Пълната памет на смартфона може да е причината за бавната му работа

Съществува едно неписано правило за производителността на смартфоните, което технологичните компании рядко подчертават в своите спецификации: паметта не е просто дигитален шкаф за снимки и приложения. Тя е критичен компонент за добрата работа на устройството.

Много потребители се са се оплаквали, че иначе мощно Android устройство започва сериозно да изостава, да забива и да забавя прости задачи като отваряне на камерата или извеждане на клавиатурата. Виновникът обикновено не е остарял процесор или липса на RAM, а е препълвана не основата памет, което напълно задушава ефективността на устройството.

Години наред се разпространява една технологична „народна мъдрост“: дръжте поне 10% свободно място за съхранение. Макар че звучи като обща препоръка, тя всъщност се корени в механичните реалности на съвременната памет. След като вътрешната памет на телефона с Android премине границата от 80% до 90%, производителността спада рязко, отбелязва MakeUseOf.

Въпреки че няма универсален праг, много експерти препоръчват да се поддържат поне 15% до 20% свободни от вътрешната памет на телефона. След като наличното пространство падне под това ниво, производителността може да започне да се влошава. Приложенията може да се стартират по-бавно, мултитаскингът става по-бавен, а инсталирането на актуализации може да стане все по-трудно.

Съвременните Android устройства използват високоскоростна универсална флаш памет (UFS). За да поддържа бързи скорости на четене и запис, контролерът за памет на телефона разчита в голяма степен на временни бази за съхранение, наречени псевдо-SLC кешове (често наричани функции като WriteBooster). Това е като свободно пространство, където телефонът може бързо да размести непосредствени задачи, фонови системни данни, кешове на приложения и временни лог файлове, преди да ги съхрани за постоянно или да ги изтрие напълно, когато не са нужни.

Когато вътрешното пространство за съхранение е в изобилие, контролерът има достатъчно място за работа. Със запълването на паметта, този кеш се свива и за системата има по-малко „свобода“ на работа. Съответно тя трябва да приоритизира по-бързо и по-динамично кои елементи и задачи да остави в кеша и кои да премахне. Когато паметта е почти пълна, тогава за контролера не остава избор освен да зарежда всичко, дори елементарни задачи, от нулата. Така дори и едно обикновено действие, като отваряне на приложение или извеждане на клавиатурата, ще се зарежда всеки път от начало, което ще води до осезаемо забавяне в цялостната работа на смартфона.

Всеки път, когато правите снимка или стартирате приложение, архитектурата за съхранение трябва да търси фрагментирани микроскопични джобове от пространство, да изтрива по-стари блокове данни и постоянно да разбърква съществуващите файлове, само за да освободи място за основни оперативни процеси. Това допълнително фоново натоварване води до голяма латентност, което е и причината зад дразнещите забавяния в работата на потребителския интерфейс, които потребителите усещат при ежедневна употреба.

Проблемът се проявява още повече при устройства, които използват по-бавна памет за съхранение. Такива са много от бюджетните смартфони, както и по-старите модели с eMMC памет, вместо по-новата UFS. Проблемът е още по-забележим при устройства с по-малък капацитет за съхранение. Телефон с 64GB памет може да достигне своите граници изненадващо бързо, след като се вземат предвид операционната система, приложенията, снимките с висока резолюция, видеоклиповете и изтегленото съдържание. Дори моделите със 128GB могат да станат претоварени, ако потребителите често записват 4K видео или изтеглят филми и игри. Затова и все повече минималната памет вече е 256GB или дори 512GB.

Положителната част от новината е, че не е нужно да сменяте телефона си. Просто трябва да освободите поне 20-25% от паметта. За целта прехвърлете по-старите снимки и клипове на клауд архив или на домашен бекъп и деинсталирайте приложенията и игрите, които не използвате.