офшорна вятърна електроцентрала. За последните десетина години бяха построени още две морски вятърни електроцентрали, като втората с мощност 406 MW, бе тържествено стартирана през месец август 2019-та. Новата вятърна ферма с 49 турбини увеличи с още 12% делът на вятърната енергия на Дания и може да осигурява електричество за 425 хиляди домакинства.

На 15 септември 2019 година бе поставен важен рекорд: от полунощ до следващата полунощ вятърните електроцентрали на Дания генерираха повече енергия, отколкото е необходима на страната.

Германия

Един от най-важните индикатори за "озеленяването" на Европа е Германия. Страната. която до голяма степен разчиташе на въглища и мирен атом, си постави за цел до 2030 година да намали изхвърлянето на парникови газове с 55%, а до 2050 година да стане въглеродно неутрална.

През 2019 година в Германия бе приет климатичен закон, който задава годишните цели за отделните сектори на икономиката за това и следващото десетилетие. Именно в този закон е заложен въглеродния неутралитет на страната. С този термин се обозначава нулевия баланс между антропогенните изхвърляния на парникови газове в атмосферата и премахването на тези газове от нея с помощта на специални филтърни устройства.

Заради COVID-19 пандемията през 2020 година консумацията на електрическа енергия в Германия падна на историческо ниско ниво. Данните са на учените от групата AG Energiebilanzen. При това CO₂ емисиите, свързани с енергетиката на Германия, спаднаха с 80 милиона тона. По този начин страната с лекота преодоля първата поставена цел за намаляване на вредните емисии с 40% в сравнение с нивото от 1990 година. През 2019 година Германия е изхвърлила в атмосферата 805 милиона тона парникови газове.

Експертите в тази област отбелязаха, че това е осъществено благодарение на намаленото използване на въглища и увеличеното генериране на зелена енергия. Освен това, редица въглищни електроцентрали преминаха към използването на природен газ, цената на който осезателно падна.

Достигането на поставената за 2020 година цел бе постигнато предимно благодарение на COVID-19 пандемията. Германия все още има проблеми с бързото развитие на възобновяемите източници на енергия, а икономическата рецесия едва ли ще доведе до структурни реформи, които биха осигурили по-нататъшното намаляване на емисиите, понеже всичко ще се възстанови с пълна сила след отшумяването на пандемията и възстановяването на икономиката.

Аутсайдерите

В отчета на EMBER относно европейския енергиен сектор специално са отбелязани аутсайдерите. Това са Португалия, Румъния, Австрия, Италия, Чехия, Словакия и България. Според специалистите, в тези страни има отлични условия за развитие на слънчевата и вятърната енергетика, но този потенциал от 2015 година на практика не се реализира.

За да подтикне изоставащите, Евросъюзът в рамките на механизма за справедлив преход към зелена енергия през следващите 6 години възнамерява да разкрие кредитна линия за 150 милиарда евро. Парите ще се използват за стимулирането на прехода към климатично неутрална икономика в интензивните на въглерод региони. Тези финансови средства имат за цел да премахнат социално-икономическите последствия от осъществяването на този преход.

Чешкото (а и полското) електричество е пряко свързано с въглищата. В Чехия генерирането на електрическа енергия с помощта на въглища четворно превишава "зелените" източници: 53% срещу 12%. При това, в тази страна една четвърт от всички възобновяеми източници са биогаз, биомаса и слънчева енергия. Делът на хидроенергетиката е 18%, а останалото идва от вятърните електроцентрали.

Но всъщност именно такава бе целта на Чехия за 2020 година и тя е постигната. Към края на следващите 10 години делът на енергията от възобновяеми източници трябва да достигне 22%. За да постигне това Чехия възнамерява да изгради нови два ядрени блока за совите две атомни електроцентрали. Конкурсът за проект на новите блокове е обявен за края на 2022 година, а първият блок трябва да бъде стартиран не по-рано от 2036-та.