Сам Алтман обвини Мъск, че е искал да има пълен контрол над корпоративната част на OpenAI

Все по-ожесточената съдебна битка между Илон Мъск и Сам Алтман вече не е просто борба за корпоративен контрол. Тя се превръща в публичен прозорец към страховете, напреженията и философските разделения, които са били в основата на тяхната раздяла през 2018 г., която прерасна в дългогодишна вражда и съдебни битки.

В своите показания по време на продължаващия процес, главният изпълнителен директор на OpenAI Сам Алтман определи няколко ранни разговора с Илон Мъск като „изправящи косата“, твърдейки, че Мъск агресивно е настоявал за почти пълен контрол над OpenAI през годините на нейното формиране, съобщава Bloomberg. Според Алтман, Мъск дори е обсъждал идеи за прехвърляне на контрола над компанията на децата си в бъдеще – предложение, което според Алтман го е дълбоко разтревожило.

Показанията са част от мащабния иск на Мъск срещу OpenAI, Altman и Microsoft, в който Мъск твърди, че OpenAI е изоставила първоначалната си нестопанска мисия и се е трансформирала в империя с изкуствен интелект, ориентирана към печалба. Мъск търси огромни финансови обезщетения и се опитва да блокира продължаващия преход на OpenAI към по-комерсиална структура.

Според Алтман, основателите на OpenAI първоначално са вярвали, че общият изкуствен интелект (AGI) може да стане толкова мощен, че никой отделен човек или компания не трябва да го доминира. Алтман твърди, че Мъск многократно е търсил по-голям контрол над OpenAI между 2015 и 2018 г., включително предложения, които биха дали на Мъск огромни дялове от собствеността или пряка власт над управлението на компанията.

По време на сесията Алтман твърди, че Мъск е искал подход с „максимална сигурност“ при разработването на AI – такъв, който включва изграждането на специализирани, подземни центрове за данни, защитени от традиционния интернет. Мъск е изразил дълбок скептицизъм, че настоящите рамки за безопасност на OpenAI, включително подходът му „Конституционен AI“, биха били достатъчни, за да предотвратят катастрофален провал в защитата, след като даден модел достигне определен праг на интелигентност.

Централна тема на показанията беше въпросът кой трябва да държи ключовете за такава мощна технология. Алтман свидетелства, че докато Мъск се застъпва за затворен, почти военен надзор, OpenAI остава ангажиран с хибридния си модел на търговско партньорство и широк достъп. Алтман използва показанията, за да защити ориентирането на OpenAI към печалба, твърдейки, че огромните капиталови нужди за изследвания в областта на безопасността могат да бъдат посрещнати само чрез корпоративна структура. Той смята, че „алармизмът“ на Мъск се използва като правен претекст за възстановяване на влиянието върху компания, която успешно се е разраснала без него.

Съдебната драма засегна и физическата реалност на тези „смъртоносни“ опасения. Юридическият екип на Мъск оспори разказа на Алтман, като посочи последните инфраструктурни проекти на самия Мъск, като например суперклъстера „Colossus“ и сделката за изчислителни технологии със SpaceX. Те твърдят, че Мъск не е против мащабирането на AI, а е против мащабирането му под „непрозрачния“ и „ориентиран към печалба“ контрол на Microsoft и OpenAI.

Адвокатите на Мъск характеризираха описанието на срещата от Алтман като „пресметнато погрешно тълкуване“ на желанието на Мъск за истински предпазни мерки. Те представиха вътрешни комуникации, предполагащи, че Мъск е смятал, че OpenAI е изоставил първоначалната си нестопанска мисия да „демократизира“ AI в полза на изграждането на „машина за богатство със затворен код“.

Процесът разкрива и човешкото напрежение зад бума на изкуствения интелект. Бивши ръководители и членове на борда на OpenAI обвиняват Алтман в манипулативно лидерско поведение, докато настоящето ръководство на OpenAI представят Мъск като взискателен, нетърпелив и обсебен от контрол. Президентът на OpenAI Грег Брокман преди това свидетелства, че Мъск е бил разочарован от ранния напредък на OpenAI и дори е отхвърлил някои прототипи като „глупави“.