Как да запазим „студения“ си бекъп архив с твърди дискове от повреди

В съхранението на данни има често срещано погрешно схващане, че „изключен“ означава „защитен“. Много от хора имат чекмедже или сейф, съдържащ стар твърд диск или SSD, пълен с незаменими семейни снимки, данъчни документи или архиви от проекти. Предполагаме, че тъй като тези „студени“ дискове не се въртят или не са подложени на физически рискове, те ще издържат вечно.

Въпреки това, както предупреждава скорошно ръководство от How-To Geek, цифровото съхранение не е носител от типа „настрой и забрави“. Без правилна поддръжка, диск, съхраняван на уж сигурно място, може да се повреди също толкова лесно, като такъв, който се използва ежедневно.

Твърдите дискове (HDD) са механични чудеса, но те също са подчинени на законите на физиката. Вътре те съдържат въртящи се плочи и движещо се задвижващо рамо, смазано със специализирани масла. Когато устройството стои бездействащо в продължение на години, тези смазочни материали могат да се утаят, сгъстят или дори да изсъхнат.

В някои случаи това води до феномен, известен като „залепване“, при който главите за четене/запис физически се залепват за повърхността на плочата. Когато най-накрая включите устройството след години мълчание, двигателят може да не е достатъчно силен, за да прекъсне тази връзка, което води до „щракване на смъртта“ или пълен отказ от въртене. За да се предотврати това, механичните устройства се нуждаят от „упражнения“. Простото включване и оставяне да се въртят за 30-тина минути на всеки шест до дванадесет месеца поддържа смазочните материали разпределени и механичните части гъвкави.

SSD и флаш паметите са изправени пред съвсем различен проблем: „изтичане“ на заряд. За разлика от твърдите дискове (HDD), които съхраняват данни магнитно, SSD съхраняват данни като електрически заряди вътре в микроскопични клетки. С течение на времето тези електрони могат буквално да изтекат от клетките.

Ако SSD се остави без захранване твърде дълго, нивото на заряд може да падне под прага, необходим на контролера да прочете данните, което води до „загуба на битове“. Въпреки че съвременните SSD дискове са много по-добри в запазването на данни от ранните модели, екстремните температури могат да ускорят това изтичане. „Студен“ SSD, съхраняван на горещ таван, може да загуби данни за няколко месеца. Включването на SSD веднъж годишно позволява на контролера на устройството да „опресни“ клетките и да поддържа целостта на данните. Развъртането на студените дискове веднъж или два пъти годишно, изпълнението на проверки на диска (като Windows CHKDSK или macOS Disk Utility) и копирането на данните на нов носител помага за ранно откриване на проблеми.

Съхранявайте HDD и SSD устройствата си на място, където температурата и влажността остават относително постоянни - в идеалния случай между около 10–25 °C със сух въздух. Помещенията в дома ви или климатизираните складове са много по-добри от гаражи, мазета или тавани, където температурите се колебаят рязко.

Защитните торбички ESD не са пренебрегване. Тези специални антистатични торбички предпазват чувствителните електрически вериги от електростатичен разряд, който може да възникне само при боравене или движение наблизо. Съхранявайте устройствата в подплатени кутии, за да ги предпазите и от физически удари.

Ако устройството е било съхранявано в студена среда, дори и да не е мръзнало, не го включвайте веднага след като сте го внесли вътре. Първо го оставете да престои няколко часа на стайна температура. Това предотвратява кондензацията на влага и дава време на движещите се части да достигнат безопасни работни температури.

„Студеното“ съхранение не е постоянно решение. Като третирате вашите резервни дискове като действащи устройства, които изискват периодично внимание, можете да сте сигурни, че когато ви потрябват тези файлове, те действително ще бъдат налични.