Най-големите митове за защита на хард дискове, които всъщност са вредни

Когато един твърд диск внезапно спре да работи, често настъпва паника. Важни документи, снимки и данни, съхранявани с години, могат да изглеждат изгубени за миг. В такива моменти хората често търсят в интернет бързи „поправки“, които обещават да съживят неработещ диск достатъчно дълго, за да възстановят файловете. Проблемът е, че повечето от тях просто не работят – и в много случаи могат да влошат ситуацията значително, отбелязва How-to Geek.

Номерът със замразяването е може би най-широко известният мит за възраждането на твърдите дискове. Идеята зад него датира от десетилетия, когато някои по-стари твърди дискове са използвали механични конструкции, които понякога са страдали от „слепване“ - състояние, при което вътрешни компоненти, като например двигателят или лагерите, са залепвали един за друг.

Охлаждането на устройството понякога е можело леко да свие металните части и да освободи механизма точно толкова дълго, колкото е необходимо за достъп до данни. Въпреки че концепцията е имала малко логика в ранните дни на компютърните технологии, съвременните устройства са изградени по много различен начин. Днешните твърди дискове използват усъвършенствани системи за смазване и прецизни компоненти, които са много по-чувствителни към промените в околната среда. В резултат на това замразяването на устройството е много по-вероятно да го повреди, отколкото да го поправи.

Най-голямата опасност идва от кондензацията. Когато замръзнал диск се извади от фризера и се изложи на по-топъл въздух, върху вътрешните компоненти може да се образува влага. Тъй като главите за четене и запис вътре в твърдия диск се носят само на нанометри над повърхността на плочата, дори малки капчици могат да причинят катастрофални щети.

Водата може да доведе до сривове на главите, корозия или късо съединение в електрониката, като по този начин трайно унищожи устройството и данните, съхранени на него. Инженерите предупреждават, че кондензацията вътре в запечатаната камера може бързо да повреди магнитната повърхност на плочите, което прави професионалното възстановяване почти невъзможно.

В другата крайност е слагането на твърдия диск във фурната. Тук пък идеята е обратната – ако има повреда по схемите или свръзките, нагряването може да размекне спойките и да възстанови микропукнатини и дефекти. Това е абсолютно невярно и горещината на фурната ще повреди всички останали компоненти далеч преди да размекне спойките.

Някои хора препоръчват физическо почукване или удряне на устройството, за да се разхлабят заседналите компоненти. Други предлагат да се стартират помощни програми за форматиране на ниско ниво или агресивни инструменти за сканиране с надеждата да се поправят повредени сектори. В действителност тези действия често натоварват хардуера още повече. Многократните сканирания принуждават устройството да чете повредени сектори отново и отново, докато физическите сътресения могат да разместят деликатните вътрешни компоненти.

Когато твърд диск се повреди, най-безопасният отговор обикновено е най-простият: незабавно спрете да го използвате. Продължаващото включване на повреден диск може да влоши щетите и да намали шансовете за успешно възстановяване на данни. Ако данните са изключително ценни, най-добрият вариант е да се консултирате с професионална услуга за възстановяване, която може да отвори диска в контролирана среда на чисто помещение и да се опита да възстанови информацията безопасно.