Какво е „черният старт“ и защо Испания бавно възстанови електрическата си мрежа

След като в резултат на масивно прекъсване на електрозахранването Иберийският полуостров се оказа без ток, операторите на електропреносната мрежа се опитваха да възстановят захранването на милионите потребители и предприятия. Както може да си представим, процесът, който получи името „black start“ (черен старт), е доста по-труден от натискането на един бутон. Предизвикателството е далеч по-трудно, защото почти всичко в системата - от хардуера за управление, който дистанционно контролира работата на мрежата, до самите електроцентрали - имат нужда от електроенергия, за да започнат да работят. Това беше и причината, Испания да възстанови по-бавно мрежата си след проблемите в края на април.

Можeм да си помислим, че една електроцентрала може съвсем лесно да започне да генерира електроенергия, но в действителност само ограничен брой съоръжения разполагат с всичко необходимо, за да се справят с „черния старт”. Това е така, защото за производството на електроенергия е необходима отново електрическа енергия. Съоръженията, които изпаряват водата, имат много помпи и клапани, въглищните централи трябва да раздробяват горивото и да го пренасят до мястото, където се изгаря, и т.н. В повечето случаи централите, класифицирани като такива от въпросния black start, разполагат с дизелови генератори, които осигуряват достатъчно енергия, за да може централата да работи. Това обикновено са по-малки централи, тъй като изискват пропорционално по-малки дизелови генератори.

Първоначалната мощност на тези инсталации за черен старт след това се използва за осигуряване на захранване на всички електроцентрали, които се нуждаят от външен източник на енергия, за да започнат да работят. Това трябва да бъде организирано по такъв начин, който да гарантира, че единствено тези електроцентрали получават първите мощности, които започват да се придвижват по мрежата, в противен случай нормалното търсене от страна на потребителите веднага би претоварило ограничения брой работещи малки електроцентрали. Ето защо управлението на електропреносната мрежа няма как да бъде толкова просто.

Въпреки че електропреносните мрежи в Испания и Португалия са свързани помежду си, те имат и ограничени взаимовръзки с други страни. Единствените външни източници на електроенергия идват от Франция и Мароко, които са с малки възможности, но могат да се използват за подпомагане на черния старт на някои централи. И двете държави, в които има прекъсване на електрозахранването, разполагат със значителни количества водноелектрическа енергия, като в Испания тя покрива 10% от потреблението, а в Португалия - 25%. Това е полезно, тъй като водните централи се нуждаят от много малко външно захранване, за да започнат работа.

Освен това и двете страни са инвестирали значително във възобновяеми енергийни източници, като Португалия доставя около половината от енергията си от вятърни и водни централи, след като затвори последната си въглищна централа през 2021 г. Испания понастоящем получава около 40% от енергията си от възобновяеми източници. Именно тази енергия ще се окаже решаваща в ситуацията на “черния рестарт”.

Батериите имат потенциала да бъдат изключително полезни именно в подобни ситуации, тъй като осигуряват и постоянен ток, който може да се преобразува във всякаква необходима честота и съответно да се използва както за стартирането на електроцентралите, така и за стабилизиране на честотата при възстановяване на работата на различните сегменти от електропреносната мрежа. За съжаление, нито една от засегнатите страни все още не е инсталирала в изграждането на необходимите акумулаторни хранилища. Очаква се след този твърде горчив урок това да се промени през следващите няколко години успоредно с драстичното увеличаване на слънчевата енергия.