Подценявани функции в Android, които подобряват поверителността

Android предоставя на потребителите по-голям контрол върху поверителността и сигурността, отколкото мнозина предполагат. Проблемът е, че някои от най-полезните защитни функции носят наименования, които звучат така, сякаш са предназначени за контролния панел на мрежов администратор, а не за смартфон.

Тъй като тези опции носят сложни технически наименования, обикновените потребители често ги пренебрегват, предполагайки, че изискват специализирани познания в областта на мрежите или че вече са правилно конфигурирани. За щастие, не е необходимо да разбирате техническите подробности зад тях, за да се възползвате от предимствата им, съобщава How-to Geek. Няколко настройки в Android могат да затруднят проследяването на устройството, да защитят информацията за интернет активността и да добавят допълнително ниво на защита срещу зловреден софтуер.

Един от най-простите методи е рандомизирането на MAC адреса. Всяко устройство, свързано към Wi-Fi мрежа, притежава MAC адрес. Това е уникален идентификатор, свързан с мрежовия му хардуер. Ако устройството постоянно е с един и същ идентификатор, докато търси или се свързва с Wi-Fi мрежи, тази информация може потенциално да се използва за разпознаването и проследяването му.

Съвременните телефони с Android могат вместо това да използват рандомизиран MAC адрес. Това означава, че идентификаторът, представян на Wi-Fi мрежата, се различава от постоянния хардуерен адрес на устройството, което затруднява създаването на история за местоположенията. Тази функция е активирана по подразбиране при много смартфони с Android, но си струва да се провери. Отворете настройките на Wi-Fi мрежата, към която сте свързани, и потърсете опцията за типа MAC адрес. Ако е посочено „Рандомизиран“ (Randomized), защитата е активна. Конкретните менюта може да се различават в зависимост от производителя.

Друга настройка със стряскащо име е „Частен DNS“ (Private DNS). По същество DNS е системата, която преобразува имената на уебсайтове в числовите адреси, използвани от компютрите за намирането им. Обикновено тези заявки се предават без криптиране, което потенциално позволява на мрежовия оператор или на други страни, следящи връзката, да видят кои домейни изисква вашето устройство.

Функцията „Частен DNS“ в Android поддържа криптирани DNS връзки чрез протокола DNS-over-TLS. Вместо заявките да се изпращат като обикновен текст, връзката с DNS доставчика е защитена.

Активирането ѝ е сравнително лесно. В зависимост от версията на Android и производителя, може да откриете опцията „Частен DNS“ в настройките за мрежа или връзка. Обикновено Android задава „Автоматично“ като настройка по подразбиране, но потребителите могат да изберат конкретен доставчик на частен DNS, като въведат неговото име. Това не е магическо средство, което скрива всичко, което правите онлайн. Криптираният DNS не прави цялата ви интернет връзка анонимна, но може да предотврати разкриването на DNS заявките в некриптиран вид.

Третата функция е значително по-всеобхватна: „Разширена защита“ (Advanced Protection). Google създаде тази функция за хора, изложени на особено сериозни заплахи за сигурността, например журналисти и активисти, но нейните механизми за безопасност могат да бъдат полезни за всеки, който желае по-високо ниво на защита.

При поддържаните устройства тя обединява няколко мерки за сигурност в една настройка. „Разширената защита“ ограничава инсталирането на приложения от неизвестни източници, деактивира 2G свързаността и засилва защитата срещу опасни уебсайтове, злонамерени приложения и определени видове атаки.

Тя също така може да осигури по-добра защита срещу спам и измами в приложението Google Messages. Тук обаче има и компромисен момент: колкото по-силна е защитата, толкова повече ограничения може да срещнат потребителите. Например, за човек, който редовно инсталира приложения извън Google Play, „Разширената защита“ може да е непрактична.