Учените от Масачузетския технологичен институт започнаха да използват машинно обучение и изкуствен интелект, за да мога да разберат по-добре някои аспекти на поведението на плазмата в областта на максимално сближаване със стените на термоядрения реактор. Плазмената турбуленция в тези места е най-силна и точното машинно моделиране на физичните процеси ще даде възможност за разработването на много по-ефективни управляващи системи.

Основният проблем при термоядрения синтез е, че пресмятането на поведението на плазмата на тази граница е изключително сложно - турбуленцията на плазмата в тези региони е от много по-сложен тип отколкото от динамиката на течностите и газовете в подобни условия. От друга страна, удобно е използването на съвременните хидродинамични теории за описване поведението на плазмата, като по този начин се опростяват пресмятанията. Към днешен ден вече се натрупаха данни, достатъчни за обучаването на изкуствен интелект, който може да съпостави постигнатото досега с най-новите физични теории.

Учените от MIT решиха да използват нови инструменти за извършването на подобни сравнения. С помощта на невронна мрежа и физичните уравнения от EMHD теорията те успяха да изчислят плазмената турбулентност на границата със стените на реактора. Постигнатите резултати демонстрират, че компютърното моделиране на поведението на плазмата, извършено със суперкомпютър, дава маса нови данни, които ще послужат за извършването на съвсем нови практически експерименти.