Кристофър Нолан очаква поколението Z да се противопостави на генеративния AI

Въпреки сравнително кратката си филмография, Кристофър Нолан днес се счита за един от най-влиятелните режисьори на „новата“ ера на Холивуд. Известен с откровените си възгледи по отношение на технологиите и сложния си начин на разказване, британският режисьор, продуцент и сценарист споделя и някои интересни мисли относно генеративния AI и другите съвременни AI системи, базирани на големи езикови модели (LLM).

Няколко дни преди премиерата на „Одисеята“ (The Odyssey) в кината по целия свят режисьорът Кристофър Нолан отговори на въпроси за кинопроизводството, технологиите и генеративния AI.

Нолан не притежава смартфон; в противен случай, казва той, би бил „ужасно пристрастен“ към мрачното скролване (doomscrolling). Той също така вярва, че генеративният AI има ограничени възможности за развитие в днешната филмова индустрия, тъй като практичните ефекти и по-„човешкият“ подход към кинопроизводството преживяват възраждане в съвременните холивудски продукции.

Режисьорът на трилогията „Тъмният рицар“, „Началото“, „Интерстелар“ и „Опенхаймер“ е особено впечатлен от реакцията на поколението Z спрямо изкуствения интелект. Младите хора отхвърлят генеративния AI, чатботовете и големите езикови модели (LLM), заяви Нолан, въпреки безпрецедентните финансови спекулации, които променят индустрията и се използват за популяризиране на този уж „фундаментален“ технологичен напредък.

„Оценката на поколението Z за изкуствения интелект е незабавна и сурова“, каза Нолан, като се позова на отношението на четирите си деца към изкуствения интелект. Младите хора „много бързо го виждат такъв, какъвто е – и за тях е много по-лесно да го разпознаят, защото той е произлязъл от онлайн света, който те познават много добре“.

Режисьорът не е непременно против всеки аспект на AI системите, базирани на LLM, но смята, че манията на големите технологични компании да превръщат всяко цифрово взаимодействие в „преживяване“ с чатбот е малко вероятно да успее. Генеративният AI се появи в неподходящ момент, каза Нолан, защото интересът към по-автентични форми на разказване на истории расте.

След като години наред се впускаха във виртуални светове, хората сега, както се вижда, търсят връщане към по-„тактилен“ подход към външния свят и развлеченията. Нолан също така счита, че предположенията за краткия период на концентрация на младите зрители са погрешни, като посочва факта, че странно медитативни продукции като Backrooms бързо са се превърнали в търговски успехи.

„Одисеята“ е с продължителност 173 минути и е адаптация на едно от основополагащите произведения на класическата литература от древна Гърция. Както и в предишните си филми, Нолан се е опитал да използва възможно най-малко компютърно генерирани ефекти. Сцената с циклопа във филма съчетава няколко практически „трика“ с CGI, а Нолан се надява зрителите просто да се насладят на „магията“ без да се фокусират върху техническите детайли зад нейното създаване.