Въпреки, че през 2023 г. се очаква да формира 4.5% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната, ръстът на годишна база се свива двойно спрямо предходни периоди. Доскоро в софтуерната индустрия основната спирачка за растежа беше наличието на подготвени кадри. Сега, глобалните процеси на забавяне в технологичния сектор започват да оказват влияние на българските компании, пише сайтът TechTrends, като цитира годишният обзор на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ).

Българските софтуерни компании са в почти равномерен подем от 2015 г. насам. Оттогава до 2022 г. през годините са отчитани двуцифрени ръстове на приходите от минимум 20%. Например, през миналата година, той е 23.7%. Най-голям ръст е отчетен през 2021 г. от 26.5%, тогава в разгара на пандемията, необходимостта за дигитализация по света и у нас, беше в своя пик.

За това време, софтуерната индустрия в България нараства като обем четири пъти от 1.336 млрд. лева приходи през 2015 г. до 7.218 млрд. лева през 2022 г. Като над 85% от тях са за износ и те вече съставляват една трета от общия експорт на услуги на българската икономика. Нейният дял спрямо БВП на страната за този период се удвоява – от 2.1% на 4.3% съответно. Това поставя софтуерния сектор като номер едно в икономиката на услугите в България.

Работните места през 2022 г. се увеличават с 8 310 до около 50 хил. През същата година е оптимизирана процедурата по издаване на т.нар. „сини карти“ – това са разрешителните за чужденци извън Европейския съюз да работят у нас на професионални позиции. Такива са издадени около над 1 000 за 2022 г. Донякъде мярката за привличане на висококвалифициран външен талант помага на софтуерната индустрия частично да преодолее недостига на кадрите.

Прогнозите за вече привършващата 2023 г. обаче не са толкова розови. Ръстът на годишна база ще е едва 12.1%, но все пак индустрията ще надмине обем на приходи от 8 млрд. лева и ще достигне 4.5% от БВП. С което софтуерните компании нарастват над осем пъти спрямо нивата си от 2011 г.

Обяснението за спада на ръста на приходите на софтуерната индустрия идва най-вече от външни фактори. Според Георги Брашнаров, член на Консултативния съвет на БАСКОМ докъм края на лятото разчетите са били за увеличение от порядъка на 20%. Което на фона на предходните години изглежда реалистично и очаквано. Но през последните два месеца, основните клиенти на българските софтуерни компании от Европа и САЩ дават сигнали, че ще има забавяне.

Новите опасения на софтуерните компании пак са свързани с пазара на труда, но повече към неговата финансова тежест, отколкото откъм наличните кадри. Вдигането на максималния осигурителен праг през последните две години удря значително IT сектора, поради високите заплати, които той предлага. Новите идеи на правителството за автоматичното му преизчисляване се срещат „на нож“ от софтуерната индустрия. Анкетираните компании точно данъчно-осигурителната политика като най-голям външен фактор в техния бизнес. Според БАСКОМ и AIBEST (Асоциация за иновации, бизнес услуги и технологии) технологичният сектор трябва да бъде включен и да участва активно в Националния диалог за тристранно сътрудничество, в който се взимат част от тези решения.

Прогнозата за 2025 г. продължава да е оптимистично, макар и по-плахо и консервативно. Приходите през следващите две години се очаква да нараснат с общо 50% до 12 млрд. лева, но само без да има промяна на данъчната политика през този период. Ако това се запази 25% или над 3 млрд. лева ще бъдат внесени от софтуерната индустрия за данъци и осигуровки. Ще бъдат разкрити над 14 хил. нови работни места, като общия брой на служителите се очаква да достигне 72 500.