Шведският премиер призна, че използва AI чатботове за анализ на политическите решения

Шведският министър-председател Улф Кристерсон предизвика скандал, след като разкри, че редовно се консултира с AI чатботове в ролята си на правителствен ръководител. В интервю за шведското бизнес издание Dagens industri Кристерсон заяви, че използва инструменти като ChatGPT и френската платформа LeChat, за да проучва алтернативни гледни точки и да обмисля различните отговори на политически въпроси.

"Аз самият ги използвам доста често. Ако не за друго, то за второ мнение. Какво например правят другите? И трябва ли да мислим по напълно различен или противоположен начин? Този тип въпроси", каза Кристерсон, лидер на дясноцентристката коалиция, като описа чатботовете като цифрови резонатори за политически размисли и международни сравнения.

Откритостта на министър-председателя предизвика остри критики от целия политически спектър. Редакционната колегия на Aftonbladet, основният национален печат, обвини Кристерсон, че се е оставил да бъде завладян от шума около изкуствения интелект, насърчаван от мощните чуждестранни технологични компании. Те предупредиха, че зависимостта от тези платформи може да изложи шведското политическо мислене на външно икономическо и геополитическо влияние.

В отговор говорителят на Кристерсон, Том Самуелсон, поясни, че никога не споделя чувствителна или класифицирана информация с AI инструментите. "Естествено, там не попада чувствителна за сигурността информация. Това се използва по-скоро като ориентировъчна информация", каза той.

Въпреки това критиците твърдят, че дори рутинните политически дискусии биха могли да предложат ценни сведения за мисленето на правителството, ако данните се обработват неправилно, особено след като повечето AI платформи се управляват от компании, намиращи се извън територията на Швеция.

Вирджиния Дигнум, виден изследовател на AI и професор в Университета в Умео, постави под въпрос разумността на обръщането към изкуствения интелект при вземането на решения от високо равнище. Тя предупреди, че използването му може да доведе до погрешно изграждане на доверие.

"Колкото повече се разчита на изкуствения интелект за простите неща, толкова по-голям е рискът от възникването на прекомерна увереност в тази система. Това е хлъзгав терен. Трябва да изискваме да се гарантира надеждността. Ние не гласувахме за ChatGPT", каза тя пред Dagens Nyheter.

Якоб Олсон, консултант и специалист по изкуствен интелект, определи подхода на министър-председателя като неразумен. Той разкритикува Кристерсон, че е поверил политическите разсъждения на система, която не разбира, управлявана от компания, която не контролира, хоствана на сървъри в държава, чието политическо бъдеще не може да гарантира. Олсон предупреди, че дори безобидните на пръв поглед запитвания могат да предоставят достатъчно информация на противниците, за да направят необходимите изводи за правителствената стратегия.

Публицистката от Aftonbladet Сигне Кранц също постави под съмнение преценката на Кристерсон, твърдейки, че той заменя доверените човешки съветници с непрозрачни цифрови инструменти. Тя отбеляза, че чатботовете често приспособяват отговорите си към очакванията на потребителите, вместо да предлагат обективна информация, и предположи, че коригирането на грешките, генерирани от изкуствения интелект, може да отнеме повече време, отколкото започването на работата от нулата. Кранц предупреди, че зависимостта на министър-председателя от тези инструменти може да породи както практически рискове, така и рискове за националната сигурност.