Въпреки че конспиративните теории са стари като света, те както преди предизвикват научен интерес  особено във времена на пандемия и климатични промени. Интересно е, че изучаването на теориите на конспирацията претърпя радикални промени през последното десетилетие. Докато ранните научни методи се базираха на исторически примери и културен анализ, по-късните научни работи са фокусирани главно върху хората, които вярват в една или друга теория на конспирацията, както и върху по обобщеното конспиративно мислене.

Това изместване на акцента дава на учените възможност по-добре да разберат по какъв начин и защо теориите на конспирацията привличат толкова много хора. Но въпреки, че тези теории оказват голямо влияние върху цялото общество, ние все още не знаем какво е влиянието на теориите на конспирацията върху децата и по какъв начин вярата в тези теории се променя през целия живот. Основната причина е, че научните изследвания на психологията на теориите на конспирацията са провеждани само с възрастни. Тук ще се спрем върху най-новите изследвания в тази област.

Как се изучават теориите на конспирацията

През цялата човешка история различните конспиративни теории винаги са били свързани с най-различни конфликти, предразсъдъци, геноцид и отричане на важни научни постижения. Към днешен ден вярата в конспиративната теория относно COVID-19, според която новият коронавирус уж не съществува, е свързана с отказа за ваксиниране срещу него и с нежеланието за предприемането на каквито и да било действия за спиране разпространението на SARS-CoV-2.

В представената наскоро научна работа професор Джоузеф Усински от университета в Маями пише, че изучаването на различните теории на конспирацията, както и на хората, които вярват в тях, започва с „параноичния стил“ от Ричард Хофщадтер през 1950-те и 1960-те години. През следващото десетилетие изучаването на конспиративните теории остава предимно в ръцете на историците.

През 90-те години се наблюдава промяна в посока на културната критика, а с идването на новия век се появиха голям брой научни работи на философи и епистемолози. Но като цяло учените не полагат особено големи усилия, за да разберат на индивидуално ниво какви точно са факторите, които карат хората да вярват в конспиративните теории. Започва изучаването и на обратния процес – кои фактори могат да ги избавят от тези твърде необосновани убеждения.

Но с течение на времето ситуацията започна да се променя – гибелта на принцеса Даяна във Великобритания, атаката срещу кулите близнаци в Ню Йорк от 11-ти септември, започналата глобална война с тероризма – всичко това привлече вниманието на учените от тази област.

От друга страна има държави, които са толкова бедни, че вярата в предишните идеали се разрушава, а липсата на нови принуждава хората в тези страни да се надяват единствено на чудо. Тези фактори оказват огромно влияние върху вярата в конспиративните теории.

Пандемията, параноята и конспиративните теории

През месец юли в списание Nature Behavior бе публикувано научно изследване, резултатите от което потвърдиха връзката между параноята и вярата в конспиративните теории, особено в регионите, където повечето хора отказват да носят маски.

Върху нашата психология твърде силно влияние оказва състоянието в което се намира околния свят“ – заяви авторът на тази научна работа Фил Кърлет, доцент от катедрата по психология на Йейлския университет.

Когато COVID-19 пандемията започна, Кърлет и неговите колеги вече изучаваха ролята на несигурността в развитието на параноята (манията за преследване и/или чувството на засилен страх). Изследователите са използвали опростена игра на карти, в която правилата могат внезапно да се променят, като по този начин се засилва параноята и нестабилното поведение на участниците.

Това бе един от съвсем редките случаи, когато ни се даде възможност да изучаваме какво се случва, когато светът се променя бързо и непредсказуемо“ – заявиха авторите на тази научна работа. Използвайки онлайн анкети и други подходи те откриха повишено ниво на параноята и на неустойчивото поведение сред цялото население на САЩ по време на COVID-19 пандемията.

Забелязахме, че хората стават параноици когато има ясно правило на поведение, което обаче другите не желаят да следват. Нашето изследване показа, че хората с по-високо ниво на параноя с много по-голяма вероятност приемат конспиративната теория относно съществуването на заговор по отношение ваксинирането и носенето на маски“ – допълва Кърлет

През месец март миналата година анкета на Gallup в 28 държави на четири континента установи, че във всички тях, между най-малко 16% и цели 58% от хората смятат, че COVID-19 е умишлено разпространен. България е на първо място в тази класация. На второ и трето място са Еквадор и Палестина.

Тази година нещата изглеждат по-различно, но голямо влияние ще окаже четвъртата вълна от COVID-19 пандемията, която отново се очаква да доведе до появата и вярата в нови конспиративни теории.

На каква възраст се формира вярата в конспиративните теории?

В друго научно изследване публикувано в The Conversation се казва, че тинейджърите във Великобритания започват да вярват в конспиративните теории на възраст около 14 години. Когато непълнолетните достигат тази възраст, тяхната вяра в различните теории на конспирацията е най-силна в сравнение с другите възрастови групи.

Друго изследване на американски учени показа, че на конспиративните теории най-много вярват 18-годишните. Ето защо се възприема мнението, че тинейджърската възраст е пиковото време за формиране на подобни убеждения.

Учените специално подчертават, че заради COVID-19 пандемията тинейджърите които са си останали вкъщи и са били напълно изолирани от своите съученици по време на карантинните мерки, много по-често използват социалните мрежи. Според изследователите това е идеалната ситуация за възникването на всякакви конспиративни теории сред младото поколение.

Критичното мислене и вярата в конспиративните теории

Резултатите от направеното наскоро друго научно изследване показаха, че критичното мислене оказва негативно влияние върху вярата в конспиративните теории. Казано с други думи, хората които вярват в здравия смисъл с много по-малка вероятност биха повярвали в това, че например терористичните атаки тайно са организирани от собственото правителство или че някаква нова технология за контрол върху разума тайно се използва за контролиране на населението.

При това изследване бяха направени два теста, резултатите от които показаха, че колкото по-силно даден човек вярва в конспиративните теории, толкова по-зле се справя с тестовете, които показват неговите способности за критично мислене, което съвсем не е за учудване.


Тези научни изследвания предизвикаха големи полемики и много коментари. Както обикновено, обществото се раздели на две групи. Някои хора са на мнение, че COVID-19 пандемията е някакъв световен заговор за поробване и управление на всички. Другата голяма група посочва, че това са празни приказки, които с нищо не са доказани и че отказът от ваксиниране ще доведе до много смъртни случаи. А медиците от трета страна са на мнение, че четвъртата вълна на COVID-19 ще засегне най-вече хората, които не са се ваксинирали. Изглежда, че наистина има нужда от малко повече критично мислене.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *