Половината служители не искат да използват AI на работа

Изкуственият интелект е една от най-обсъжданите технологии, с обещания за трансформиране на производителността, автоматизиране на рутинни задачи и стимулиране на иновациите в различните индустрии. И все пак, скорошно проучване на Gallup сред повече от 22 000 американски работници разкрива, че реалните служители имат други настроения: 49% от служителите съобщават, че изкуственият интелект не играе никаква роля в настоящата им работа: или защото не го използват, не се нуждаят от него, или просто не е свързан с това, което правят.

Данните, събрани в края на 2025 г., показват, че макар приемането на изкуствен интелект да се е увеличило, особено сред професионалистите с „бели якички“, почти половината от работната сила остава незасегната от AI в ежедневните си задачи. Тази разлика подчертава нарастващото цифрово разделение на работното място: за някои изкуственият интелект вече е вплетен в ежедневните задачи и дори започва да ги заменя, докато за други влиянието му е нищожно.

Сред служителите, които използват AI, моделите са ясни: употребата е най-висока в индустрии, базирани на знанието, като технологии, финанси и професионални услуги. В тях 60% или повече от работниците съобщават за взаимодействия с AI инструменти. В тези сектори AI помага за всичко - от генериране на идеи и синтезиране на информация до автоматизиране на рутинен анализ.

За разлика от това, работниците в търговията на дребно, производството, здравеопазването и на първа линия са много по-малко склонни да използват AI редовно. В тези сектори не само инструментите са по-малко подходящи за ежедневните задачи, но организациите може да нямат инфраструктура, обучение или стратегическа насока, за да подкрепят по-широкото му внедряване.

Това, което прави числото от 49% още по-забележително, е фактът, че много от тези хора, които не използват изкуствен интелект, не виждат нужда от него в работата си. Това предполага, че не става въпрос само за наличност, но и за възприятие и уместност.

За работниците, чиято работа включва практически задачи, взаимодействие с хора или специализирана ръчна работа, инструментите с изкуствен интелект все още не предлагат възприемани ползи. В други случаи служителите може да не са били овластени, например чрез обучение или насоки от ръководството, да проучат как изкуственият интелект всъщност би могъл да им помогне.

Освен липсата на осъзната нужда, съществува и трайна липса на доверие. Проучването на Gallup показва, че докато 64% от ръководителите са „много уверени“ в своята стратегия за изкуствен интелект, само малка част от служителите изпитват същия оптимизъм. Много работници разглеждат изкуствения интелект като инструмент за корпоративно наблюдение или предвестник на съкращения.

Когато половината от работната сила смята, че изкуственият интелект е без значение за техния успех, това създава „сенчесто разделение“ в организациите. От едната страна са първите, които автоматизират работните си процеси. От другата страна са скептиците, които удвояват усилията си върху „човешките“ умения. Без ясно обяснение от ръководството как изкуственият интелект е от полза конкретно за отделните роли, а не само за крайния резултат на компанията, тази съпротива вероятно ще се засили.

За да спечелят скептиците, организациите трябва да надхвърлят общите твърдения за производителност. Те трябва да докажат, че изкуственият интелект може да се справи с „рутинната работа“, която работниците всъщност мразят, вместо да се опитват да автоматизират задачите, ориентирани към човека, които много служители намират за смислени. Ако не успеят да направят това, може да станем свидетели на постоянно разделяне на работната сила: тези, които са съавтори на машините и почти равен брой, които гордо, а може би и по-ефективно, остават аналогови.