Грешките, които съсипват външния твърд диск

Външните твърди дискове са сред най-лесните начини за увеличаване на капацитета за съхранение или за създаване на резервни копия на важни файлове. Те са сравнително евтини, преносими и могат да поберат огромни количества данни. Именно това удобство обаче може да доведе дотам, че да ги приемаме за даденост.

За разлика от SSD устройствата, традиционните външни твърди дискове съдържат движещи се механични компоненти. Магнитните дискове се въртят с висока скорост, докато главата се движи по повърхността им. Това означава, че някои на пръв поглед безобидни навици могат с времето да увредят устройството, отбелязва How-to Geek.

Един от най-големите рискове е простото преместване на устройството, докато то работи. Външният твърд диск е проектиран да стои неподвижно, докато вътрешните му плочи се въртят. Вдигането му, събарянето от бюрото или дори многократното докосване и побутване, докато се записват данни, могат потенциално да причинят физическа повреда. Силният удар може да доведе до контакт между главата за четене/запис и плочата, което евентуално да повреди както самото устройство, така и съхранените в него данни.

Макар да е удобно да се пренася външен диск между различни компютри, с него не бива да се борави по същия начин, както с USB флаш памет. Ако устройството е поставено на бюрото, докато се прехвърля голям обем данни, оставянето му неподвижно е един от най-лесните начини да се намали рискът от механична повреда.

Неправилното изключване е друга често срещана грешка. Издърпването на USB кабела, докато устройството извършва запис, може да прекъсне процеса и потенциално да повреди файловете или файловата система. Windows предлага опция за безопасно изваждане на външния носител преди изключването му.

Топлината е друг враг. Твърдите дискове генерират топлина по време на работа, а външен корпус с лоша вентилация може да доведе до повишаване на температурата. Оставянето на устройството под купчина документи, в тясно чекмедже или на пряка слънчева светлина може да влоши ситуацията. Съхраняването му на хладно, сухо и добре проветриво място е елементарна, но полезна превантивна мярка.

Изпускането на външен твърд диск е една от най-честите причини за внезапна механична повреда. Истинската опасност обаче често възниква непосредствено след удара. При изпускане вътрешни компоненти, като например главите за четене и запис, могат да се разместят или да попаднат в директен контакт с магнитните плочи.

Повторното включване на диска принуждава плочите да се развъртят до скорост от хиляди обороти в минута. Ако главите са повредени, това води до т.нар. „head crash“ (удар на главата в плочата), при което се изстъргва магнитното покритие и данните се унищожават безвъзвратно. Ако дискът е претърпял силен удар, се консултирайте със специалист по възстановяване на данни, вместо да го включвате, за да проверите дали все още работи.

Захранването също заслужава внимание. Някои настолни външни твърди дискове използват собствени захранващи адаптери, а неподходящ адаптер може да създаде сериозни рискове. Заменящото захранване трябва да отговаря на спецификациите на производителя за напрежение, ток и конектор, а не просто да пасва физически.

На устройство за съхранение, което показва ранни признаци на неизправност, никога не трябва да се поверяват критично важни данни. Симптоми като щракащи звуци, необясним спад в скоростта на трансфер или периодично прекъсване на връзката обикновено са сигнал за предстояща физическа повреда.

Освен това, следенето на S.M.A.R.T. данните за състоянието на устройството не гарантира пълна сигурност. Често се случват внезапни механични повреди дори при липса на предупреждения в диагностичните отчети. Когато твърдият диск достигне края на типичния си експлоатационен срок от 3 до 5 години или започне да работи нестабилно, заменете го незабавно, вместо да чакате пълния му срив.